Всяка почти сутрин се чувствам подобно на магаре, поставено между две еднакво апетитни, ухайни купи сено, туй магаре в историята на философията е известно като "Буриданово магаре", та и аз като магарето на Буридан се терзая всяка сутрин дали да не избира да пиша по така съблазнителните теми от отдавна започнатата нова моя книга с примерно заглавие Философия на любовта - или да се отдам на писането на ново есе по наскоро започнатата и не по-малко вълнуваща ме тема, обединена от надслова Изкуството да си учител, тук също започнаха да се забелязват контурите на една нова книга по толкова важната и полезна тема, предвид тежкото състояние в българското образование. И понеже съм човек на дълга, в последните дни избирам все писането по темата за учителстването, ще ми се да напиша една кратка, но наистина полезна тема, която да бъде нещо като наръчник на по-младите учители: ще се опитам да помогна на лутащите се, на обърканите, на дезориентираните, на загубилите смисъла и посоката. Щото наистина положението в образователната сфера на България е катастрофално, това вече поне се съзнава от всички - и тук няма да ни помогнат титаничните напъни на ония, които искат да запазят плачевното статукво. Тук се иска нещо съвършено ново, което започва с нещо простичко, но затова пък фатално важно: иска се най-напред революция в мисленето. Ето в тази посока аз виждам смисъла на предприетото от мен, което няма как да не се изрази в написването на тази въпросната нова книга под условното (засега) заглавие Изкуството да си учител - знае ли се, пък може да измисля и по-удачно заглавие, но това сега-засега ме задоволява, понеже ми показва посоката на пътя, който трябва да следвам.
Вчера написах едно съвсем провокационно есе, толкова провокационно, че даже мои искрени приятели ми се обадиха, че са разочаровани, щото съм бил станал прекалено... груб, бил съм използвал непозволително обидни думи и изрази, като "вдаскаляване", "втеляване", училищата ни били станали "ферми за говеда" или за "папагали" и пр. Обиждал съм бил незаслужено тия страдалци на родното духовно поприще, каквито са учителите; даже думата "даскал" и особено пък думата "даскалица" била много обидна, аз лично не съзирам нещо кой знае колко обидно, но карай, тия неща са субективни, те са въпрос на усет. Дали вчера не прекалих? Пък и писах набързо, дали не трябва да се върна и сериозно да прередактирам вече написания текст? За да не се излагам било трябвало да го прередактирам. Но дали с това прередактирване няма да го... скопя - да му притъпя жилото? Щото май ситуацията е такава, че да се събудят някои, да осъзнаят смисъла на ставащото, се иска нечии дебели кожи да бъдат жилени безпощадно с много остри жила - а може би и шило трябва да използвам, за да пробия нечии крайно груби кожи?
Аз лично предпочитам дадени хора да ми се обидят, но да кажа нещата "в прав текст", без заобикалки, директно, според тъй "горчивата истина". Смятам, че истината, колкото и да е "горчива", е за предпочитане пред тъй сладката и упоителна лъжа. Шикалкавенето не помага, иска се пределна откровеност. Усукването също никому няма да помогне. Не трябва да се щадим, потребно е здраво разтърсване на пластовете, щото наистина ни е потребна същинска революция в съзнанията, в мисленето. Няма друг начин да се предизвика една такава революция в мисленето и съзнанията без пределна, без безпощадна откровеност. Половинчатостите никому няма да помогнат. Пък и аз отколе следвам това правило: кажи някому истината право в очите - та по реакцията му да разбереш колко той струва. Умният, благородният човек, като му кажеш някаква "неприятна истина", ти е благодарен за услугата, такъв няма да те намрази, но обезателно ще те намрази глупакът, ограниченият човек. Ти му помагаш, той за отплата почва да те... мрази, е, щом му е толкова акълът, нека да ме мрази. Аз изобщо не ща да са мазня на тия, дето страдат от умствен дефицит. Прочее, прочетете коментарите под вчерашното ми есе, там някакво анонимно същество пак се лепна за мен и почна да се опитва по най-глупав начин да ме учи как било правилно да мисля, сипейки какви ли не обвинения, кое от кое по-абсурдни, явно се опитва да ме уязви. Все пак стъпих в диалог с туй анонимно същество, ей-така, да проуча донякъде жалката му душица, нищо чудно да се наложи да публикувам нашия диалог, защо пък не, той все пак нещо показва и говори, нещо, имащо пряко отношение към описваните душевно-личностни феномени около това "вдаскаляване", "втеляване" и дори... видиотяване, щото е без съмнение, че насреща си имам някакво силно уязвено същество, подвизаващо се в образователната сфера, където аз имам сума ти "доброжелатели".
Както и да е, това са незначителни подробности от пейзажа, мен ме вълнува истински важното, о него трябва да внимавам да се придържам. Вчера се опитах да покажа как човекът, занимаващ се с образование, възпитание, обучение може да се предпази от тази грозна възможност, именно да се вдаскали, сиреч, да се видиоти и... втели, сиреч, да загуби свежестта на разсъдъка си и да почне да бълва все едни и същи изтъркани банални глупотевини, минаващи за "истина от последна инстанция". Главното правило тук е: никога не бива човек да се поддава на съблазните на механичната репродукция на "готовите знания", лесният път, именно възпроизвеждането на "вече даденото" е пагубен. Учителят трябва да прави така, че младите сами да осъществяват едно така вълнуващо вървене по пътищата на познанието и на знанието, да преоткриват със собствени сили съответните познания, ако човек им поднася всичко на готово и то в "сдъвкан", готов за поемане вид, ако ги лиши от радостта на откривателството, от страстта на търсенето, от тъй вълнуващите предизвикателства на творчеството, то тогава всичко отива по дяволите, всичко се обезсмисля; а е факт, че много учители, да ги наречем все пак така (щом думата "даскал" и думата "даскалица" били толкова "обидни!) предпочитат, за свое удобство, да вървят именно по лесния път, по пътя на въпросната механична репродукция, до която се стига именно до папагалстването и пр. Крайно е глупава тази образователна или обучителна технология, която не изпитва доверие към силите на младите да се справят сами, подценява ги по непростителен начин и затова всичко им го дава наготово, сякаш са някакви умствени инвалиди, сякаш са малоумни. Аз много съм писал по тия въпроси в предишните си книги за образованието, тия въпроси съм ги разгледал там съвсем изчерпателно, затуй тук ще спомена най-главното мимиходом, който иска да се задълбочи в проблемите, нека да се обърне към тях.
Образцовия типов даскал, характерен за нашите съвременни български школà (училища), е типът на многознайкото, който всичко знае, от всичко разбира, той затова и стои в тази така уязвима позиция, щото все пак живеем в XXI век, когато човешкото знание и познание е безпределно, затуй и претенцията, че всичко знаеш, че всичко можеш да обясниш, че си нещо като подвижна и двукрака "британска енциклопедия" е едно много глупаво хрумване. Младите пък, обучаващите се, по тази идиотска образователна технология са нещо като “чиста дъска”, именно tabula rasa, върху която даскалите и даскалиците, така силно загрижени за знанията им, могат да си пишат както и каквото искат. Затова и така вредната система изисква никой да не пита обучаваните какво искат да учат, какво смятат за потребно, какво ги вълнува и пр., тия неща, по господстващия модел, са "лигавщини", които "добрият типов даскал" презира, той затова и бди никой ученик да не тръгне в тази пагубна посока да пита, да размишлява сам, да търси истината, да се опитва всичко да проумява със собствения си ум и пр. "Всичко вече се знае, всичко вече е постигнато, излишно е да мислим, от нас се иска само да папагалстваме!" - ето това сякаш е написано с огромни червени букви (стига да имаше толкова място да се напише всичко това там!) върху многоучените чела на тружениците на тази така примитивна даскалско-бюрократична идиотска система. Според каноните на тази ретроградна и овехтяла отвсякъде образователно-обучителна стратегия-технология няма никакъв смисъл да се съмняваме, да питаме, да търсим, всичко е дадено в учебниците и от нас се иска да го... кълвем, все едно сме кокошките в двора, на които милостивата стопанка е благоволила да хвърли някакви зрънца. "Бисери на свине не бива да се хвърлят!" - това иначе така мъдро библейско правило тук се прилага съвсем неуместно, щото за никакви "бисери" изобщо не може да става дума, обикновено на младите им подхвърлят някакви идиотщини, глупотевини, някакви пределно скучни "общи приказки", поради което в крайна сметка тия млади хора почват неумолимо да стават умствени инвалиди, каквато, явно, е скритата, но действителна цел на държавното манипулативно и неуважаващо личността образование и училище. Казахме, че в тази система, в този модел свободата е забранена, тя е поне нежелана гостенка, който заложи на нея, много ще страда. Стигнало се е дотам, че самите жертви на системата, това са най-вече младите (но и учителите също са нейни жертви, нищо че в мнозинството си изобщо не го съзнават!) поради придобитата безпощадна инерция в един момент почват да възприемат всеки повей на свобода за... екстравагантност или направо за... лудост! Аз наскоро имах щастието да се насладя на такива ексцесии в ПГЕЕ-Пловдив, където "най-примерни ученици" от "елитен клас" под диктовката на "усърдни и загрижени за бъдещето" им администратори организираха и проведоха един възможно най-тъп бунт срещу свобода, която моя милост се опитваше да им даде! Това вече е връх на абсурдизма, не смятате ли: да се бунтуват млади хора срещу свободата, това е природна аномалия, която едва ли някъде може да бъде срещната! Защо е абсурдно млади хора да се бунтуват срещу свободата ли? Не се сещате ли? Ами ще ви кажа: ами защото младостта е свобода, затова! Млад човек, бунтуващ се срещу свободата, е най-тъжната картинка, която човек може да види. Това е и най-жалкото, което може да се случи. Щом обаче се случва в рамките на безчовечната образователна система, то в нея явно нещата са стигнали до пълна нетърпимост, поради което системата вече изобщо не бива да бъде жалена: тя подлежи на събаряне, след като се е дискредитирала и банкрутирала така тотално, че всичките й идиотизми вече се възприемат за нещо "най-нормално". Сега съзнавате ли поне отчасти защо ни е потребна кардинална революция в мисленето, в съзнанията?
Потребна ни е, защото така нещата вече не могат да продължават. Системата пращи от напрежения по всичките си шевове, а управляващите бюрократи, администраторите се опитват временно да кърпят раздраните пробойни. Тия кърпежи вървят по линията на забраните, на съпротивата срещу всички попълзновения на новото. Младите, разбира се, не щат повече да бъдат третирани като говеда, като телета, като папагали, като бездушна изпълнителна сган, те изискват подобаващо и човечно третиране - затова са обявили пълен бойкот на системата с всичките й, да ме прощавате за думата, но не мога да се откажа от нея, изгъзици, с всичките й извращения. Даскалите пък са поставени в положение да водят всекидневна безпощадна война с тотално съпротивляващите се на обезличаваща система ученици. Ето, забраняват на учениците да ползват в клас... интернет, да ползват смартфони, да не говорим за таблети или лаптопи. Разковничето видиотената даскалска клика вижда в... затягането на дисциплината, в налагането на все по-префинени наказания, което още повече увеличава съпротивата, т.е. анархията нараства в геометрична прогресия спрямо опитите за... затягане на дисциплината! Абсурд връз абсурд се трупат, ала на министерството явно изобщо не му пука, че иде времето на непредставими ексцесии, щото тази необявена война на учители и ученици до добро не може да доведе. Е, разбира се, ще лицемерим, ще се преструваме, че "нищо особено не става", че никаква война, видите ли, нямало, че всички тия работи съществуват само в "болното въображение" на "некадърници като тоя там Грънчаров" и пр. Нека да се самоуспокояват по този начин най-върлите цербери на прогнилата отвсякъде система. Нека да линчуват вестоносци като моя милост, затова, че са имали добрината да кажат истината за случващото се. Нека да ги тероризират заради това, че са нарушили омертата на мълчанието - и са казали, че царят, видите ли, е съвсем гол...
Съзряхте ли вече какво превъзходно кълбо от проблеми се е заплело?! Е, ще трябва в един момент това кълбо да бъде разсечено, щото да се разплита вече е трудна работа. Всичко трябва да бъде поставено на нова и чиста основа. С полумерки и с палиативни фалшиви "мероприятия" нищо не може да бъде променено. Иска се прилагането на една съвършено нова и съвременна философия и стратегия на образованието. Аз преди години предложих своите виждания в книгата си, носеща точно това заглавие: ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ. Най-интересното е, че при излизането от печат на тази моя книга на три пъти обявявах обсъждането й, знаете ли какво се случи тогава? ще ви кажа: никой не посмя да дойде на срещата! Никой, нито един учител, нито един администратор, дойдоха само някои по-смели ученици. Това за мен беше превъзходно доказателство за правотата на тезите ми. Поне петима министри на образованието и на науката са се сменили от момента на излизането на книгата ми, на всички съм им пращал екземпляр от тази книга, никой не посмя да реагира с нищо (ако не броим министърката на образованието и науката Й.Фандъкова, тя беше за кратко министърка преди да стане кметица), която ми написа любезно писмо, в което ме похвали за работата, за стореното, и толкоз. Има обаче и още по-куриозен случай: когато излезе книгата ми НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование") и аз подарих книгата си на една ръководна другарка в образованието, въпросната особа подтикна заместничката си да ме даде под съд (!) за... "обида" (!!!). Тия неща все нещо показват.
Но да се върна на темата си. Пък е и време за днес да привършвам. Обещах есетата ми да бъдат кратички. Тепърва ще ми се наложи да ги структурирам по нов начин, но сега-засега да пиша, не изневерявайки на водещото за мен: свободата. Та ето с какво ми се ще да завърша днес.
Добрият, адекватният на потребностите на младите хора учител - а точно това, същностните потребности на младите трябва да е водещото за добрия учител, не нещо друго, и съвсем не угодничеството пред началството! - прави точно обратното на това, което прави вдаскаленото природно изкопаемо, жалко подобие и карикатура на истинския учител, както бих си позволил да определя типичния даскал, презрян угодник на системата и най-вече на нейните суетни, ала за сметка на това възтъпички началства. Той, подобно на Сократ, не се прави на многознайко или всезнайко, а е просто един значително по-напреднал в ученето, търсенето и познанието човек, държащ на своята човечност, сиреч, на свободата и на личността си. Да си човек в истинския смисъл, да си човечен, да си достойна личност, възпитаваща с примера си - ето това е най-главното, което отличава автентичния учител от даскалите, дето са природни изкопаеми от отдавна отишли си епохи. Такъв автентичен учител прави нужното да се породи подходяща атмосфера за ефикасни търсения в полето на обучението, науката, философията, а за увлекателни пътешествия в така възвишеното царство на познанието се иска подходяща душевна настройка или нагласа, ето за това има най-голяма заслуга добрият учител. Той прави нужното да ентусиазира младите да започнат своите търсения, изследвания, лутания, да почнат да преследват с вдъхновение така величавата истина, заради която си заслужава да отдадеш целия си живот. Автентичният учител е духовна личност, сиреч, е личност от голям мащаб, личност, отличаваща се с духовна класа, такива личности в нашето безлично, прагматично и бездуховно време са наистина малко, но ето, точно те задават патоса на автентичното образование, учене, познание; затова и трябва да бъдат търсени тия личности, имащи призванието да бъдат учители, а като бъдат намерени, да бъдат ценени, а не обиждани, както става обикновено сега. Щото у нас такива ги обявяват предимно за... луди, това е известно, Ботев неслучайно го е забелязал това още преди толкова много години. Да, у нас още смятат свестните за луди, това поне забелязали ли сте го? Много е жалко ако още не сте го забелязали, а пък се занимавате с образование. То много показва ако не сте още го забелязали...
Е, знам, иска се някой "да развърже ръцете" на добрите, на автентичните учители. Е, знам, тия учители не чакат някой да им развързва ръцете със закон, не, те просто си вършат работата, пък каквото стане. Е, трябва да се внимава да не разлаеш кучетата, както направих аз. Но аз го направих съвсем умишлено, не от неопитност. Направих го защото просто исках да дам шанс да се изявят, а после да изследвам и да опиша реакциите на различните агенти на системата - ученици, родители, учители, администрация, висшестоящи инстанции. Е, постигнах целта си, изследвах, проведох толкова вълнуващи експерименти и изследвания, описах всичко съвсем публично, ето в този блог, издадох сума ти книги, тепърва ще обработвам, живот и здраве да е само, огромният емпиричен матр`ьял, който се натрупа в резултат на така интензивните ми изследвания от последните години, една част от този матр`ьял го натрупах и още го трупам по повод на съответните съдебни дела, щото, знайно е, бях изритан с най-великолепен шут от училището, в което си позволих да отправя своите така вдъхновяващи предизвикателства срещу така инертната система и нейните слуги. Разбира сне, всеки лукс се заплаща, платих за тия изследвания огромна цена - със здравето си. Но не съжалявам. Човек за едното достойнство живее, нали така? А без истината нима можем да живеем достойно и един ден дори?
Да спра тук, а, какво ще кажете? колко му е, утре ще продължим. Аз сега съм пределно свободен човек, ето, вместо да ходя всеки ден на училище и да общувам с учениците си, сега съм "безработен", опозорен, изгонен от училището, на което отдадох толкова години от живота си. Но за сметка на това имам много време и ето, пиша своята нова книга. Администраторите, които организираха и осъществиха изгонването ми от училище, явно са били, без да съзнават това, разбира се, нещо като слуги не просто на системата, но и на самата историческа необходимост: ето, осигуриха ми прекрасни условия да напиша поне няколко книги, само живот и здраве да е. Духът си знае работата, нали така става в този наш живот? Философът Хегел, знайно е, ето така похвалил този неуморен дух, написвайки прочутите си думи:
Да, добре работиш, славен кърт!
Нарича духа "кърт". Защо го е нарекъл така няма да ви обяснявам, който се заинтересува, нека да се позамисли, да се порови, да открие сам. Да, духът, подобно на кърт, продължава да рови там нейде, върши си работата, нищо че отгоре, на повърхността, някои си мислят, че командват парада; да, но са временни тия техни триумфи, а накрая побеждава онова, което иска духът, нищо че е бил натикан сякаш в "миша дупка" от самозванците. Истината винаги в крайна сметка излиза наяве, а доброто тържествува. Тия неща ги дължим на духа, затова и нему трябва да сме предани. На него ако служим, значи вървим по верния път. Ето това да ви пожелая освен, а, какво ще кажете? Бъдете верни на духа в себе си, никога не му изневерявайте заради временни облаги и заради суетността си, как ви звучи това послание? Дали някой и заради него няма да рипне да ме обругае? Майната му като рипне, нека да рипа и да ругае колкото си иска.
Хайде, хубав ден ви желая! На духа никога не изневерявайте, никога не го потискайте, щото духът е това: той е самата мощ, той е силата, която ни държи прави на краката, той е онова, от което блика животът ни... да, но стига, да не се унеса. Щото не съм в час по философия, казахме, на мен ми е забранено да преподавам, а ми е забранено, щото, видите ли, съм бил "много вреден" за учениците си. И за човечеството де, но най-много за учениците си съм бил вреден.
Да, аз на много вредни неща (предимно мисли, идеи, чувства даже) съм ги учил и ето, продължавам да ги уча оттук, от блога си. Много от моите ученици всеки ден идват да четат блога ми, обаждат ми се, ама ме молят да не давам гласност за това, което ми пишат или казват. Страх ги е, горките, да не предизвикат мъстта на тираните, на своите верни на системата вдаскалени и отмъстителни даскалици, така предани на суетното началство. Разбирам ги, не им се сърдя. Всички революционери не можем да бъдем, пък и нека да се съхраним за по-добрите дни, които идат. Които неминуемо ще дойдат...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
2 коментара:
Хареса ми Мария Василева - нападат болния човек разни злобари и съчувствие немат за пет пари...
Ама болния човек е BG инат, а и май не особено вменяващ в Библейски философии...
=============================
Упорито си насаждаш твойте музикални вкусове, но има един ентелектоален проблем - ти вземаш една чужда музика, английска, от която не разбираш и бъкел, нито те интересува и контекста й дори, и почваш да я развяваш кат някакъв неин собственик...
Само кротко да ти напомня, че английски не е за модифициран руснак, а има и една друга подробност, която предвид на примитивната си BG среда така и не осъзнаваш...
Нещото, наречено Холивуд, прави всичко (щото не е бай Ганю, а е доста талантливо) - на простака Холивуд сервира простотии, на насилника - насилия, на мухльото - ужаси, абе квото си поискаш... Това е Америка, тя затова е Америка, там има творчество, за разлика от робската територия Бълхария...
--------------------------
С чужда пита помен правиш + ме учудва пълното ти игнориране на английско говорящото население - той разбирате ли, решил че не знам кво било важно, той смятал така... Имал бил “мнение”, той му вика така...
Но не пита източника, не се и сеща дори...
Както казва неприятната ти Библия - решило гърнето да дава съвети на грънчаря...
---------------------------
Но мен лично ме учудва, че ти си двуезичен, а не разбираш тия прости неща !!...
Излиза, че ти си една присадка в Русия, която дори не е разбрала, че те имат свой език и говорят на него, а ти си го учил кат някакво сбъркано бълхарче-овчарче и факта, че ги нападаш, означава че подсъзнателно си усетил силата на руския език...
От езика те е страх, от Библията те е страх - и това ми било философ ??
Площаден клакьор и провокатор на мнения, които обаче му отскачат от ленинската глава...
------------------------------
Абе що не прочетеш Библията за пръв път в живота си, а, ментак съветски глупав? Почни с Псалми например и да не заспиш, алоооо...
С приятелски поздрав и тласък в правилната посока, хи-хи, магаре витлеемско такова…
Там в Библията едно магаре проговорило на абдал като тебе, та се вразумил... Едва ли си и чул за тоя пасаж - в Ленинград акцентираха на Древна Гърция и вернисажи и шахмат - щото ги беше страх мижитурките от реалния Запад, а най-вече от мисленето на непоробения ум, какъвто при тях бяха изкоренили до дъно, шлюхите, ленински мумии, омити в разтвор на Сейтън, болни...
Ленин още редовно го мият, нима не знаеш това? Иди в сайта на мавзолея (имитация на гробницата на Христос), а ако немаш акъл да се справиш, ще ти пратя видеото, ОК?
Ангел заспал удрèман такъв...
А.
Забелязвам, че щом напишеш думата "Библия", мигновено се сещаш за... Ленин, и пишеш и думата "Ленин", щом пък напишеш "Ленин", се сещаш за Библията, и пишеш думата "Библия", което на мен, като психолог ми показва, че си мръсна путиниско-кагебистка сволоч, която в никаква Австралия не живее, а нищо чудно да живее и в Москва, та от прозорците си да можеш да гледаш Мавзолея и да се кланяш на мумията на "божеството" си Ленин.
Самият факт, че друго не те вълнува освен това да ми даваш акъл как било правилно да мисля и какво било правилно да правя, ми показва, че си един кагебистки комуноид, който при това си позволява да ми обяснява как било правилно да разбирам... Запада, което е връх на кагебистката наглост. Но иначе си забавен, пиши, аз, знаеш, изучавам подобни на теб динозавърски комуноидни останки... щото съм нещо като археолог на душите...
Публикуване на коментар