понеделник, 5 март 2012 г.

Путин, връщайки тиранията в Русия, показва само абсолютната си неадекватност спрямо потребностите на живота и времето

Снощи казаха по новините, че за днес са запланувани в Русия големи демонстрации в знак на недоволство заради фалшифицираните нагласени вчерашни избори за президент. Според едно независимо статистическо проучване също посочиха, че само миналата година Русия са я напуснали над 100 000 млади образовани хора, с цел трайно установяване в работещи западни икономики. Тези нелицеприятности достатъчно говорят за себе си колко непосилен за живеене е бил животът в Русия. (Stoyan Dermendjiev)

Путин връща тиранията в Русия, но не отчита, че сега времето е съвсем друго, пък и хората, руснаците, особено пък младите, които не са живели в комунизъм, са съвсем други, и то в голяма, все по-значителна своя част. Путин, горкият, живее с представи за света, Русия и човечеството, които са валидни за 30-те или 50-те години на ХХ век, а сега сме вече друг век; тия представи са негодни да обслужват живота.

Даже в арабския свят диктатурите паднаха като картонени къщички, а какво остава пък за Русия; тъй че Путин, възстановявайки диктатурата, всъщност все едно строи масивна къща върху подвижни пясъци или върху тресавище. Даже кагебистите не могат да победят духа на самото време и повелите на историята. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

2 коментара:

Анонимен каза...

Споделям абсолютно аргументи ви, г-н Грънчаров. Опитите да бъде възроден сталино-путлеровия натрапнически репресивен режим според мен е безуспешен и пагубен за Русия дори - тази ненавистна епоха бе отпратена в небитието преди 22 г. Явно кремълските среди живеят в своя изолиран от руското население свят - еволюционните процеси на промените в Русия са неизбежни въпреки блокирането им.

Бандита Путин е непригоден за какъвто и да е управник при новите условия - въпрос на близко бъдеще да бъде пометена чекистката банда от Кремъл.

Да видим как са се развили днешните протести в Русия срещу вчерашните фалшификации на президенстките избори..

Не се учудвайте кой подхранва заливането на свободното интернет пространство с мощна агресия и агитпропаганди срещу западния демократичен свят - КГБ!

Stoyan Dermendjiev

Анонимен каза...

Интересни размишления на Андрей Кончаловкски за руската история и национален характер "Недомолотая мука русской истории. Ключевой вопрос времени: готова ли Россия к демократии?":


http://www.rg.ru/2012/02/07/konchalovski.html