Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 19 март 2013 г.

Каква ли нова революция ни гласят тепърва от Кремъл - след "антишистовата", и след февруарската?


BY ИВО ИНДЖЕВ

... А сега да се върнем в нашата проруска губерния, в която бяха организирани „спонтанни” демонстрации срещу несъществуващия добив на непроучени находища на хипотетичния шистов газ, който обаче поне на теория би застрашил в далечно бъдеще руския монополист Газпром, вилнеещ на българския пазар без конкуренция. Слез един напън на добре смазана (досещате са как) машина от едновременни демонстрации в 16 български града, свикани на 14 януари 2012 г., премиерът Борисов светкавично реагира и на 16-ти нареди на своето парламентарно мнозинство да вкара за гласуване мораториум върху проучването за опасния за Газпром (и недоказано опасен все пак за България) шистов газ.

Само след два дни България осъмна като първата държава в света, която си и забранила да знае, дали изобщо разполага с възможен ресурс да води независима енергийна политика- пък дори и без да го разработва, но поне да знае, че го има и така да се яви срещу Газпром с друго самочувствие на масата за преговори, а не да лази под нея. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

4 коментара:

Анонимен каза...

Бих казал: ама как така, нали комунизмът рухна през 1989-91, Съветският съюз се разпадна, КПСС беше забранена и в Москва вече на власт също са демократи, а България е член на НАТО и ЕС – за какви проруски губернии може тук да става дума? Това би трябвало да са бълнувания от студената война, която както знаем официално свърши.

По тази логика г-н Инджев би трябвало също да е „хлопаща дъска”. Опасявам се обаче, че той е много близо до истината и че България продължава да е проруска губерния. Сериозните източноевропейски анализатори, общо взето, са наясно, че рухването на комунизма беше чиста фикция. Онова обаче, което не виждат, е ГОЛЯМАТА КАРТИНА: Москва несъмнено запазва своето влияние и контрол в своите бивши сателити като България, но извън това ТЯ Е РАЗШИРИЛА СВОЕТО ВЛИЯНИЕ В СТАРИЯ ЗАПАД ДО СТЕПЕН, НЕМИСЛИМА И НЕВЪЗМОЖНА ПО ВРЕМЕ НА БЛОКОВОТО ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА.

Затова най-важният въпрос си остава този за немеренията на режима в Москва. По всичко личи, че те не се ограничават до реформи в Русия и сателити, а до нещо повече. Перестройката и реформите не носят само вътрешен характер. Перестройката не е чисто домашен опит да се коригират репресивни практики, да се ревитализира уморената съветска икономика и да се адаптира Съветския съюз - ОНД към нуждите и нормите на модерния свят. Повечето анализатори и политици подозират съветското намерение да се разшири перестройката отвъд границите на комунистическия свят и да се постигне световна победа на комунизма чрез “преустройство”.


За мен остава обаче открит въпросът дали Русия смята, че може да се наложи над Запада само с мирни средства и „конвергенция” или все пак разглежда и военна опция или пък комбинация от двете.

Ето това са важните въпроси, които трябва да се дискутират.

Анонимен каза...

малка корекция: повечето анализатори и политици НЕ подозират съветското (руското) намерение...

Анонимен каза...

Грешите. Комунизма тотално се срина като обществено политическа система за управление на обществото, защото още в основата си влиза в дълбоки противоречия с основните икономически закони и с законите които властват в този свят, но руските имперски амбиции за властване над света си остават. Тези амбиции никога няма да се осъществят, по простата причина, че светът е създаден да се развива и осъвършенства, а това е възможно само тогава когато света е разнолик а не подчинен на една или друга идеология, или държава.
Томи Томев.

Анонимен каза...

Прекрасно, много ще се радвам да е така. Комунизмът се срина и е на бунището на история. Прав тогава би бил Фукуяма, че историята свърши, либералната демокрация възтържествува завинаги и вече живеем в епохата на свободата и вечния мир. България, разбира се, също е свободна, демократична и проспериращата държава, защото 23 години бяха предостатъчни да преодолее последиците от комунизма, необратимо е обърната на Запад, член на ЕС и НАТО, с щастливо, благоденстващо население. Какво прекрасно, идилично място са светът и България!

Все пак да цитирам крупния английски съветолог Арчи Браун като контрапункт на всички, които като Вас смятат, че комунизмът се е „сринал като обществено-политическа система”, защото влизал „в противоречие с основните икономически закони”:

„Макар че Съветският съюз бе най-богата страна на света по отношение на природните богатства – и това остава в сила за постсъветска Русия – неговите икономически постижения не бяха в състояние да се мерят с потенциала му. Всъщност от 1950-те до 1980-те години имаше дълъг спад в икономическия ръст. Падането на цените на петрола във втората половина на 80-те години удари съветската икономика особено тежко. Само че интерпретации на края на комунизма и Съветския съюз, опиращи се на икономически детерминизъм както тези на бившия руски премиер Егор Гайдар в крайна сметка са неубедителни...
Има няколко проблема с обяснението на политически действия в понятията на икономическия детерминизъм...

... Идеята, че Съветският съюз е бил обречен на колапс именно към този момент поради слаби икономически постижения, е заблуждаваща и на едно по-общо ниво. Продължителни икономически провали сами по себе си не водят до рухването на силно един авторитарен режим... Един нереформиран Съветски съюз би се разправил с недоволството... по традиционен начин. Авторитарни управници в Третия свят... въпреки икономически провали са оставали на власт в продължение на десетилетия начело на корумпирани и неефикасни фалирали режими. Една икономически неефективна и социално несправедлива система не е обречена на незабавно рухване само поради тази причина. Връзката между икономическия провал и смяната на правителството, която съществува в демокрациите (макар и там това да не е железен закон) не важи по същия начин за авторитарните режими. Освен това трябва да е ясно, че Съветският съюз притежаваше далеч по-ефективни системи на контрол от всяка страна от Третия свят.

Комунистическата система нямаше да може да продължи в Съветския съюз завинаги – никоя система не трае вечно, но тя можеше да продължи значително по-дълго, ако политическата реформа НЕ беше предприета. В навечерието на перестройката дисидентското движение в СССР фактически бе смазано. Съветската държава се сблъскваше с голям брой проблеми, но те едва ли бяха по-големи от заплахата за нейното оцеляване във Втората световна война или задачата да се възстанови страната в годините непосредствено след войната. Ако беше издържал някак оставащите години до края на 20-ти век, а това беше възможно, един Съветски съюз, който не беше променил фундаментално своята политическа система, щеше да се възползва от голямото нарастване на цените на енергията, което толкова помогна за възхода на икономиката на постсъветска Русия и популярността на Владимир Путин като президент между 2000 и 2008.

Съветският съюз имаше и ред неикономически източници на подкрепа. Външният свят гледаше на него като на свръхсила предвид неговата военна мощ, размери и природни богатства, не толкова икономическата ефективност...”

Край на цитата


Следователно колапсът на комунизма не може да бъде обяснен само в икономически и обществено-политически категории, нещата са по-сложни. Дори може да се спори върху понятието „колапс”, защото много вероятно наблюдавахме и наблюдаваме нещо друго.