Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 25 август 2014 г.

Нечовешката идеологическа омраза на комунистическите талибани



Прочетете уводния абзац на статията във в. ДУМА „Наемници и еничари са сред нас”. В нея ще видите прекрачената граница на обикновената човечност, която все пак е задължителна за човеците. Ето какво пише Светлана Михова на 22 Август 2014, брой 193:

„Едно зверско убийство потресе света. Ислямистите от “Ислямска държава” обезглавиха американския журналист Джеймс Фоули. Възмущението и погнусата на цивилизования свят са обясними. Естествена е и мъката на близките му. Но крокодилските сълзи на западния политически елит и неговия всепризнат вожд Барак Обама будят отвращение. Защото лицемерието в такъв момент не предизвиква други чувства.

Предсмъртните думи на жертвата звучат като присъда и разобличение, като гняв и разочарование. Разбира се, направена бе уговорката, че е възможно да са били изречени под диктовка на палачите. Но това не отменя същността им. “Моите истински убийци са в правителството на САЩ. Това, което се случва с мен, е резултат от тяхното самодоволство и престъпност”, изрича Фоули. И накрая: “Бих желал да живея още, но корабът отплува. Единственото, което бих искал сега, е да не бях американец!”

Както виждате, за Михова „уговорката” за изречените под диктовка думи на изправения с ножа до гърлото човек не е меродавна. Тя ВЯРВА в неговата искреност, защото това пасва на нечовешката й идеологическа омраза.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

3 коментара:

Анонимен каза...

Е, че можете ли да губите време да четете "Дума"?!

Енчо КЪРМАКОВ

Анонимен каза...

Tia hora savsem sa se pobarkali. Ne o4akvah sa4ustvie ot Duma, no takava gnusotia ne viarvah 4e mogat da satvoriat i ia publikuvat.

Alexandar Iotzov

Анонимен каза...

Това е да си тъп, ограничен и кух, като грънец манипулатор. Русофобството и лизането на черни хАмерикански задници е явно голямо удоволствие за някой...