Дискусията по предимно нравствени проблеми, която моя милост се постара, тъй да се рече, да оптимизира - виж Май са вдигнали тарифата, по която се плаща за плюене в медиите на И.Костов, що така ли?! и също Дискусията за адреса на службата, която раздава пари за мръсни медийни поръчки, взе да придобива екстремна форма - придоби епичен размах; който иска, да надникне, та да се възхити от гледката на това "какви деца е раждала, раждала, ражда и сега, българска майка юнашка"; прочее, изказани бяха и твърде смислени мнения на фона на дюдюкащата простотия. Тая заран, за да придам нови екстремни и дори епохални висоти на дискусията, дръзнах да напиша там следния коментар:Тимон Атински явно не е бил любимец на тълпата, а пък, знайно е, тълпата винаги не обича ония, които я превъзхождат; тълпата не обича личносттите, щото непрекъснато я дразнят. Личността дразни тълпата със самото си съществуване. И точно на това основание, един вид заради собственото си самоуспокоение, тълпата е нарекла Тимон "мизантроп", приписвайки нему собствената си ненавист и злоба; тук принципът пак е все този, именно "Крадецът вика: дръжте крадеца!". Злобната, подивялата от злоба заради жизнената си непълноценност тълпа мрази личностите и само по тази причина личността бива определяна и назовавана и "човекомразец", и "злодей", и как ли не още. (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
8 коментара:
Една деградирала от алкохола дама, по стечение на обстоятелствата,назначена за министър председател на Р. България, също осребри плюенето си по Костов и Тарторът я сложи за шев на статистиката.
П. Каменов
В демокрацията се гледа мнението на хората, а не се обижда и отрича. На всички фенове на Костов хората са им виновни, че не го харесват. Еми стойте си обидени в опозиция тогава.
Томи Томев. Г-н анонимен, я си помисли дали "мнението на хората" е тяхно мнение, или е имплантирано в главите им с помоща на мощната пропаганда и манипулациите на ДС и КГБ, и дали "в демокрацията" се отнася за България, като държава в сегашното и състояние.
Тук може много да се коментира, но ще се огранича с няколко бележки:
1. Ние не знаем какво мрази и обича българският народ, защото не разполагаме с обективна, безпристрастна социология, а само с манипулативни проучвания. Ето защо истинските нагласи на българите са неизвестни. Можем само да гадаем по лични впечатления и някои косвени показатели, например в случая с Костов изборните резултати на ДСБ и др. под.
2. Демокрацията в някаква степен наистина е власт на тълпата – охлокрация – или най-малкото има тенденция да се изражда в охлокрация. Хераклит даже твърди, че в основата на демокрацията е омразата към личността, стремежът всички да бъдат направени равни. Така че който иска демокрация като Ангел Грънчаров, трябва да е готов и да приеме вота на масите, на плебеите, на простаците, дори да не му харесва. Иначе не би бил демократ, а привърженик на някаква елитарна система - олигархия, аристокрация, тимокрация (власт на заслужилите) или даже плутокрация. Между другото може да се аргументира, че чистата демокрация без олигархични, аристократични или тимократични елементи не е стабилна.
3. При демокрацията - за щастие – няма изискване като при фашистките и комунистическите вождове политическите лидери да бъдат всеобщи любимци на народа. Достатъчно е да са харесвани от забележима част от народа, за да бъдат избрани и евентуално да управляват. Даже е добре и желателно да поляризират общественото мнение, за да са ясни позициите и разделителните линии между политиците, партиите и програмите.
4. Костов е именно една такава личност, която поляризира. Това е добре първо, защото ясно го отграничава от другите и второ, защото показва, че е ЛИЧНОСТ. Именно личностите предизвикват спорове. За безличия, с каквито е пълна българската политика, никой не спори. Не съм забелязал например някой да се горещи за Желю Желев, Любен Беров, Симеон Сакскобургготски или Сергей Станишев например.
5. Освен това омразата на политическите противници на Костов към него показва, че вероятно е на прав път. Ангел Грънчаров например като мислещ човек едва ли би останал фен на Костов, ако българските медии утре започнат да му пеят дитирамби. И наистина предвид мафиотския и поръчков характер на българската журналистика един от индикаторите, че даден политик не бива да бъде подкрепян и избиран би бил, ако медиите го хвалят и изтъкват. Разбира се, и атакуваните от медиите политици може също да са противопоказани, защото може да става дума за съзнателна дезинформация с цел да им се създаде съответен публичен образ. Т.е. хвалените от медиите политици автоматично следва да се изключат, а колкото до хулените, там може (но не е задължително) да има и достойни.
Две думи искам да кажа по повод на ето това твърдение:
В демокрацията се гледа мнението на хората, а не се обижда и отрича. На всички фенове на Костов хората са им виновни, че не го харесват. Еми стойте си обидени в опозиция тогава.
Този, който го е написал, не е демократ, нищо че "защищава" демокрацията. "Мнението на хората", пък дори и тия хора да са мнозинство, съвсем не е критерий за истината, за доброто, за правилното, за потребното. По една проста причина: повечето от хората са непостоянни, т.е. много лесно си менят мнението, а, от друга страна, ние, хората, слава Богу, сме различни и мислим различно; тогава какво стана с абстрактното "мнение на хората", драги ми анонимнико?! От друга страна когато говориш или пишеш за "мнениеТО на хората", не е зле да се запиташ КОИ и КАКВИ са тия хора, щото едно-единствено и всеобщо "мнение на хората" не може да има. Има ВСЯКАКВИ хора и мнението на много от тях, честно казано, не струва и пукната пара; примерно, мнението на немислещите фенове на Боко хич не ме интересува, щото ТАКИВА хора просто НЯМА как да налучкат истината, да са прави. Обикновено вярното, доброто, истинното и пр. най-напред се постигат от неколцина, и след това цялата работа е колкото се може повече хора да бъдат убедени, че истината е такава, каквато твърдят тия хора. Примерно, привържениците на Костов, които, доколкото ги познавам, са предимно все свестни, стойностни и мислещи хора, може да са "малко", но това само означава, че са толкова по-стойностни, щото МАСОВИЯТ ЧОВЕК обикновено е ако не боклук, то поне е не знаещо какво иска, крайно объркано, глупаво, неразумно и нещастно същество. Демокрацията има ред несъвършенства, но при наличието на свободни медии и конкуренция на плуралистичните гледни точки истината все пак си пробива път - за доброто на цялата общност. Работите обаче почват да буксуват когато медиите са овладени от една хегемонистическа политическа сила или структура (олигархичният модел, състоящ се от "доброто ляво" и "доброто дясно", именно от БСП- и ГЕРБ) - и тогава пътят за утвърждаване на истината е значително по-дълъг. И от това общността като цяло си пати и губи. Колкото повече се осъзнаят повечето от хората и се разделят с илюзиите си - тук, в това отношение интернет, тази американска измишльотина, гарантираща свободата ни, има огромна роля! - толкова по-скоро това общество ще стъпи на твърда почва и ще тръгне към просперитет. Тъй че си е сърсем в реда на нещата, че умните, свестните, мислещите хора у нас са малцинство, а също и са ругани и обиждани като "костовисти", "сектанти" и прочие; триумфиращото манипулирано мнозинство обаче все някога ще прогледне, за което обаче се иска всекидневна работа и просвета от страна на "окатите" в същото това общество...
Няма гаранция, че при демокрацията истината рано или късно ще си пробие път. Във философски план не сме демократи, защото хората, респ. мнозинството не грешат или пък защото е по-вероятно мнозинството да е право, а защото демократичните процедури и най-вече свободните избори дават възможност дори най-некадърното и зловредно правителство да бъде отстранено без насилие, което при диктатурата е невъзможно. Основният въпрос на политиката не е позитивен, а, така да се каже, негативен: как да направим така, че дори некопметентни правителства да нанесат колкото се може по-малко вреда? И отговорът е: чрез демокрация.
А иначе народът често и трагически греши, а според Шумпетер в политическо отношение повечето хора, дори най-интелигентните, не са в състояние да преценяват трезво и да вземат правилни решения. Впрочем десни и консерватори в старите демокрации са обикновено по-слабо образованите хора. Учудвам се обаче на елитарните изказвания на Грънчаров и пренебрежението му към недораслите и „немислещите”. Ами това е демокрацията – власт на мнозинството, а то почти винаги е немислещо без големи шансове да стане мислещо.
А свободни медии и конкуренция в посткомунистическите страни не може да има. „Многопартийна” система имаше и преди 1989 с БКП и БЗНС. За комунистите не представлява никакъв проблем да симулират такава и след 1989.
Няма гаранция, че при демокрацията истината рано или късно ще си пробие път. Във философски план не сме демократи, защото хората, респ. мнозинството не грешат или пък защото е по-вероятно мнозинството да е право, а защото демократичните процедури и най-вече свободните избори дават възможност дори най-некадърното и зловредно правителство да бъде отстранено без насилие, което при диктатурата е невъзможно. Основният въпрос на политиката не е позитивен, а, така да се каже, негативен: как да направим така, че дори некопметентни правителства да нанесат колкото се може по-малко вреда? И отговорът е: чрез демокрация.
А иначе народът често и трагически греши, а според Шумпетер в политическо отношение повечето хора, дори най-интелигентните, не са в състояние да преценяват трезво и да вземат правилни решения. Впрочем десни и консерватори в старите демокрации са обикновено по-слабо образованите хора. Учудвам се обаче на елитарните изказвания на Грънчаров и пренебрежението му към недораслите и „немислещите”. Ами това е демокрацията – власт на мнозинството, а то почти винаги е немислещо без големи шансове да стане мислещо.
А свободни медии и конкуренция в посткомунистическите страни не може да има. „Многопартийна” система имаше и преди 1989 с БКП и БЗНС. За комунистите не представлява никакъв проблем да симулират такава и след 1989.
Господин Грънчаров. Демокрацията е строй, при който управлява мнозинството, при съображение с правата на малцинството. Българите като цяло не харесват Иван Костов, но държавата остава възможност тези, които го обичат, да го подкрепят. Къде в случая е недемократичното?
А иначе много страни финансови могули контролират медиите, уви.
Публикуване на коментар