неделя, 7 октомври 2012 г.

Ужасни бъднини чакат народите, които се обезчовечават и същевременно съвсем не се притесняват от това

На едно място във Фейсбук, където при това се събират по допускане интелигентни, културни хора - учители, университетски преподаватели и пр. - попадам на призив да участваме в "митинг в защита на Йордан Опиц". На митинга щели да говорят "изтъкнати български интелектуалци". Митингът, увещават ни, "в никакъв случай не бил политически", това явно е написано за да хванат някоя съвсем малоумна жертва: къде е доказано, че на политически митинги не трябва да ходим, но на неполитическите бива да ходим?! Обявата завършва така: "Нека всички, които могат, да дойдат. Нека повече хора да подкрепим Опиц." Ядоса ме особено това последното "които могат"- значи да дойдат просто щото могат, а не щото трябва, или щото така мислят! - и затова реагирах ето как; написах там следния коментар:

Аз няма да дойда и съветвам и други да не ходят, щото ще се опозорят. Опиц е убиец, застрелял в гръб уплашен бягащ човек, който изобщо не е заплашвал с нищо живота му. Опиц при това при безброй интервюта пред услужливите и спекулиращите с чувствата на малоумното население медии най-нагло обиждаше жертвата си посмъртно, т.е. демонстрираше без капчица свян, че не чувства никакво разкаяние, което говори, че има тежък проблем със съвестта: "няма съвест". Аз не мога да си представя какви са тия "интелектуалци", които не съзнават, че няма никакъв аргумент, който да може да оправдае отнемането на човешки живот - освен защита на собствения живот, когато той реално е застрашен. А Опиц стреля без да му мигне окото с куршум, нанасящ тежки, смъртоносни поражения (произведен от т.н. дисбалансиран патрон), което говори за садистични наклонности. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

4 коментара:

Bacho Кольо каза...

1. Съдът постъпи правилно, като спази буквата на закона и наложи на Опиц заслужено наказание.
2. ВМРО постъпи правилно, като кампания за помилване на на осъдения.
3. Г-жа М. Попова ще постъпи правилно, ако вземе под внимание всички обстоятелства около убийството, възръстта, здравословното съсояние и чистото съдебно минало на осъдения. И в резултат на всичко това, след спазване на всички законови процедури и срокове помилва Й. Опиц.

Bacho Кольо каза...

т. 2 да се чете "...като ПОДЕ кампания..."

Ангел Грънчаров каза...

Чудесни добавки към формулировката на казуса, с благодарност ги приемам - и ще ги използвам в работата си!

Bacho Кольо каза...

Бачо Кольо /бивш хоноруван асистент в ТУ/ е готов винаги да даде скромен принос за каузата на образованието.