Нечовешката идеологическа омраза на комунистическите талибани

Из: Путинофилията злорадства за обезглавяването на американския журналист Автор: Иво Инджев

Прочетете уводния абзац на статията във в. ДУМА „Наемници и еничари са сред нас”. В нея ще видите прекрачената граница на обикновената човечност, която все пак е задължителна за човеците. Ето какво пише Светлана Михова на 22 Август 2014, брой 193:

„Едно зверско убийство потресе света. Ислямистите от “Ислямска държава” обезглавиха американския журналист Джеймс Фоули. Възмущението и погнусата на цивилизования свят са обясними. Естествена е и мъката на близките му. Но крокодилските сълзи на западния политически елит и неговия всепризнат вожд Барак Обама будят отвращение. Защото лицемерието в такъв момент не предизвиква други чувства.

Предсмъртните думи на жертвата звучат като присъда и разобличение, като гняв и разочарование. Разбира се, направена бе уговорката, че е възможно да са били изречени под диктовка на палачите. Но това не отменя същността им. “Моите истински убийци са в правителството на САЩ. Това, което се случва с мен, е резултат от тяхното самодоволство и престъпност”, изрича Фоули. И накрая: “Бих желал да живея още, но корабът отплува. Единственото, което бих искал сега, е да не бях американец!”

Както виждате, за Михова „уговорката” за изречените под диктовка думи на изправения с ножа до гърлото човек не е меродавна. Тя ВЯРВА в неговата искреност, защото това пасва на нечовешката й идеологическа омраза.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo