Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 23 август 2014 г.

Първо разгромно писмо на колектива на ПГЕЕ-Пловдив срещу "лошия човек" Грънчаров, дето си позволява да "очерня" нашата любима директорка - и да не признава нейните велики постижения!

Аз тия писма, дето се били писали срещу мен, до този момент (именно до представянето им като "доказателства" - от директорката на ПГЕЕ-Пловдив - в заведеното от мен съдебно дело за клевета срещу нея) не ги бях виждал, подписи под тях се събираха в най-строга тайна от мен, никой нема достойнството да ми покаже кое толкова е възмутило "колектива" срещу мен, но това са подробности, изцяло отговарящи и добре характеризиращи стила на ръководство на въпросната администраторка. Тия дни имах щастието да прочета тия шедьоври, забележете, до "пловдивската общественост" било адресирано туй писмо, а вие за него, драги пловдивчани и пловдивчанки, за него до този момент знаехте ли? Явно и от вас, кой знае защо, е било крито, не знам, аз също съм пловдивчанин, пък ето, до този момент не го знаех, нищо че съм даже обект на разгромния гняв. Публикувам този документ с намерението туй обръщение най-сетне да стигне до адресата си; ето, четете, приятно четене ви желая:


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

2 коментара:

Анонимен каза...

От това писмо непоносимо вони на комунизъм, само моя нос ли долавя това? :)))

Анонимен каза...

А ми, и моят! Защо ли така???