По повод на публикацията със заглавие 3-ти март: повод за размисъл и за дискусии за нашата национална идентичност, т.е. за нашата склонност да се самоунизяваме анонимен анализатор привежда някои сведения, касаещи макар нашите комшии гърците; сведения, които обаче биха могли да ни подтикнат към размисъл по вечната тема: какви сме ние самите, но реалистично, според истината, а не според разпространените бабаитски български митологии; та ето за какво става дума:
Преди 36 години гръцкият писател Никос Димус пише книга с афоризми за гръцкия национален характер „Нещастието да си грък”, която звучи много актуално. Всякакви паралели с други народи като напр. българите, са, разбира се, чисто случайни; защото, както учи Ангел Грънчаров, българите са уникален най-вече по своите отрицателни качества народ на света - без аналог където и да било и когато и да било. Време е май Грънчаров да напише книга „Нещастието да си българин”. Откъси: (ОЩЕ >>>)
Преди 36 години гръцкият писател Никос Димус пише книга с афоризми за гръцкия национален характер „Нещастието да си грък”, която звучи много актуално. Всякакви паралели с други народи като напр. българите, са, разбира се, чисто случайни; защото, както учи Ангел Грънчаров, българите са уникален най-вече по своите отрицателни качества народ на света - без аналог където и да било и когато и да било. Време е май Грънчаров да напише книга „Нещастието да си българин”. Откъси: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар