Моля, прочетете цялата статия, откъс от която си позволявам да публикувам тук, с оглед да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ. Ако случайно вече сте чели тази статия, не е зле да я прочетете пак. Между другото, с оглед подчертаване на абсурдите на живота, който живеем, държа да отбележа, че авторът на тази статия, който дойде с мен на 15 септ. тази година, на първия учебен ден, точно преди две седмици, на протест в двора на ПГЕЕ-Пловдив (протестът ни се изразяваше в това, че и двамата държахме по един плакат, на който пишеше ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО СЕГА!), та значи авторът на тази статия беше подложен от директорката на същото училище в... преследване, на него и на мен ни беше предложено от нарочно пратения пазач да се махнем незабавно от училището; като заявихме, че това няма да стане, той първо грабна, смачка и скъса плаката, който беше в моите ръце, после подгони (!) Явор Ганчев в градинката на училището, там, пред очите на присъстващите на тържеството ученици, се разигра следната мила сценка: ученик, известен с хулиганските си прояви и толериран от администрацията, се спусна да помага на пазача с оглед да отнемат на Я.Ганчев плаката, пазачът се хвърли най-брутално срещу него и хвана автора на статията, която можете да прочетете след малко, за ръцете отзад; това му даде възможност да грабне плаката, също да го смачка и да го скъса тържествуващо, явно си беше добре изпълнил поставената задача, в знак на което на няколко пъти показа среден пръст на Явор Ганчев и на мен, понеже ние успяхме да заснемем героичната му проява, толкова подходяща за образователно-възпитателното учреждение, на което той е служител; в това време тържествуващата директорка гледаше от трибуната с мил и нежен поглед скандалната сценка; впрочем, аз успях да заснема всичкото това с таблета си, ето двете публикации по този случай: Инцидент: антидемократично настроена директорка прати биячи срещу мирно протестиращи граждани на тържеството в ПГЕЕ-Пловдив по случай първия учебен ден! и също Отзив на Явор Ганчев по повод на грозния инцидент, поръчан от директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Припомням всичко това, за да покажа с пример колко прав в твърденията си е авторът, написал статията с така подходящо заглавие Добре дошли във фабриката за тъпаци!, а сега ви желая приятно четене на неговата статия; тук съм постнал само нейния край:
Добре дошли във фабриката за тъпаци, Автор: Явор Ганчев
... Напомням, че в същото време всички ние се държим като класически тъпаци - очакваме същата тая система, която се подиграва с образоваността и лансира тъпаци като публичен пример за успех, да произведе нещо друго от децата ни. Очакваме същата система, която успява да накара българите да забравят български, да побългари "другите".
Основният проблем на образователната система е нейната анахронична авторитарност - буквално всички решения за образованието (какво, кога и как да се изучава) се вземат централизирано, недемократично, непрозрачно и се налагат върху всички, независимо от простата логика, че няма как една дреха да пасне на всекиго и - въпреки очевидното и доказано научно наблюдение, че този подход произвежда тъпаци.
В тази авторитарна система учениците са обекти, а не субекти на образованието - противно на всички красиви фрази за "поставяне на ученика в центъра", заучени от образователните чиновници.
Учителите имат програми за повишаване на професионалната квалификация - квалификация, която няма къде да приложат. Тази система е в непрекъснат процес на "реформа" - но това не значи нищо повече от "насочване на целия морален и материален ресурс към дейности, които не застрашават статуквото".
На всичкото отгоре това става в противоречие с Конституцията, където изрично са изброени държавните монополи и образованието не е сред тях. Там пише и че образованието се развива свободно и се подпомага от държавата. Никъде не пише, че държавата е монополен доставчик на образователна услуга, която всички са длъжни да ползват.
Нито това може да се изведе по подразбиране като отговорност на държавата поради задължението ѝ да финансира достъпа до образование. Достатъчно е да направим аналогия с друго нещо, финансирано от държавата - пенсиите. Някой казва ли на пенсионерите как да си харчат пенсията? А защо държавата трябва да регулира всяка стъпка в образованието?
Чиновническо образование
Фактът, че фундаменталното право на образование е отнето на българските граждани и е подменено с доказано вредна социална услуга, би трябвало да е достатъчен, за да предизвика масови протести - представете си тази ситуация спрямо правото на свобода на словото например или спрямо правото на глас?
Обратното обаче е факт - повечето граждани приемат лишаването си от това право напълно спокойно. Причината е, че фабриката за тъпаци не работи от вчера. Вместо да кажем едно просто "Не, благодаря!" на всяка една дивотия в образователната система, която съсипва живота на децата, на дневен ред е прехласването по това как образованието е национален приоритет, как то ще намали престъпността, ще интегрира малцинствата и ще ни напълни хладилника.
И как това ще стане някак си автоматично, без да поемаме отговорност за образованието на собствените си деца - защото държавата има този ангажимент.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар