Вече втора сутрин така не ми се пише в блога, както никога не е било. Просто си се мотая из интернет и нищичко не привлича вниманието ми да откликна, да коментирам. Или пък някак си съм преситен от писане и коментиране, знам ли? Като капак на всичко от вчера не мога да си спомня за какво точно бях решил да пиша, някаква чудесна тема бях измислил, оставаше само да седна да я напиша, ала отложих и ето, щукна ми из главата и не мога да се сетя след това за какво беше. Върти ми се из акъла, ала обаче е потънало някъде и все не мога да го засека и извикам. Неприятна работа!Освен това пък съм също така и крайно преуморен, твърде много сили хвърлих в подготовката на новия брой на сп. ИДЕИ и за писането и оформянето новата си книга, която, както изглежда, ще носи заглавието ОСВОБОЖДАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ. На мен лично това заглавие не ми звучи добре, не е особено сполучливо (понеже изразът е дълъг), но ако не измисля ново, по-впечатляващо, ще го оставя. По цял ден, като се сетя, като ми мине през акъла този проблем, който ме занимава, мисля и за изобретяването на по-сполучливо заглавие, ала не се получава. Заради филма СТЕНАТА на Пинк Флойд ми се стори вчера за известно време, че бих могъл да кръстя книгата си НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА!. С подзаглавие Есета върху идеята за едно училище на бъдещето - или пък Що е освобождаващо образование?. Ония варинти, по-раншни, за заглавие, ги "пенсионирах" - УЧИЛИЩЕ НА БЪДЕЩЕТО и ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ. Е, все нещичко ще остане от тях в наименованието на разделите и на главите в книгата. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар