Както и очаквах на петицията до г-н Премиера, направена по едно Открито писмо до него (виж: Ще подкрепите ли петиция, показваща, че като общество не сме пълни неблагодарници по отношение труда на българските учители?), разглеждаща проблемите около нашето отношение към труда на учителите, с нищожни изключения почти никой не обърна капчица внимание; тази сутрин забелязвам, че за едно денонощие само 33 (тридесет и три човека са се подписали под петицията). И само един блогър е призовал читателите си да се включат, да подкрепят, понеже е сметнал, че проблемът е важен.
Иначе мълчанието е на висота и във Фейсбук; разбира се, грехота е някоя медия пък да обърне внимание на толкова "несъществен и маловажен въпрос" като този за нашето отношение към учителите, пък и към образованието на собствените си деца, щото двата проблема са тясно свързани; не, няма такова нещо, всички до една медии стоически мълчат - подобно на това както мълчи комунист на разпит!
А най-страшното е, че самите учители мълчат най-много! Добре знам, че има много учители, които четат блога ми; всички те също мълчат. Защо ли мълчат? Явно защото ги е страх. Страх ги е да не загубят работата си. Макар и с мизерно заплащане, тази работа - стига да си послушен, стига да мълчиш! - е поне сигурна. Е, има още едно неудобство: трябва да се подмазваш неуморно на директора, от който зависи в крайна сметка всичко. Ето затова мълчат учителите. Жалка работа! Българският учител е смазан от обиди, унизен и също така е вече прекършен! (ОЩЕ >>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар