Попадам тази сутрин съвсем случайно на интересен и много изразителен текст под заглавие Учителят: между възмущението и страха, от 23 Март 2012, сиреч, сравнително е съвсем нов. Автор е Валери Видас, представен под черта като български учител и писател, преподаващ в Софийската професионална гимназия по електроника “Джон Атанасов”, а текстът е публикуван във в. Култура. Заслужава да се прочете, за да се вземе предвид и гледната точка на един друг учител; за мен лично, в светлината на моите история от последните дни - виж Щрихи от нерадостното битие на един учител и също Нравствен и психологически казус: урок по демокрация - този текст ми въздейства някак си, така да се каже, подкрепящо и ободряващо: не съм само аз "ненормалният", дето се измъчва от идиотщините по училищата, има и други...Ето как започва статията, която ви препоръчвам да прочетете, ако все пак ви интересува темата за това какво по-точно става из българските училища и кои са техните вече съвсем нетърпими проблеми: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар