Предложение за текст на Петиция до Президента, Премиера и Министъра на образованието

До г-н Росен Плевнелиев, Президент на Република България

До г-н Георги Близнашки, Министър-Председател на България

До г-жа Румяна Коларова, Министър на образованието и науката

ОТКРИТО ПИСМО ПОД ФОРМАТА НА ПЕТИЦИЯ

от група ангажирани граждани и дейци на българското образование

Уважаеми г-н Президент,

Уважаеми г-н Министър-Председател,

Уважаема г-жо Министър,

Българското образование е в състояние на тежка и при това продължителна, несвършваща криза от десетилетия, която с право може да се нарече и същинска катастрофа; от друга страна погледнато същото може да се определи като гниене - да, тази ужасна развала наподобява агонията. Българското образование, ако можем да прибегнем до една по-изразителна и решителна метафора, отдавна е мъртвец, е труп, който гние, ала няма кой да го погребе. Страшно е да се помисли, но дали пък не се е оказало, че вече имаме вместо разлагащ мъртвец... един кръвожаден вампир, именно вампирясалият призрак на комунизма, който от години смуче ненаситно жизнените и духовните сили и на младите, на учениците, и на учителите, на възпитателите, на нещастните хорица, които се грижат за децата ни - в невъзможните условия на Системата. Да, 10 ноември 1989 г. в сферата на българското образование все още не е дошъл, то продължава да вегетира някъде на нивото на отношенията, характерни за 70-те години на ХХ век. Достатъчно с метафорите, принудени бяхме да прибегнем до тях с оглед да очертаем по-плътно признаците на разрухата и безпътицата, в която българското образование от години тъне - или е изпаднало неслучайно.

Да, Системата по същество още е недокосната от всичките ония епохални "риформи", които бидоха правени в последните 25 години. Тя продължава да е изцяло тоталитарна, директивна, командна, административна, основана на пълния произвол, на хегемонията и на властовия монопол на образователната бюрокрация. Това, което имаме в българското образоване, всъщност е един разлагащ се комунизъм, обогатен с предимствата на ранносредновековния див, вулгарен и варварски феодализъм, поради което всички в тази Система се чувстват като васали или дори като роби - ако изключим вманиачените господари, робовладелците, това са именно директорите, инспекторите, министерските чиновници. Тук имаме статукво, което по духа си отговаря на отношенията, характерни не само за феодализма и робовладелския строй, но дори и за най-ранните стадии на първобитното дивачество, щото робовладението, пък и феодализмът са били що-годе цивилизовани общества.

Принципите на всички изживени и отдавна отречени от човечеството епохи и социални устройства са възкръснали в нашата родна агонизираща Система на образование, чийто Modvs Vivendi, тъй да се рече, е комунистическото презрение към личността и нейната свобода. Тук, г-н Премиер, в скоби казано, ще ни извините, но сме длъжни да отбележим, че решително не споделяме Вашата преценка, че комунизмът, видите ли, бил "прекрасен" или "красив" идеал. Не е така: ние пък, дето го живяхме този пусти комунизъм и още не не можем да се отървем от разсейките, от метастазите на тази болест на обществения организъм, твърдо не щем повече комунизъм! Нищо "красиво" не виждаме в него, да, писна ни от него, драги г-н Премиер на модерна европейска и демократична България!

Г-н Президент, г-н Премиер, г-жо Министър,

Позволете ни да ви запитаме: а вие как изобщо спите като съзнавате, че българското образование е в такова тежко положение? Как изобщо ви хваща сънят? Вие знаете ли, че сте длъжни на постовете, на които сега се намирате по приумица на някакъв хазарт на съдбата, от сутрин до вечер, дето седнете и дето станете, да повтаряте все ето това:

Хора, човеци, българи, граждани: и миг повече не трябва да търпим развалата в българското образование! Давайте да правим нещо, давайте да си запретваме ръкавите и да почваме да работим за промяната към добро! Това, което е, не може да се търпи повече и миг! Давайте да започваме да работим и да помагаме кой с каквото може: законодателите да правят, ако трябва без да спят, денонощия наред, един нов, съвременен и демократичен закон за образованието, основан на свободата на участниците в този процес, именно учители, ученици, родители, граждани, сиреч, всички ние! Нужна ни е демокрация в тази сфера, нима не разбрахте, без същинска демокрация ще загинем: как е възможно да търпите това, драги европейски българи?! Давайте да направим нужното за връщането на свободата в тази по същество духовна сфера - иначе всичко ще отиде по дяволите! Без свобода в сферата на ученето, на възпитанието, на образованието не може, без свобода всичко загива, всичко вехне, всичко бива омъртвявано! Как до този момент още не сме осъзнали този прост факт, че ако продължаваме да търпим изцяло враждебната на свободата казармена и по същество сталинистко-макаренковска съветска система на "образование", нямащо нищо общо със смисъла и идеята, със самото понятие на това що е образование, възпитание, култура, духовност, личностност и пр., ще загинем като едното нищо?! Щото животът не търпи такива природни аномалии, това поне е сигурно.

Учители, молим ви - и това ви съветваме да повтаряте непрестанно, г-да Президент и Премиер и г-жо Министър - бъдете свободни, работете свободно, бъдете личности в истинския смисъл! Молим ви се, недейте да бъдете повече бездушни чиновници: щото ако допускате това, вие сте вредни за младежта, а пък да търпите извратеностите и гаврите на Системата над младите личности е престъпление! Млади хора, ученици - и вие бъдете свободни, работете свободно, учете, занимавайте се с познание, с творчество! Отдайте силите си да се изявите, молим ви се! Иначе нищо не се получава, иначе всичко е гнило, неверно, фалшиво, изопачено, опорочено, неистинско; тогава всичко е менте! Стига толкова, престанете да бъдете прости изпълнители, не търпете повече фалшивото образование само заради пустите хартийки, наречени "дипломи", които, да си признаем, получавате само и предимно като преписвате. Щото отдавна всички знаят, че е глупаво да се учат наизуст, да се зубрят и рецитират баналности, които изобщо не са ви нужни - и които вие самите не сте избрали да учите! И които не отговарят на вашите индивидуални интереси, нали е точно така?

И продължавайте по този смел начин да говорите, без никакви недомлъвки, уважаеми г-н Президент, г-н Премиер, г-жо Министър, ето и това непременно сте длъжни да казвате на най-висок глас и то непрестанно:

Драги чиновници от МОН и от инспекторатите, вий пък умряхте от скука бе: я бегом отивайте в училищата и почвайте да преподавате на учениците, тунеядци неедни! Скъсахте се да вредите и да пречите на учителите-новатори, да потискате всичко ново: не ви ли омръзна да тикате всички учители и ученици в проклетите калъпи на инструкциите и директивите?! Това да не са ви... тухли, а училищата да не са... тухларни фабрики?! Нямаме никаква нужда от идеологически и прочие цербери, това е останка от идеологическата диктатура на комунизма: разпускаме тия безплодни и вредни структури като инспекторатите!

Ало, граждани, що спите като гледате как Системата вреди на децата ви, вий малоумни ли сте бе? Що не се трогнете малко, какви родители сте? Абе вий изобщо на кой свят живеете бе, хора, човеци, българи - освестете се поне малко?! Сега е XXI-ви век - я се събудете малко?! И се трогнете: със своето презряно безхаберие обричате на неуспех, проваляте бъдещето не само на своите деца, но и на страната си бе, дремлювци неедни! Дайте да работим за спешна промяна, щото тая наша България иначе по никой начин няма да я извадим от дълбокото тресавище, в което я натика комунизмът!

Да, г-н Близнашки, комунизмът натика там всичко, той е отговорен за плачевното положение в тази страна, не демокрацията - както най-безсрамно твърдят Вашите бивши съпартийци. Не е истина, че свободата, която имаме след 1989 г., била всичко развалила: свободата не е вредна, тя е целебна, тя всичко умее да лекува. Свободата е алфата и омегата на всичко смислено, що се ражда и живее в едно здраво общество, заслужаващо да се нарича човешко. А нашето общество, уви, е болно не от "прекалена свобода", както ненавиждащите свободата всеки ден крещят, а от липса на свобода, от неразбиране на свободата, от неумение да се ползваме от нейните така величави предимства. Образователната система има тази велика и отговорна мисия да приучи младите да се ползват от тъй сладките плодове на свободата - та да станат свободни и отговорни личности. Личности, мислещи свободно, самостоятелно, творчески, вдъхновено.

С тази най-първа и същностна задача на образованието досегашната система решително не се справя, нещо повече, тя решително показа, че е и неспособна да се справи. Явно принципът, на който тя е построена, е сбъркан, е увреден фундаментално. Коренната и същностна промяна при това положение е една: да се върнем при изворите на живота, при плодоносните извори на дръзновения човешки дух, оплодяван от свободата. Ако не победим, ако не надмогнем ширещото се в нашето общество недоверие към свободата и нейните градивни сили, то ние като общество няма да се отървем от призраците на миналото - и ще дегенерираме, вместо да вървим напред. Това по никой начин не бива да бъде допускано. Време е да осъзнаем, че ХХ с неговите ексцесии отдавна свърши: вече е XXI-ви век, вече е ново хилядолетие! Вече се раждат нови хора, а ние се мъчим да ги натикаме в стари схеми, в стари калъпи - е, не стават така тия работи. Така повече не може да се живее. Съдбовно се нуждаем от промяна, и то не каква да е, е истинска, коренна, същностна, дълбока!

Както и да е, това именно или нещо подобно, но в този дух, вие ще трябва да повтаряте всеки ден по медиите, драги ми г-н Президент, г-н Премиер, г-жо Министър. И не само да говорите, ами и да работите, да действате, да призовавате всички българи към действия, към труд, към пълноценен живот, основан на свободната инициатива и творчеството. Призоваваме ви да правите това защото вашият глас ще се чуе, а нашият изобщо не се чува: никой и не ще да чуе нашия глас.

Та ако от утре не започнете постоянно да говорите, че тежкото положение в българското образование е най-големият, най-опасен, най-тежък, съдбовно важен проблем на България, то това ще означава, че вие самите ставате съучастници в представеното тук най-тежко престъпление срещу бъдещето на нацията. Ставате съучастници в престъпление, което застрашава не просто националната сигурност на страната, а самото й съществуване: обрича я на пълна развала, на абсолютен банкрут. Щото и децата знаят, че от образованието, от подготовката, от жизнеустойчивостта на човешкия, на личностния фактор в едно общество зависи всичко останало. Какви управници сте вие ако продължавате да мълчите тъкмо по най-важните въпроси: докога, кажете, ще мълчите?! Или ще говорите с половин уста, казионно, сухо, "деликатно", сакън, да не обидим... филанкишията! Аман от безхаберие: като сте се хванали да управлявате ще си гледате работата както трябва, ще мислите, ще определяте приоритети, ще работите неуморно по тяхното осъществяване, няма да ни занимавате с глупости, че дяволите ще ви вземат!

Това в основни линии искахме да ви кажем. Казахме най-главното, същината. Другото са подробности. В живота на нашата страна трябва да настъпи кардинален поврат към истински важните и съдбовно значими неща, на първо място сред които и образованието, възпитанието на децата, на младите хора на България. Ето, иде предизборна кампания, Вие, настоящите управници, сте длъжни да й зададете такъв тон, че проблемите на образованието да излязат решително на най-преден план. Това искаме от вас. Това сте длъжни да сторите. Постарахме се да ви кажем всичко най-важно по нашата преценка - и при това в една пределно искрена и човечна форма.

А ето ви сега и "гласът на народа", така да се рече, и то в неговия суров, неподправен вид; ето какво казват коментиращите в една чудесна и много откровена дискусия на граждани, учители, а може да има и ученици, също и родители: Учителка от Перник взриви системата: Да преподаваме на учениците е последната ни грижа!. Там е писмото на въпросната учителка, също пределно откровено, до болка откровено, дано някой от вас, г-н Президент, г-н Премиер, г-жо Министър вземе, та се трогне поне малко. Ето ги същите коментари, но оформени по-прилежно, за по-удобно четене: Разтърсваща в своята безпощадна прямота дискусия за катастрофата на българското образование и училище и Продължение на дискусията за катастрофалното положение в образователната сфера на България. Това е. Четете и мислете. И му мислете ако дръзнете да се направите на ударени.

Да се надяваме, че тази своеобразна петиция под формата на Открито писмо все пак ще стигне до адресатите си. И дано не просто прочетете в написаното, но и вникнете в него: надяваме се да се овладеете от нашата тревога, от нашата болка. Дано ви заболи поне малко сърцето като прочетете тази гражданска петиция. Ще видим. То ще се разбере. Не вярваме, ала имаме плаха надеждица. Промяна трябва да има. Тя ще дойде - с вас или без вас все едно. Питайте г-жа Коларова, тя е политолог - да ви каже как стават тия неща в историята.

Има шанс. Важното е да не го проспим. А работите стигнаха до нетърпимост. Вие, господа и госпожо, май не сте го разбрали това, поне не ви е проличало да сте се обезпокоили прекалено силно; ето, ние имахме добрината да ви известим за сериозността на положението. Нетърпимо е! Не може да се чака повече! Престъпление е да се чака и да се мълчи. Ние ви го казваме твърдо, пък вие ако искате се чудете защо сме така твърди. Изборът е ваш. Отговорността - също.

Приятно президентстване, приятно министър-председателстване, приятно министерстване! Мислете му ако се направите и този път на ударени! Щото управниците у нас от години действат според свещените за нашите условия поговорки: "Кучетата си лаят, керванът си върви!", "Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша!", "Гарван гарвану око не вади!", "Всяко чудо за три дена!" и пр. - да продължаваме ли още? Хайде стига. Казахме предостатъчно. Бъдете здрави!

23 август 2014 г.

Пловдив С уважение: (подписи)

1. Ангел Иванов Грънчаров, от Пловдив, преподавател по философия

2. ...

3. ...

...

ЗАБЕЛЕЖКА: Обсъждаме това предложение или този проект за петиция, внасяме дължимите корекции и я публикуваме в сайта за петиции, че да почнат да се събират подписите, какво има повече да се мотаем и маем? Няма време за губене, трябва да се действа. Аз за това си позволявам да призова. Който внесе предложения за подобряване на текста, може да си впише името, та да го добавим към авторите на петицията. Не държа да се кипря под нея само аз, с моето име...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo