По започналата в блога дискусия (виж Каква насока на развитие на ума се иска за да станеш добър бизнесмен?) по прелюбопитни въпроси от рода на това как се правят пари, трябва ли умните да са и богати, сиреч, иска ли се акъл, за да бъдеш успешен бизнесмен, може ли да си простак и да преуспееш и в кои случаи, при какви условия се случва това и т.н. (като при това, трябва да отбележа, дискусията тече на едно по-високо, философско и психологическо ниво, като анализ на човешката природа, която е взела определена насока на развитие, та да постигне човек нещо в сферата на правене на пари и богатство), та значи по тази дискусия се получиха интересни изявления от главния участник наред с моя милост, на които тази сутрин съм решил да отделя подобаващото внимание; ще публикувам заедно и неговите коментари, и моя отговор по тях; ето първо неговите реплики и тези:Да, получава се хубава дискусия или диспут и с повечето изказани от Вас мисли за разликата между бизнесмена, интелектуалеца, философа и т.н. съм съгласен. Вярно е също, че „капитализмът”, един допустим, макар и пределно общ термин или по-конкретно пазарната икономика или „свободното пазарно общество” е най-добрият строй досега в човешката история. Същественото за него е наистина, че по принцип всеки има шанс да успее и да просперира. (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
11 коментара:
Ти вече си я разгадал: Всеки , изказал мнение, различно от твоето, е рубладжия.
Или последното - рубладжия, получаващ долари.
Просто и логично - няма нужда от друга философия
Това е една хубава апология на капитализма. Капитализмът както всичко създадено от човека, не е съвършен и никога няма да бъде съвършен, но той наистина е довел до безпрецедентен просперитет за толкова много хора, както никоя друга система в историята, и то не само в развитите страни. Така например след 1800 г. населението на света се е увеличило шест пъти, но въпреки това огромно нарастване реалните доходи на хората са нараснали 16 пъти! Макар и не всички да забогатяват в еднаква степен, всички хора по Земята все пак постепенно забогатяват.
Левите, разбира се винаги ще настояват, че капитализмът, макар и ефективен, е неморален, докато социализмът може и да не е толкова ефективен, но пък за сметка на това е морален, ако можем да осъществим неговите идеали на практика. Факт е обаче, че досега кой знае защо това не се е отдало никому. Вярно е и че самите комунисти са не по-малки материалисти и сребролюбци от капиталистите и това е описано хубаво от Игор Бунич в „Златото на партията”. Интересна книга на тази тема е написал френският философ Андре Конт-Спонвил „Морален ли е капитализмът?” Макар че е левичар по убеждения, анализът му е доста обективен и балансиран. Според него понятието „морал” не бива да се прилага в строгия смисъл към икономиката и затова капитализмът е „извънморален”.
А парите като такива са едно от най-великите изобретения на човечеството. Парите и свободата са свързани дотолкова, доколкото свободата да се продава и купува е фундаментална и дори в някаква степен дори предхожда всички други свободи. Парите наистина дават свобода в смисъл, че имаш повече избор в живота. Банален пример: богатият наистина не може да изяде много повече от бедния, но може да избира измежду повече неща за ядене. Или между повече книги за четене. Ръсел, разбира се, е прав, че отвъд някаква точка, която за всеки вероятно е различна, парите не носят допълнително щастие. Между другото аз не бих искал да притежавам „хубава” лека кола. Автомобилът наистина е осигурил безпрецедентна мобилност и лична свобода на хората, но съвременното общество фетишизира това средство за придвижване, което не е нищо друго, освен димящ инвалиден стол. Ползването на автомобила трябва да е максимално ограничено и да се ходи пеша, респ. да се кара велосипед. Колоезденето е велик начин на живот. Централни в живота на интелектуалеца трябва да са четенето, писането, медитацията, музиката, колоезденето и лекия спорт. В Германия обаче ДЪРЖАВАТА в нарушение на всички правила на свободната пазарна икономика даде премия на всички, които изхвърлиха стария си автомобил, дори да беше още нов, и си купиха нов, само и само да се стимулира производството! Интересно защо това не се направи с производителите ма мебели например или с издателствата. Носиш старите си мебели и книги за претопяване и получаваш нови с отстъпка. Но кой се интересува от книги?! Важни са пушещите консервени кутии, наречени „автомобил”.
Нещата имат и един чисто практически аспект. Валерия Новодворская отбелязва, 2% от хората работят заради насладата от самата дейност, без при тях материалните съображения да се водещи. Но останалите 98% от хората трябва да имат материален стимул и на тях трябва да им се даде тази възможност.
За „успелите” мутри обаче в никакъв случай не мога да се съглася. Техният „успех” не е резултат на капитализма, а на неговата посткомунистическа карикатура, на посткомунистическата псевдопазарна икономика. По същата логика може да се каже, че и комунистите след 1944 си оплетоха кошницата, докато демократите спаха. Ако бяха умни, най-късно 1943-44 демократите щяха да станат комунисти и след 9.9. да властват. То май някои така и са направили. За да просперираш в посткомунистическото общество, наистина се искат „качества”, но те са доста по-различни от качествата, които са нужни в среда на истински капитализъм. Има и нещо друго, на което обръща внимание руският анализатор и бивш офицер от КГБ Виктор Калашников:
„Днес в Русия положението е по-различно. Наричаме го солидарност на престъпната организация. Да станеш част от ръководния елит означава да станеш част от престъпния бизнес. Тази връзка е по-силна и по-строга, отколкото в съветски времена. Така например... на мен ми предложиха директорско място в една компания... Ако приемеш, ми казаха, това ще е окончателно. Ще бъдеш замесен в злоупотреби и кражби и ще станеш един от нас, и няма връщане назад. На мен самия ми беше ясно, че това е еднопосочен билет. Така че налице е не корупция, а криминална организация... абсолютно несъвместима с това, което Западът разбира под нормална политика и нормален бизнес. Това е трагедията на Русия днес - че тя се управлява от истински гангстери, които са заплаха за света. Не корупция, а криминална организация е превзела една огромна страна... Да се мисли, че органите на властта в Русия правят това или онова, е заблуда. Има само една класа, едно огромно криминално предприятие, което държи цялото общество... А когато западните бизнесмени и политици се забъркват с елита на руската мафия, както става, няма измъкване... Те са закупили прословутия еднопосочен билет и няма връщане назад…”
Така че ако за Вас успехът се изразява в това да станеш ЧЛЕН НА подобна ПРЕСТЪПНА ОРГАНИЗАЦИЯ, мисля, че има нещо доста объркано в ценностната Ви система. Аз на такива хора не мога да се възхищавам и да ги смятам за „успешни” и в никакъв случай не бих се сменил с тях.
Колкото до Америка – моята критика към нея не е от левичарски, а ДЕСНИ, КОНСЕРВАТИВНИ ПОЗИЦИИ. Мисля, че отците-основатели биха се преобърнали в гроба, ако видят до какво положение се е докарала тази страна въпреки все още привидните относителни просперитет и мощ. Виктор Калашников правилно отбелязва:
„Така руснаците се научиха как да направят своето надмощие по-обтекаемо. Нека американците си мислят, че Вашингтон е лидер. Но огледайте се и вижте какво става с американската икономика, американския долар и американския ядрен арсенал. Във всички три области има видимо отслабване.”
Не мисля и че не трябва да се грижим за американците и да гледаме повече себе си. Съдбините на света не се решават в София, Тирана или Лисабон, а във Вашингтон, Москва и Пекин. Ако там нещо се обърка или провали, никакви погледи върху България не могат да ни спасят и дори малкото, което има България, ще отиде на кино. Така че цялото внимание трябва да насочено натам, а не към България, Албания или Португалия.
Колкото до Сократ – той според мен не е бил враг на богатството и охолството и не се е отнасял с презрение и пренебрежение към материалното, например от време на време се наслаждавал на хубава трапеза или хубаво вино и даже можел да „надпие” всички, както се вижда например в „Пирът”, когато на сутринта всички заспиват, а Сократ остава буден и след това прекарва деня като обикновено. Той приема и смъртта спокойно и равнодушно.
Характерното за него обаче е било, че е можел и без трапеза и вино. Сократ е можел да понася жега, студ, глад и жажда, но е можел и да се наслаждава на живота. Той нищо не е фетишизирал и не се е стремял към нищо на всяка цена, а е имал голямо самообладание, владеел се е и е приемал живота такъв, какъвто е. Именно това го прави велик. Така че в наше време може би наистина би се качил в хубава кола, но в никакъв случай нямаше да направи притежаването на хубава кола смисъл на своя живот. Ако имаш възможност да се наслаждаваш и на по-простите, материални неща в живота, наслаждавай им се, но не превръщай това в самоцел. И все пак интелектуалните наслади у Сократ си остават водещи. Аз поне така тълкувам неговата философия и начин на живот.
Ето защо философът няма нужда да е беден и да се отказва от пари и материални блага, но за него е недостойно стремежът към печалба и забогатяване да се превръщат в център на съществуването му, в идея-фикс и фетиш. Той е от тези 2%, за които говори Валерия Новодворская, а не от останалите 98%.
Също и според стоиците материалното богатство само по себе си не е нито положително, нито отрицателно. Все пак те смятат, че нравствено желателен е един по-скоро аскетичен живот, независим от материалните блага. Сенека обаче, който е бил богат стоик, на места в своите призведения защитава богатството, защото то дава възможност на духа да се развива по-свободно и по-многостранно от бедността и също за прояви на щедрост и великодушие. От това обаче следва, че не всеки е достоен да притежава богатство, понеже за това се изисква наличието на добродетели. Според Сенека само малцина са достатъчно добродетелни, за да са достойни богаташи.
Сентенции от Сенека:
У мъдрия богатството има служеща, и глупака господстваща роля.
Парите още никого не са направили богат.
Не този, който има малко, а този, който желае много, е беден.
и още "Высказывания и афоризмы о деньгах." ;)
Деньги как навоз: если их не разбрасывать, то от них будет мало толку.
Бэкон Ф.
Деньги либо господствуют над своим обладателем, либо служат ему.
Гораций
Уничтожить деньги — уничтожить войны.
Квинтилиан
Помните, что деньги обладают способностью размножаться.
Франклин Б.
Считается, что любовь к деньгам — корень всех бед. То же можно сказать и про отсутствие денег.
Батлер С.
Деньги портят характер.
Ремарк Э. М.
Деньги — нерв войны.
Цицерон
Деньгами надо управлять, а не служить им.
Сенека
Повсюду, где царствуют деньги, те деньги, которые народ отдает, чтобы поддерживать свою свободу, всегда служат только орудием его же порабощения; и то, что платит он сегодня по доброй воле, используется для того, чтобы заставить его платить завтра по принуждению.
Руссо Ж.
Трать на один пенс меньше, чем зарабатываешь.
Франклин Б.
...не пытайся для себя хранить Тебе дарованное небесами: Осуждены — и это знаем сами — Мы расточать, а не копить.
Ахматова А. А.
Золотой дождь размывает все границы.
Карлейль
За деньги мы вынуждены платить свободой.
Стивенсон Р.
Деньги — вещь очень важная. Особенно когда их нет.
Ремарк Э. М.
Деньги суть артерия войны.
Петр Первый
Деньги не пахнут, но улетучиваются.
Лец С. Е.
Что делать законам там, где царствуют деньги!
Петроний
Истинно, век наш есть век золотой! Покупается ныне золотом — почесть и власть, золотом — нежная страсть. Деньги ныне в цене: почет достается за деньги, дружба за деньги; бедняк людям не нужен нигде.
Карпов Ф. И.
Расточительность подражает щедрости.
Цицерон
Наличные — не единственная связь человека с человеком.
Карлейль
Расточительность носит сама в себе предел. Она оканчивается с последним рублем и с последним кредитом. Скупость бесконечна и всегда при начале своего поприща; после десяти миллионов она с тем же оханьем начинает откладывать одиннадцатый.
Герцен А. И.
Все преимущество иметь деньги заключается в возможности ими пользоваться.
Фракнлин Б.
Имеющий деньги не может быть наказан.
Цицерон
Главный орган человеческого тела, незыблемая основа, на которой держится душа, — это кошелек.
Карлейль
http://finsecret.ru/aforizm/1.php
Достатъчно е всеки да седне и да пробва да си напише цифричка (в брой),която ще достатъчна да си каже "е те толко ми трябват и стига,вече съм щастлив).А пробвайте да видим може ли някой да напише такава цифра.Ако неви се получи,мойе пък да ви се получи проглеждане,съмнително,но случват се и чудеса понякога.
Румен Бърцов
Някой беше изчислил, че проблемите изчезват и човек получава пълна независимост, свобода, стабилност и спокойствие при 4 милиона (долара, лева, евро), т.е. може да живее (много) добре, дори много луксозно и комфортно, без да му се налага до края на дните си да работи за препитанието си и да се безпокои за бъдещето. Скромность украшает человека и в този смисъл това е доста голяма сума, но можем да поразсъждаваме върху това.
Но истински щастлив парите не могат да направят никого, защото е доказано, че всеки човек има някаква може би генетична психологическа нагласа или настроение, което може краткотрайно да се променя нагоре и надолу, но скоро се връща към обичайното положение. Доказано е, че внезапно и неочаквано забогатели хора отначало, разбира се, се радват и са щастливи, но ако са песимисти по природа, бързо се връщат в това състояние независимо от новопридобитото си благоденствие.
няма крайна цифричка за пролетарското мислене,няма такава.Паричките са едно нищо повече от помощно средство,ан да!
"Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят.
Да унищожиш предразсъдаците е по трудно,отколкото да разделиш атома на частици.Единственото, което обърква познанията ми, е моето образование.Като цяло науката не е нищо повече от рафиниране на ежедневното ни мислене.Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа.Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.Особено изглежда нашето положение на тази земя.Всеки от нас се появява тук не по собствено желание и без да е молил за кратък престой,без да знае защо и за какво,във всекидневния живот ние само чувстваме,че човек е тук заради другите,заради тези които обича и много други свързани с него човешки същества.Човек започва да живее тогава, когато може да живее извън себе си.Човек не бива да преследва цели, които са лесно осъществими, а трябва да развие инстинкт за онова, което е едва постижимо чрез най-голямото усилие, на което е способен.Ако не можете да обясните нещо на едно дете на 6 години, то това значи, че вие въобще нямате понятие какво означава това нещо.Ако моята теория за относителността се потвърди, немците ще кажат, че съм немец, а французите — че съм гражданин на света; но ако теорията ми бъде опровергана, французите ще ме обявят за немец, а немците — за евреин.Гравитацията не е отговорна за тези, които падат в капана на любовта.
"-Алберт Айнщайн
врачански простотии
Краси Радков - Секса между Дядо и Баба
Изпратено от statusi на Съб., 01/21/2012 - 21:51
http://statusi.onlainbg.com/taxonomy/term/285
Postet bY АЗЪ Румен БЪрцов,Моля!
Един прекрасен урок по смисъла на парите. Който може ще го разбере, който не може..... здраве да е.
Томи Томев.
Един прекрасен урок по смисъла на парите. Който може ще го разбере, който не може..... здраве да е.
Томи Томев.
Публикуване на коментар