Преди два дни се похвалих, че си купих електронна книга - виж Ура, имам си вече... електронна книга! - и по повод на това някакъв човек, представящ се за работещ в ПГЕЕ-Пловдив, ми съобщава, че учителите от училището, от което бях уволнен два-три дни преди 24 май тази година, щели били да идат на "изнесен семинар" в... Хърватско; та този човек предполага, че в свойствения си стил директорката Анастасова по този начин показвала на всички привързаността си към своя най-съкровен управленски девиз "Който слушка - папка, който не слушка - ритник!"; ето какво пише този човек, пък по-долу ще се опитам да импровизирам по подхвърлената тема, понеже за мен, както е известно, нравственият момент на човешките отношения има водещ смисъл: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
18 коментара:
продължавай да плюеш жлъч и злоба ако искаш пръсни се от завист асоциални ми нещастнико!
Народен изедник нееден искаш да ни опошлиш пътуването как не те е срам поне малко!
ДА! НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ! ПРИ МЕН СЕ ПОЛУЧИ! КОНКУРСА БЕШЕ ЗА УЧИТЕЛ, НО... ИМА ДИРЕКТОРИ, КОИТО ЦЕНЯТ КАЧЕСТВАТА И НЕ СЕ ПОДДАВАТ НА НАТИСК. ПОПАДНАХ В СТРАХОТЕН ЕКИП, С НЕВЕРОЯТЕН ДИРЕКТОР!
Jana Nikolova Imvriotis
Г-н Грънчаров, аз съм от 10 клас и бях участничка в проект "Коменски", където посрещнахме младежи, като нас, от няколко различни страни, част от тях бяха от Хърватска. Причината учителите да отидат там е поканата от страна на учителите в Хърватска за подобно мероприятие. Не мисля, че всичко това което изписахте има нещо общо с вас.
Това е моето мнение, хубав ден.
Благодаря! Зная, че има страхотни директори. Аз при такъв директор работих повече от 10 години - преди да дойде тази, която ме уволни. Разбира се, че няма да се откажа, човек цял живот и всеки ден трябва да се бори - свободата и за достойнството си!
Превод на казаното от Грънчаров: "Искам и аз на искурзия, беее! И ас искам да ям кибапчите, защо ме оволнихте тъкмо приди искурзията?! Лошави сте!!!"
АМИ ТО ИНАЧЕ ТРЯБВА ДА СПРЕМ ДА СЕ УВАЖАВАМЕ САМИ СЕБЕ СИ!
Jana Nikolova Imvriotis
По-горе някакъв другар или другарка красноречиво демонстрира как "мисли" типично "кебапчийският мислител" :-) Човек не знае къде вече да сложи кавичките, наистина, феноменално добре се е изразил! :-) Респект!
Грънчаров май пак Анастасова се подвизава да пише в твоя блог. Тя откак те уволни друга работа вече няма и постоянно изглежда дреме тука :)))) Рязко ти се повишиха и коментарите, тя си отдъхна без тебе и ето, посвети се на любимия си литературен жанр - "анонимното писане" :)))
Грънчаров каза: "Дайте и на меня кибапчита, ве! Сичкити учитяли ще ядат, а аз - не! Амчи бива ли таквоз нещу? Сега ша трябва да пиша колку лошу нещу са искурзиите в Харватска и да са прая, че се вазмощавам!" :(
Не може да излезе от калъпа на "кебапчетата", това е именно проблемът на тия хора, нищо друго освен пустите кебапчета той не може да го схване. Тия дни ще напиша есе по тая тема, страхотна идея ми даде този "кебапчия" :-)
Или ... кебапчийка де... :-)
Грънчаров каза: "Дайте и на меня кибапчита, ве! Що тей прайте? Оволнихте ме точно преди искурзията и сига ша тряа да пиша, чи тва са лошави неща и чи и да можех, нямаше да дойда с вазе! Амче може ли таквоз нещо, джанъм? Чи зимети ма и мен! Моля ви са!"
Давай още, другарко анастасова, не се отказвай :))) Дерзай! Още можеш да се излагаш, пределът не е достигнат! :)))
Ангеле ама как хубаво пише тя със селския си жаргон - не можеш да се сравняваш с нея, ученото и способното си личи! Литераторка е все пак. Владее словото до съвършенство...
Асам действително гуспужа Атанасова, деректорката на ТЕТ Ленин и пиша пут изсмислени имена!
Казва се ДУХОВНО ИЗРАСТВАНЕ лек ден Ангеле
Кое се казва "духовно израстване" - плюскането на кебапчета ли? :-))) Че не се разбра нещо...
Публикуване на коментар