От наивната публика се очаква да цвили от радост за предстоящата победа на гражданите за евразийско развитие на България

Из: Украинският бунт срещу външния враг и вътрешните врагове на България в о(т)бора на Путин, Автор: Иво Инджев

Продължава украинският кошмар на Путин, започнал с оранжевата революция през 2004 г., преминал през опита му да подкупи своето протеже Янукович в Киев с 15 милиарда евро през ноември миналата година и доразвит вчера с подписа на Украйна за асоцииране на най-голямата бивша съветска колония в Европа към ЕС, най-мощната икономическа общност в света (разглеждана от Кремъл като враг до степен, че се наложи Русия да отговори с необявена война чрез анексиране на Крим и чрез опити да направи нещо подобно с източните територии от своята съседка).

Нещастията за носталгиците по СССР с украински адрес обаче не свършват с това. В Киев беше нанесен удар на съветското наследство, за какъвто тук, в асоциираната в ЕС и НАТО България, можем само да си въобразяваме аналогии, сънувайки декомунизацията.

Украинският парламент прие закон за лустрацията, който се очертава като реално приложим в страната, където има осъзнат и спомен за масовото убийството на 9 милиона души чрез изкуствено предизвикан глад от страна на чужда власт, какъвто е случаят с геноцида на руския болшевизъм срещу народа на Украйна при така наречената „масова колективизация”...

Външният враг е разпознаваем днес в Украйна като рецидивист в продължаващите опити да се натрапи (над)национално отново с помощта на рецидивите на същата онази, внесена от Русия идеология, чиито атрибути виждаме да развяват терористично въоръжените до зъби сепаратисти в Източна Украйна.

България, която много прилича на Украйна по своето разделение между гледащите назад и на изток от една страна и уповаващите се на развитието ни с поглед на запад – от друга, е не просто различна, а направо уникална в едно: тук фанатичната любов към бившата ни колониална владетелка не се изповядва от руско говорещи, а от българи. Някои от тях имат проблем с членоразделното говорене дори и на български, какво остава да могат да се изразят на сложния за необразования българин руски, напомнящ подвеждащо на майчиното ни говорене.

Трябваше ми известно време и упорито повтаряне, за да обясня този детайл на трима чужденци преди около седмица. Когато споменах пред тях абсурда в България да се отглежда национализъм, който се кланя на чужда държава и тримата отказваха първоначално да се впечатлят. „А, нищо ново - и в Судетите е било така по времето на Хитлер”, каза един от тях, известен руски правозащитник. Другите двама - бивш руски политически затворник, също заклет противник на режима на Путин и американски журналист, прогонен от Москва заради неугодни на Кремъл книги, кимаха в съгласие с тази (ана)логика.

Неее, настоявах аз: в Судетската област в Чехия прогерманските националисти, поклонници на Хитлер, са били германци. У нас проруските националисти, поклонници на Путлер, са българи, огромната част от които едва ли биха могли да се изразят сносно на руски език и си обясняват понятието „Русия” само чрез пропагандните клишета за величието, освобождението и културата, набивани съзнателно от съветската пропаганда тук с десетилетия.

Моите иначе високо образовани събеседници буквално зяпнаха и почти отказаха да повярват, че това е възможно. Явно не бяха забелязали тази „подробност”, защото тя (с основание) просто им се вижда абсурдна.

Обаче не само е възможно, а направо ни се случва тук, днес, сега, в реално време да гледаме, слушаме и търпим подигравателния марш на петата колона, отгледана по съветско време и реставрирана като инструмент на днешната путлеристка пропаганда в и срещу България.

Впрочем, не откритата наглост на путлеристите да бранят огромната Русия от някакви си българчета, които искат еманципация от постколониалната ни зависимост, комплекси, корупционна обвързаност и преплетеност на ниво организирана престъпност е най-опасната част от северния айсберг на пътя на балканския ни титаник. Подводната част на айсберга е най-тревожната спънка пред гражданите за европейско развитие.

Интересна случка ми разказа един много известен и абсолютно доказан български антикомунист (със сертификат за произход и капиталистическа биография на Запад). На опита да бъде привлечен за каузата на ГЕРБ като „дясна” партия той веднага проверил лакмуса чрез въпроса дали това означава, че ще действат заедно за отстраняване на руската заплаха за България. Без да се замисли Цветан Цветанов, строителят на партията, отговорил на чист рус… пардон, български език: „Ааа, това няма да стане!”.

Понятно?

Понятно и още как! Така че, докато клоуните разиграват театъра с руските и съветските знамена за отвличане на вниманието - не зад кулисите, а на най-видно място - пред очите ни се готви да се върне отпочиналият резервен екип ездачи на Путин. Той загрява вече, за да яхне пак московския троянски кон и да препусне към изпълнението на задачата да построи „Южен поток” възможно най-бързо, както лично се похвали, че иска да направи Бойко Борисов.

Междувременно завистливите другари от конкуренцията за милостта и милостинята на Путин от сърце освиркват очертаващите се победители в това прокремълско състезание. Наивниците от отсрещните трибуни си въобразяват, че това освиркване било от страх - една вече проверена провалена хипотеза на хиподрума на антикомунизма, който уж трябваше да бъде построен магистрално при управлението на ГЕРБ.

Че е страх, страх е. Но е страх да не останат гладни в боричкането за корупционния кокал, поради което състезателите за руската милостиня се ритат по кокалчетата!

Хитреците, мимикриращи като „прозападни”, просто печелят по-широка подкрепа сред наивно вярващите им нашенци, които отказват да забележат скритата зад гърба им кирка, готова да отприщи руския потоп по заповед от Москва.

Както отбелязах вече, за тази ловкост на конкуренцията в залагането на „прозападната” наивност на избирателите, намигайки едновременно на носталгиците по изтока, другарите неприкрити путлеристи дивно завиждат. Те платиха цената за прекалената си откровеност в любовта към източния полюс със загубата на евроизборите и са на път да подсмърчат в о(т)бора на Путин още доста време. Той си ги харесва и обгрижва, но като един истински строг господар избира онези, които му вършат работата по-ефективно.

В о(т)бора на Путин никога на залагат само на един троянски кон. На 5 октомври ще пуснат изгладнелите да се докажат в тегленето на българската каруца в корупционното блато резервни състезатели на Кремъл в България. От заблудената публика се очаква да цвили от радост за предстоящата предсказуема победа на гражданите за евразийско развитие на България.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo