Отвратителна "социологическа" манипулация, поръчана и платена от петата рубладжийска колона на Русия у нас!

Из: "Алфа рисърч": 2/3 от софиянци искат Паметника на Съветската армия да остане

Две трети от столичани смятат, че Паметникът на Съветската армия да остане в сегашния си вид, но да се почисти (!!!). Това показват данните от изследване на "Алфа рисърч", проведено между 27 автуст и 5 септември. Интервюирани са 400 столичани, изследването е представително за пълнолетното население на София.

За демонтиране и изцяло премахване са 17 на сто от участниците в проучването. Още 16 на сто са за преименуване - без да се уточнява как - на един от най-оспорваните паметници в София. "Той се разглежда от хората като паметник на хора, дали живота си във войната срещу фашизма и по-малко като паметник на армия, допринесла за установяването на комунистическия режим", се казва в коментар на "Алфа рисърч".

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР ПО ПОВОД ДИСКУСИЯ ПО ТОЗИ ВЪПРОС ВЪВ ФЕЙСБУК: Rossitsa Todorova каза: Тия направо лъжат и то без капка свян!

Борис Тодоров каза: Волът не иска да се маха МОЧА (Монумент на окупационната червена армия, бел. моя, А.Г.), щото ще му се кара Хуйло!

Димитър Стефанов каза: Дълбоко се съмнявам 2/3 от софиянци да са дебили родоотспъпни продажни парцали! Определено мисля, че този резултат е фалшив!

Ангел Грънчаров каза: Разбира се, че резултатът е лъжлив, истината е точно обратна: в София 2/3 от хората не са комунистически дебили, следователно не могат да искат паметника на съветските окупатори да осквернява повече свободното софийско небе...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo