Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 10 октомври 2012 г.

Като цяло изучаваните философски предмети по моя преценка ми помогнаха да стана по-добър човек

Поставих тия дни на моите ученици задачата писмено да отговорят на следния въпрос: "Какво най-важно, по твоя преценка, научи и разбра, занимавайки се през миналата година със съответните философски предмети?". Получих много интересни отговори; държа да отбележа, че при мен през миналата част учениците са изучавали психология и логика (в 9-ти клас) и етика и философия на правото (10-ти клас); при изучавалите при мен през 11-ти клас ученици през тази година, когато са в 12-ти клас, аз сега нямам часове; ето някои от тия интересни по моя преценка отговори на горния въпрос, които особено силно ме впечатлиха:

"Разбрах за човешкото достойнство, именно, че човек трябва да си тежи на мястото и да отговаря за действията си. Трябва да защищава принципите и думите си. Да отстоява мнението си и да не говори празни приказки. Достойнството за мен е най-важното нещо и човек никога не трябва да го губи, понеже ако го загуби, после ще си го върне много трудно. Достойнството на личността е най-важното и най-ценното в този живот." (Из писмената работа на Юлиян К.)

"Най-важното, което разбрах в часовете по психология и логика, е свързано с темата за истината. Истината ни освобождава. Помага ни да се справяме с проблемите си. Тя винаги и благодатна. Лъжата убива личността. Истината е в състояние да свързва хората в една здрава човешка общност. Истината се ражда чрез логоса." (Из писмената работа на Костадин П.)

"Аз научих много неща в часовете по психология и логика през миналата година. Като например какво е да си личност, а също и що е истина. Най-важното е да умеем да разграничаваме истина от лъжа - и да разбираме защо истината има предимство пред лъжата. Истината ми помага да мисля логически и да не избързвам с изводите, да бъда последователен в мислите си и търпелив в търсенето на истинското, на реалното положение на нещата. Да бъда предпазлив, да мисля истински, да отговарям умно и да мисля със собствения си ум." (Из писмената работа на Димитър А.) (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

4 коментара:

Анонимен каза...

Грънчаров отдавна се каня да ти пусна това и да ти кажа помисли върхо него.При БГ условията е доста по сложно.
"Науката е великолепно нещо, ако човек не е принуден да изкарва хляба си чрез нея. Всеки трябва да печели препитанието си, след като избере професия, за която е сигурен, че е в състояние да овладее. Само когато не сме длъжни да даваме отчет някому, можем да намерим радост в научните занимания."-Алберт Айнщайн
АЗЪ отдавна (още 1989 г съм направил избора си,на носа ми излезе доста скъпо,но ако мога да върна живота назад ,знаейки това което ме сполетяло,бих пропуснал тук в това скотско място където съм заниманието "опит да промениш непроменимото - бетон в главите".
Румен Бърцов

Анонимен каза...

И Грънчаров е това:
"Анонимен каза...
Бръцов ти пак ли се върна бе нали си беше отишал? Аман от твоите простотии все едно и също като развален грамофон си. Аиде иди си и си пиши някъде другаде.......
10.10.12, 19:49"
Е на същество ,което ме познава и е съочасно в престъпленията извършени спрямо мен и родителите ми,за това е така напористо.Мога да напиша точно по какво го разпознавам,но няма да го направя.Само да кажа за съвет Който е срещу мен е на страната на същества извършили чудовищни престъпления спрямо мен и продължават да извършват спрямо мен и останалият ми още жив баща.Та всеки си решава,съучаства на страната на убийци чудовищни или на моя страна.
АЗЪ все още съм сам,няма никой на от към моя страна "сам съм други няма"
Румен Бърцов

Румен Бърцов

Анонимен каза...

Във връзка с това и между другото: на български излезе философския бестселър на сравнително младия (род. 1964) немски философ Рихард Давид Прехт "Кой съм аз? И колко сме?", която за Вас като един от водещите български професионални философи(-немарксисти) едва ли съдържа нещо ново, но въпреки това може би ще Ви е интересна. Струва около 15 лв.

Рецензия, интервю с автора и откъс от книгата:

http://e-vestnik.bg/14218

друго интервю:

http://www.youtube.com/watch?v=XbI0VMQwiJs

Книгата:

http://www.helikon.bg/books/14/163864_koj-sam-az%3F-i-kolko-sme%3F.html



Анонимен каза...

РУМЕНЕ,
СВЕТЛА, АРТИСТИЧНА, ИСТИННА,
а съвсем не глупава, проста или
пък луда, че дори не и лудееща се,
БЛАГОРОДНА ДУШО,

разбира се, че аз лично съм с теб и до теб ДУХОВНИ ми ПРИЯТЕЛЮ.
Нали знаеш ВЕЧЕ ! защо.

Надявам се, че не само разбираш
защо ви величая Вас грешните и не
гениалните, с АНГЕЛ, но и, че ми
го прощаваш на мен - също грешния,
това ми истинно заслужено от Вас величаене.
Което не е празно и унижаващо Ви
ласкателство, защото и двамата сте
наистина заслужаващи да бъдете
величани, да бъдете сочени и изтъквани в обществото ни, като СВЕТЪЛ, като жив и сега СЪЩЕСТВУВАЩ пример за чистота на нравите, за искреност, за безкористност, за всеотдайност
към каузите: ИСТИНА и СВОБОДА,
да изброявам ли още...в очевидно
труден и тежко понасян от честните
и от добрите хора противовес на тъмните, на злобните, на злите, на жестоките безпросветни, олигофренни, кретенни
и на защо ли анонимстващите, пък точно и тук - силички...
Макар, точно за последните и да ми хрумва сега несериозността, която е способна вероятно, само да ни развесели: "онанирстващите" силички, на които всички сме били или сме и сега подвластни в една или друга степен през живота си...
Е, АЗЪ КАЗАХ!

11.10.2012г. ВЛАДИМИР ТРАШОВ