Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 7 октомври 2012 г.

Ако в повечето български училища и учителите, и учениците почнат да мислят - леле, какво ли ще правим тогава?!

Тия дни един ученик ме попита: "Господине, а какво мислите за случая Опиц?". Аз, прочее, с моите ученици много разговарям по какви ли не въпроси, особено по проблеми, които ги вълнуват; зер, аз съм много лош учител, когото началството напоследък напълно справедливо се е овълчило на всяка цена да уволни, та затова правя така! Както и да е де, да оставим настрана туй какъв учител съм и защо началството се счита за длъжно немедлено да ме уволни; та ето как реагирах като ме запита така младежът.

Първо, попитах го какво сам знае за случая. Разказа ми. Оказа се, че почти нищо не знае, ала, кой знае защо, твърдо смята, че Опиц, въпреки че е убил, не бил убиец и изобщо не трябвало да лежи в затвора. Мисли така щото така били смятали "много хора" в страната и особено в интернет. Нали знаете как си представят нещата хората у нас, известна ви е поговорката "Глас народен, глас Божи!" и също една друга "Народът никога не греши!", ох, как ли пък не греши народът, как ли пък не греши!!! Ала как по-точно мисли народът никой фактически не знае де, пък и не го интересува да знае, ала за сметка на това всички претендират, че съвъкупният народ непременно мисли като тях самите: няма начин да не мисли народът като тях самите, щото те са "верни народни синове" - как тогава народът да не мисли като тях?! Като почнахме да обсъждаме с това момче случая и да обменяме мисли ето в този дух, оказа се, че и други се вслушаха в разговора ни, почнаха и те да питат и да се обаждат, в един момент се получи чудесен спор. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

5 коментара:

Анонимен каза...

Често социопатите провокират уважение от тълпата. Нищо странно няма в тази работа, това е някакъв психологически процес. Но ако Опиц бъде помилван, това ще означава, че всички сме тълпа!

Би трябвало интелигентните и културни хора да изразят солидарност с убитото от Опиц момче (и неговата, самоубила се в последствие, приятелка). А не да се отъждествяват с убиеца. Обратното би означавало именно обезличаване. И това наистина е страшно!

Samuel Yosiphov

Bacho Кольо каза...

Препоствам мнението си от другата статия, като отговор на горното мнение:


1. Съдът постъпи правилно, като спази буквата на закона и наложи на Опиц заслужено наказание.
2. ВМРО постъпи правилно, като поде кампания за помилване на осъдения.
3. Г-жа М. Попова ще постъпи правилно, ако вземе под внимание всички обстоятелства около убийството, възръстта, здравословното съсояние и чистото съдебно минало на осъдения. И в резултат на всичко това, след спазване на всички законови процедури и срокове помилва Й. Опиц.

Анонимен каза...

В моят "частен животен случай" са купища престъпления в точа число и довели до смърт,то тежки увреждания и други ,и други купища все за наказателен процесуален,на граждански.А аз несъм дори шамар ударил,каМо ли пък да съм убил.А в някой от "часните мой" случай по Наказателен Кодекс,глава убийства съм НЕВИНЕН" ако съм убил.Азъ се надявам да се получи някакво чудо и накой (е така един поне) да ме уведиоми (усно ,писмено,чрез звук или по какъвто и да било друг реален материен начин),че съществува държава България и в тая държава евентуално съществуваща има и интелигентни същества на име "човек".
Случват се и чудеса понякога,та надявам се.А иначе знам,че Има Бог,за 'Човек" незнам,понеже съм 'Тома неверни" само на факти "око да види,ръка да пипне " вярвам.А Бог рекъл "не убивай",що ли?
Сигурно не е 'Интелектуалец" или "вайвода" и други негонеподобни.
Румен Бърцов

Анонимен каза...

Къде отидоха всички онези разплакани, които кичеха фейс-профилите си с неговата снимка и сърцераздирателно ни призоваваха и ний да се присъединим към тъпотата им??? Толкова ли опростяхме и опростачихме? Не е ли ужасно страшно, че вече сетивата ни не различават доброто от злото? Ако е така - краят е близо! :(

Galya Pindikova

Анонимен каза...

Разбирайки и приемайки, че осъденото
лице Опиц е убило човек, не, според
казуса по НК за неизбежна самоотбрана, само в който случай
това лице би могло да претендира за по-лека присъда и за помилване, а в останалите и оставащи казуси по НК, то е убиец.
Аз не мога да ги разбера и не мога да ги извиня лицата, които считат, че един убиец, още повече - съзнателно и хладнокръвно подгот-
вил се да убива и не, за да защитава живота си, а, видите ли - имуществото си!Че такъв хладнокръвен и жесток убиец заслужавал, по тяхната представа и да бъдел помилван.
Такива лица, според моето мнение
имат, заедно и наравно с убиеца недопустима липса на правно-морален ценностен фундамент.
Ето защо правилно осъденият би
следвало да си излежи справедливо и основателно дадената му присъда
, а ето и защо ние, имащите истинен, верен и много по-точен, от този на посочените лица правно-
морален ценностен мерник, го насочваме срещу тях, белким им по-
могнем да видят и да осъзнаят, че
оценките им дълбоко, недопустимо,
а и непозволено са сгрешени.
Пък аз тук не ще се въздържа да не се "закача" с еклектиката, не само в правно-моралните възгледи на BACHO КОЛЬО, но и в изцяло синергиращо й смесване на кирилица и латиница в името му.
С крайното си и обичайното си
много мъдро заключение, че точно и такива лица, с еклектични, мъгляви и двусмислени разбирания и то по кристално ясни правно-морални и политически казуси са били и са изключително зловредни за Отечеството ни - да се подвизават в него, да бъдат чувани и слушани.

09.10.2012г. ВЛАДИМИР МАРИНОВ
ПЕТКОВ-ТРАШОВ