Във връзка с публикацията от вчера Казус: трябва ли да връщам парите, които "побъркан банкомат" ми е дал в повече?, както сега научавам, се е получила интересна развръзка, за която чета в блога на г-н А.Лютов: виж Още малко за Калинка. Да припомня: аз интуитивно предположих, че тази жена, носеща името Калинка, която е черпила без ограничения от собствената си дебитна карта, не носи наказателна отговорност, щом картата ù е отпускала парите, тъй да се каже, без виновно участие на самата ощастливена по този начин клиентка на банката; оказва се, че тезата ми се потвърждава в направена от г-н Лютов консултация при адвокат; ето какво пише той:Консултирах се с един опитен и известен пловдивски адвокат, [който заяви]:
Наказателна отговорност Калинка не може да носи, защото няма активни престъпни действия, не отива с фалшива или подправена дебитна карта. Ако има насока да се търси наказателна отговорност, то тя е към длъжностните лица от банката, които не са подходили с необходимото внимание и не са изпълнили професионалните си задължения, като са проявили небрежност и непредпазливост.
Калинка е добросъвестно заблудена за размера на нейния влог. Освен това, тя може да е възприела това като дарение от Хилъри Клинтън, която е ангажирана по проблемите на ромите в България. Калинка е дама и е възможно по този начин да бъде ухажвана. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
В правен аспект Калинка може би наистина не носи наказателна отговорност за грешката на банката, но мен ме интересува най-вече моралния аспект на нещата. Значи ако утре по сметката на Ангел Грънчаров постъпи по погрешка някаква сума, той може да я изтегли и ползва с чиста съвест, а банката, т.е. банковият служител, направил грешката, респ. вложителите на банката „да пият една студена вода”. Важното е, че Ангел не носи наказателна отговорност, моралът няма значение. А ако касиерката на касата в магазина ми върне по погрешка повече, нека и тя пие една студена вода и да върне сумата в касата от собствения си джоб, защото сама си е виновна. Как се връзва това с категорическия императив на Кант например?
Мисля, че има много други ситуации, в които юридически безупречни действия са морално укорими. Въобще човешкото съжителство би било много по-трудно, ако се ръководи само от буквата на закона, без да държи сметка за морала.
Проблемът с „неволното съучастничество” е сложен и тук са необходими специални юридически познания. Съмнявам се обаче, че Калинка би могла в този случай да носи наказателна отговорност. Нали е „неволно”.
Между другото банката може и да не пие една студена вода, защото в краен случай може да заведе дело срещу Калинка с големи шансове да го спечели и да си върне парите.
Не виждам и защо сега трябва да се връщат прословутите бонуси, още повече че те са напълно легитимни от юридическа гледна точка. Хората са си ги взели законно, а данъкоплатците „да пият една студена вода”.
Става дума за чисто правния аспект на случая. Моралът тук няма значение: никой не го съдят в съда заради това, че имал лош морал. Тия две неща трябва стриктно да се разграничават. Щото ако се смесват, става наистина лошо: по крайно извратени "морални" причини, примерно, се осъдени на смърт от "Народния съд" държавниците, въобще елитът на Царство България. Моралните основания, да речем, може да доведат до това, че цялото богатство на богатите да се изтълкува като "безнравствено", от което пък крачка ни дели от "експроприацията на експроприаторите". Тази Калинка за някои, в случая, е нещо като образ на "алчния капиталист", който е експроприирал "нашите пари", затуй не само че трябва да ни ги върне, ами и да бъде натикан в затвора. Интересно ми е за какво ще съди банката тази Калинка? Опитайте се да формулирате смислен иск по случая? Дали тия, дето го напишат, няма да станат смешни? Патетиката от морално естество е вредна в сферата на правото, нищо че морал и право се допълват и взаимно подкрепят, те не бива обаче да бъдат смесвани. Смесят ли се, настъпва хаос и произвол. Идва безправието. Анархията. Беззаконието. Законът трябва да се уважава, правото е автономна сфера, в която моралните преценки са просто неуместни. А пък категоричния императив на Кант - за тия, дето не знаят, той, простичко казано, означава "Прави добро!" - ако се приложи в случая, ще излезе, че банката, колкото да й е неприятно, е сторила добро на Калинка, давайки й тия пари, а пък сега, уж на някакви "морални основания", се разкайва за стореното добро, и не само това, ами си иска парите обратно. Така не стават тия работи. И продавачката, която ми върне повече пари на касата, може да пийне една чаша студена вода - и само от мен зависи дали ще й ги върна. Прочее, аз писах преди време случай, взет от самия живот, при който моя милост върна едни такива пари, и в замяна, за благодарност, касиерката ме възприе една ли не като луд и като маниак... тъй че с моралната патетика по-спокойно. Но иначе се радвам, че моята провокация ви въвлече в един иначе полезен и необходим разговор и спор...
Публикуване на коментар