Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 25 юни 2014 г.

Що е "изнесен образователен семинар", гарниран с... хърватски кебапчета?



Преди два дни се похвалих, че си купих електронна книга - виж Ура, имам си вече... електронна книга! - и по повод на това някакъв човек, представящ се за работещ в ПГЕЕ-Пловдив, ми съобщава, че учителите от училището, от което бях уволнен два-три дни преди 24 май тази година, щели били да идат на "изнесен семинар" в... Хърватско; та този човек предполага, че в свойствения си стил директорката Анастасова по този начин показвала на всички привързаността си към своя най-съкровен управленски девиз "Който слушка - папка, който не слушка - ритник!"; ето какво пише този човек, пък по-долу ще се опитам да импровизирам по подхвърлената тема, понеже за мен, както е известно, нравственият момент на човешките отношения има водещ смисъл: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

18 коментара:

Анонимен каза...

продължавай да плюеш жлъч и злоба ако искаш пръсни се от завист асоциални ми нещастнико!

Анонимен каза...

Народен изедник нееден искаш да ни опошлиш пътуването как не те е срам поне малко!

Анонимен каза...

ДА! НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ! ПРИ МЕН СЕ ПОЛУЧИ! КОНКУРСА БЕШЕ ЗА УЧИТЕЛ, НО... ИМА ДИРЕКТОРИ, КОИТО ЦЕНЯТ КАЧЕСТВАТА И НЕ СЕ ПОДДАВАТ НА НАТИСК. ПОПАДНАХ В СТРАХОТЕН ЕКИП, С НЕВЕРОЯТЕН ДИРЕКТОР!

Jana Nikolova Imvriotis

Анонимен каза...

Г-н Грънчаров, аз съм от 10 клас и бях участничка в проект "Коменски", където посрещнахме младежи, като нас, от няколко различни страни, част от тях бяха от Хърватска. Причината учителите да отидат там е поканата от страна на учителите в Хърватска за подобно мероприятие. Не мисля, че всичко това което изписахте има нещо общо с вас.

Това е моето мнение, хубав ден.

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря! Зная, че има страхотни директори. Аз при такъв директор работих повече от 10 години - преди да дойде тази, която ме уволни. Разбира се, че няма да се откажа, човек цял живот и всеки ден трябва да се бори - свободата и за достойнството си!

Анонимен каза...

Превод на казаното от Грънчаров: "Искам и аз на искурзия, беее! И ас искам да ям кибапчите, защо ме оволнихте тъкмо приди искурзията?! Лошави сте!!!"

Анонимен каза...

АМИ ТО ИНАЧЕ ТРЯБВА ДА СПРЕМ ДА СЕ УВАЖАВАМЕ САМИ СЕБЕ СИ!

Jana Nikolova Imvriotis

Ангел Грънчаров каза...

По-горе някакъв другар или другарка красноречиво демонстрира как "мисли" типично "кебапчийският мислител" :-) Човек не знае къде вече да сложи кавичките, наистина, феноменално добре се е изразил! :-) Респект!

Анонимен каза...

Грънчаров май пак Анастасова се подвизава да пише в твоя блог. Тя откак те уволни друга работа вече няма и постоянно изглежда дреме тука :)))) Рязко ти се повишиха и коментарите, тя си отдъхна без тебе и ето, посвети се на любимия си литературен жанр - "анонимното писане" :)))

Анонимен каза...

Грънчаров каза: "Дайте и на меня кибапчита, ве! Сичкити учитяли ще ядат, а аз - не! Амчи бива ли таквоз нещу? Сега ша трябва да пиша колку лошу нещу са искурзиите в Харватска и да са прая, че се вазмощавам!" :(

Ангел Грънчаров каза...

Не може да излезе от калъпа на "кебапчетата", това е именно проблемът на тия хора, нищо друго освен пустите кебапчета той не може да го схване. Тия дни ще напиша есе по тая тема, страхотна идея ми даде този "кебапчия" :-)

Ангел Грънчаров каза...

Или ... кебапчийка де... :-)

Анонимен каза...

Грънчаров каза: "Дайте и на меня кибапчита, ве! Що тей прайте? Оволнихте ме точно преди искурзията и сига ша тряа да пиша, чи тва са лошави неща и чи и да можех, нямаше да дойда с вазе! Амче може ли таквоз нещо, джанъм? Чи зимети ма и мен! Моля ви са!"

Анонимен каза...

Давай още, другарко анастасова, не се отказвай :))) Дерзай! Още можеш да се излагаш, пределът не е достигнат! :)))

Анонимен каза...

Ангеле ама как хубаво пише тя със селския си жаргон - не можеш да се сравняваш с нея, ученото и способното си личи! Литераторка е все пак. Владее словото до съвършенство...

Анонимен каза...

Асам действително гуспужа Атанасова, деректорката на ТЕТ Ленин и пиша пут изсмислени имена!

Анонимен каза...

Казва се ДУХОВНО ИЗРАСТВАНЕ лек ден Ангеле

Ангел Грънчаров каза...

Кое се казва "духовно израстване" - плюскането на кебапчета ли? :-))) Че не се разбра нещо...