Приоритетът за мен като учител е един: личността на младите

Текстът, който следва, е продължение на поредицата Записки по една бъдеща книга с примерно заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ или УЧИЛИЩЕ НА БЪДЕЩЕТО, или някак другояче.

Аз всъщност до този момент, струва ми се, успях да кажа най-главното, същината. Остава ми само да добавя още няколко щриха към картината за постигане на цялостност и завършеност - и с това ще мога да сложа окончателно точката. Това ще стане в съвсем скоро време. Налага ми се обаче преди това да покажа какво се случи при приложението на идеята ми, при "внедряването" й в живота, как тя беше възприета от учениците, до какъв етап стигнах, вървейки по пътя си. Защото, добре известно е, всяко ново нещо не се приема с аплодисменти, а много често дълго време бива отричано, низвергвано, отричано, плюто, "заклеймявано" като ерес и т.н. Няма как да е иначе, този даже е критерият за разграничаване на истински от мнимо новото: щом нещо го приемат с аплодисменти, няма как това нещо да е същинско или радикално ново; колкото повече го хулят, толкова по-голяма е гаранцията, че то наистина е такова. Истински новите неща обикновено ги приемат "на нож", обявяват им война; новото винаги се утвърждава чрез борба, конфликти, противоречия. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo