В своя блог Райчо Радев постави интересен и важен казус: ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО - ЧРЕЗ ИЛИ БЕЗ ЗАКОН!!! Аз също представих неговата гледна точка в блога си (виж: Да потърсим разумен стратегически подход за излизане от страшната криза в блокиралата отвсякъде образователна система на България) и призовах повече хора да се изкажат. Междувременно във фейсбук-групата Промяна в образованието СЕГА дискусията вече започна; ето до този момент какво дискутиращите си казаха: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
2 коментара:
"тоталната цензура трябва да отпадне (говоря за цензурата вътре в системата), а това вече е почвата, от която участниците в процеса ще почнат реално и на дело да се ползват от правото си на свободно изразяване"
Въпросът тук е, след като има съгласие, че с-мата е тоталитарна, как може да очакваме, че наложената от нея цензура ще (само)отпадне? Не може според мен да разчитаме на самоотричането й - трябва да се работи за отхвърлянето й. Ако имахме демократична с-ма, то препоръките на Райчо Радев щяха да са на мястото си като един вид нейно облагородяване, само че, ако тя действително беше такава, нямаше въобще да се нуждае от това подобряване. Тоест, опираме отново до дилемата - да развиваме ли една с-ма, за да я демократизираме - това би било нещо като "социализъм с човешко лице", или да я отхвърлим радикално, за да разчистим пътя за нови, съзвучни с времето взаимоотношения?
Boris Tanusheff
Системата в образованието е командно-административна, директивна система на тоталния контрол, вярно, в стадия на разложението си, но все пак системата умее да се защищава. Но тази тоталитарна образователна система на цензура и контрол е подсистема на обществото, което претендира все пак да е демократично. Ясно е, че вътре в самата образователна система няма как да се появят сили, които да съкрушат диктатата на системата, но отвън нея, от страна на обществото (гражданите, партиите, неправителствени организации и пр.) може да се намери енергия и сила за да се въздейства за отпадането на цензурата и диктатурата в образователната система; например, ако този въпрос за коренна промяна в образованието стане централен на едни предсрочни избори, какво пречи на партиите, самоопределящи се като десни, да им се вмени задачата да работят в Парламента за промяна в тази посока. Знам, че не е лесно един такъв закон да бъде прокаран при бясната съпротива на образователната бюрокрация, която бди да пази статуквото непокътнато, щото гарантира всевластието й. Но с натиск от страна на обществото на гражданите, на родителите, на учителите, на учениците и пр. все нещо може да бъде направено. Цялата работа е да отпадне диктата и цензурата, осъществявани от образователната бюрокрация. По-нататък работата ще почне да се саморегулира на почвата на свободата. Нима смятате, че у нас либерален закон за образованието е принципно невъзможен? На мен ми се струва, че не вярват в свободата ония, които са обременени от робски предразсъдъци, на които им тежи едно робско съзнание.
Публикуване на коментар