Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 15 ноември 2014 г.

Разговор с мой бивш ученик по разни теми и въпроси, касаещи живота ни



Снощи в късната вечер един мой бивш ученик от ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което съм преподавал философия и гражданско образование много години (и от което бях уволнен наскоро по позорния параграф "не става за учител" от една самозабравила се директорка!), та значи един бивш ученик, на който съм преподавал няколко години философски предмети, ми се обади във фейсбук и проведохме разговор; ето какво си казахме, неговото име го давам с условни инициали, по причина на това, че не съм го питал съгласен ли е да публикувам разговора ни в блога: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

5 коментара:

Анонимен каза...

Никой няма време да чете постове на латиница.

Ангел Грънчаров каза...

Като няма време да чете, да не чете - в какво е проблемът?!

Ангел Грънчаров каза...

Що не вземете да ми помогнете и да го превърнете от латиница на кирилица? То само с претенции не става...

Анонимен каза...

Господине, аз си поиграх малко и поправих латиницата. Понеже разговора ми хареса. Изпратих ви превода на имейла. Проверете си го.

Поздрави от ваш безмълвен фен от 12 Д клас, миналогодишния 11 Д. Редовно чета блога ви и ви благодаря за всичко! (Срамувам се от държането на повечето от моите съученици в часовете ви. Те наистина бяха манипулирани от една помощник директорка.....)

Анонимен каза...

Необходими са повече съвестни граждани като това момче.