Вчера в Районен съд в Пловдив се откри съдебното дяло по моя искова молба, с която искам съдът да отмени заповедта на директорката на ПГЕЕ-Пловдив за уволнението ми от това училище, където съм работил 13 години като учител по философия и гражданско образование. Известно е, че бях уволнен по съвършено фалшиви, смехотворни, изсмукани от пръстите "мотиви" от рода на "пълна некадърност", "абсолютна неспособност да изпълнява задълженията си", "липса на качества да бъде учител" и прочие, докато истинската причина за уволнението ми е една-единствена: да бъда наказан, да ми бъде отмъстено заради това, че не пожелах да капитулирам пред авторитаризма на въпросната администраторка, че дръзнах да водя борба с нейния изцяло несъвременен, анахроничен, недемократичен стил на управление, че положих неимоверни усилия в живота на училищната общност да бъде съхранен оня свободолюбив дух, който съществуваше по време на управлението на предишния директор инж. Венелин Паунов. Та искам вкратце да разкажа някои свои впечатления от вчерашния така вълнуващ за мен ден, с който се откри очертаващото се да бъде продължително съдебно дирене на истината по толкова интересния съдебен казус.
Ще бъда пределно лаконичен, искам просто да информирам за случилото се читателите на моя блог, влизайки в ролята на нещо като "съдебен репортер"; правя това защото добре знам, че особено в средите на същата тази многострадална училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив има много хора, предимно ученици, които много се вълнуват от случващото се; добре зная, че мълчанието е хранителна среда за какви ли не слухове и инсинуации, ето, с помощта на гласността искам да спомогна да не стигаме до тия средновековни начини за разпространение на информация, все пак живеем в XXI век. Пък и нали по принцип се опитваме да станем едно съвременно, отворено, демократично общество, как ще постигнем тази цел ако не се възползваме от възможностите, които имаме - за да се движим в желаната посока?!
Много интересни неща се случиха, но понеже ми беше подхвърлено, че писането в моя блог било начин за "медийно манипулиране" на съдебното дело и дори, видите ли, за "медиен натиск" върху съда (!), то за да не давам храна за подобни внушения ще бъда нещо като пределно съвестен хроникьор на това, което видяха очите ми - и чуха ушите ми. Все пак имаме суверенното право на информираност, нали така, е, какво, на слуховете ли да разчитаме та да можем да се възползваме от това свое право?!
На мен, не крия, понеже обичайната ми позиция е тази на изследовател на тъй причудливите феномени на съвременния български живот (да го кажем така), всичко, което вчера видях и чух, ми беше изключително интересно; е, нямам възможност да споделя всичко; ще се принудя да се огранича с най-важното. Вкратце казано, дялото беше открито, задвижиха се обичайните процедури, възникна обаче проблем: двама от свидетелите на другата страна, на страната на ответницата Анастасова, това, всъщност, са нейните най-главни и най-важни свидетели (г-н Коста Костов, главен експерт по философия в Министерството на образованието и науката, София, и г-жа Антоанета Кръстанова, инспектор по философия в РИО-Пловдив), кой знае защо, не се явиха (!), то адвокатката на ответницата поиска те да бъдат призовани по друг режим и разпитването им да бъде отложено за следващото заседание; в крайна сметка съдията реши всички свидетели да бъдат разпитани на следващото заседание на дялото, което беше насрочено точно след месец, на 4 декември 2014 г. Това е в основни линии случилото се вчера; с това всъщност мога да приключа своя отчет, своя "съдебен репортаж". Но понеже като изследовател ме интересуват и други моменти, ще си позволя да прибавя още нещичко.
За първи път в този блог ще обявя кои са моите свидетели, свидетелите на ищеца. На първо място това е инж. Венелин Паунов, бивш директор на ПГЕЕ-Пловдив, човекът, който ми е бил ръководител повече от 10 години. На второ място това е също инж. Калин Христов, учител в ПГЕЕ-Пловдив, който участва в конкурса за нов директор след пенсионирането на инж. Паунов, но, забележете, беше уволнен (!) при първа възможност от новата директорка Анастасова (съдът, впрочем, отмени на две инстанции нейната заповед за уволнение, сега делото, по обжалване от директорката, се гледа във Върховния касационен съд (!), където, най-вероятно, ще бъде потвърдено решението на предните инстанции и г-н Христов ще бъде върнат от съда на работа в ПГЕЕ). Третият мой свидетел е г-жа Иванка Топалова-Асса, бивша учителка в ПГЕЕ-Пловдив, съпруга на знаменития учител-доайен на ПГЕЕ-Пловдив Жак Асса. На четвърто място свидетел ми е един бивш ученик от ПГЕЕ-Пловдив, казва се Марин Чушков, на когото съм преподавал 4 години различните философски предмети, който наскоро завърши в СУ "Св.Кл.Охридски" по специалността право и сега работи като юрист. Това са свидетелите по съдебното дяло от моята страна, а г-жа Анастасова е призовала освен двамата висшестоящи образователни чиновници, които не се явиха, още един ученик (който, за зла участ, не беше навършил още 18 години, та и за него адвокатката на ответницата помоли да бъде разпитан на следващото заседание, когато щял бил да навърши пълнолетие), една дама, родителка на ученик от ПГЕЕ-Пловдив и, накрая, педагогическият съветник на училището, психолог, млад човек, който вчера отново отдалече си личеше, че се чувства крайно конфузно, вероятно защото той, горкият, разбираемо е, няма друг избор: щом шефката му е заповядала да свидетелства, налага се да се подчини.
Моят адвокат се казва Феодор Иливанов, изключително стойностен човек и специалист в областта на правото, който положи много труд за да осмисли най-задълбочено и всеобхватно интересния казус. Имам му пълно доверие и разчитам на него с оглед истината по възможност най-скоро да излезе наяве - и то в целия ù така сияен блясък.
Бих могъл да споделя още много крайно любопитни неща, анализи, разговори, коментари и пр., станали в нашата оживена компания пред залата на съда и на една тераса, където чакахме да ни дойде редът, но ще се въздържа, щото, нали разбирате, тия неща са конфиденциални, независимо че са така интересни, а пък аз и не желая блогът ми да придобие облика на някакво долнопробно "жълто издание". Та затова спирам репортажа си дотук. С две думи казано, оптимист съм, предстоящото съдебно дирене на истината за мен ще бъде изключително вълнуващо, защото, сами разбирате, в този съдебен процес фактически е поставено под въпрос делото на целия ми живот, аз отдадох живота си на образованието. 30 години непрекъснато да работиш в тази сфера не е малко, то животът ми почти комай си изтече, ала ето, на финала, за благодарност, дето се казва, имах голямата чест една усърдна труженичка на анахроничната образователна система да ме оцени като "пълен некадърник"; и затова сега, няма как, се налага да направя нужното та да си възстановя преподавателските права, престижа, работата, всичко!
Тия неща не са безобидни, не зная на вас как ви звучат, то ние, хората, сме различни, всеки си има свои възприятия, но пък има и неща, които би следвало да важат за всички, примерно това, че личността на другия човек, на ближния, на себеподобния е свята, ний, човеците, сме суверенни същества, ерго, така, както беше постъпено с мен, не бива да се постъпва с никое човешко същество. В тази връзка ми се ще да завърша с една сюблимна случка: адвокатката на ответницата вчера все пак успя да предизвика весело оживление в залата като помоли съдията моя милост да бъдел подложен на... психиатрична експертиза (!!!), щото, видите ли, характерът ми бил... особен, бил съм "избухлив" и пр. (!!); тя добави, че това нейно искане не било свързано с квалифицирането ми като "психично болен", аз само, по нейните думи, съм бил с "нервно-психично разстройство" (!!!) и пр. (Между другото, всеки човек трябва да знае, че ние, хората, имаме не само различни характери, но и различни темпераменти, затуй едни хора са спокойни, други са избухливи, има разсъдливи, има и емоционални, всякакви хора има, има хора, дето продължително обмислят, други са импулсивни и спонтанни, но това не значи, че, примерно, по-емоционалните страдат от... "психични разстройства", както се чини, предполагам, и на адвокатката, и на нейната доверителка или попечителка, не зная каква е точната дума в случая; тия сведения им ги давам, понеже съм специалист в тази област, не само съм преподавал десетки години психология, ала съм и автор на учебник по психология, който има вече пет издания!)
Съдията, разбира се, отхвърли това нейно тъй умилително искане, ала интересно е да добавя, че същата тази адвокатка е защитник на г-жа Анастасова и по другото съдебно дело, заведено от мен, именно за клевета, и то именно по този пункт, щото г-жа Анастасова има добрината преди да ме уволни да ми даде оригинална самоделна "диагноза", та се наложи още преди да ме уволни да я дам под съд за клевета; та затова аз вчера, признавам си, имах чувството, че адвокатката обърка едното дяло с другото, е, случват се такива неща, човешко е да се допускат всякакви грешки. Другото съдебно дяло, като стана дума и за него, е насрочено за 25 ноември т.г., абе, както се казва, ний напоследък успяхме да реализираме в живота паметния лозунг на другаря Тодор Живков от онова същото, от блаженото време на комунизма; младите не знаят кой е той, ето, ще им го изпиша тук с големи букви:
ДЕЛА, ДЕЛА И САМО ДЕЛА!
Този лозунг навремето украсяваше комай всяка втора обществена сграда и всеки площад на многострадалното ни отечество. В него не се е имало предвид, разбира се, "съдебни дела", не, имало се е предвид делата като противоположност на думите, е, сега аз го служих тук в един по-конкретен смисъл, понеже директорстването на въпросната администраторка Анастасова, ще бъде белязано, както е тръгнало, от много, от цяла една поредица от съдебни дела; разбира се, това нещо говори и нещо показва, но както и да е, нека хората да съдят сами, всеки според морала и убежденията си.
Хубав ден на всички! Не смея да ви призова и вас към... дела, за да не прозвучи, в дадения контекст, двусмислено призивът ми, ето, призовавам ви към работа, да, да работим упорито е важно, то е залог за успеха, затуй работете, в това е истината, не безделничете! И непременно ще успеете, работливите винаги успяват - към това ви призовавам аз, "безработният", аз, уволненият от работа, който обаче въпреки това съвсем не безделнича, напротив, скъсвам се от работа всеки ден; ето, сега трябва да сядам да работя по подготовката на утрешното си предаване, което водя в Пловдивската обществена телевизия, предаването "На Агората...", то утре, четвъртък, ще бъде пак от 11 часа, а темата, нека да обявя тук за първи път, е:
СЪЩЕСТВУВА ЛИ БЪЛГАРСКА МЕЧТА?
Ако не измисля някаква по-добра тема де, но засега тази смятам да е темата. Ако някой желае да ми бъде събеседник в студиото по тази тема, да заповяда - стига да има какво да каже, стига да е мислил по темата. Хайде чао, бъдете не само здрави, но и не бива, както видяхме, да пренебрегвате и душевното си здраве, залог за което са добрите мисли и приятните чувства, е, отдавайте се и на двете до насита!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
11 коментара:
Вярно е, че сте непокорен, но също тъй вярно е, че сте бездарен. Това всеки може да го види на записите на часовете ви, които самият вие сте качили в Ютюб.
Госпожо Анастасова, а Вие самата защо не смеете да сложите видеозаписи на Ваши часове в Ютюб, та да види цялото човечество колко сте даровита като учителка? :))))
Кой е даровит и кой е бездарен е въпрос на субективна преценка. Най-даровити хора са били смятани за бездарни и най-големи бездарници понякога са били смятани за "страшно талантливи" докато с времето не се е разбрало, че това съвсем не е така. В очите на бездарника и най-талантливият човек, явно, изглежда "бездарен", от само себе си се разбира, че само талантлив човек може да оцени по достойнство друг талантлив човек; некадърник ако смята за "талантлив" някого, това е стопроцентова гаранция, че това изобщо не е така и прочие.
Тъй че тия неща, види се, са доста относителни и затуй всяка претенция, че някой бил, видите ли, "бездарен", първо, е твърдение, което може да си го позволи само някакъв мерзавец, абсолютно безскрупулен човек, за когото човешкото достойнство не значи нищо. Е, нека и такива хора да се изявяват, понеже при тях, ясно е, завистта е движещият мотив - щом са способни да си позволят подобно държане.
Разбира се, тия хора неслучайно се крият, пребивават в пълна анонимност - понеже сами съзнават колко грозно и подло се държат. Ако имаха капчица съвест, биха предпочели да си замълчат. Но като са анонимни, на тях не им пука да се излагат - щото нямат личност, а пък безличникът няма как да е талантлив или кадърен.
Страшно е обаче, защото е сигурно, че зад такива анонимни оплювачи в случая се крият хора, които най-вероятно са... учители и възпитатели на нашите деца, представяте ли си колко страшно е това, че хора с такъв морал се подвизават на това поле?
Не желая обаче да премахна горните два коментара, понеже ми се ще повече хора да разберат на дело, че ситуацията в образователната сфера е наистина плачевна, щом такива хора, хора с такъв морал, продължават да се подвизават в сферата на българското образование.
Анонимнико, а ти би ли бил тъй любезен да обясниш как така установи, че Ангел Грънчаров е толкова бездарен? Дай, опитай да дадеш основанията за твоето така категорично заключение - интересно е да разберем защо така мислиш....
Гледай записите му в интернет и ще видиш що за "учител" е и как "преподава". В канала му в Ютюб ги има.
Пълен хахо.
Гледал съм ги. Няма нищо, което да отговаря на твоята квалификация. Той просто е по-различен преподавател. Нестандартен. И общува с учениците на много достъпен език. Държи се човечно с тях. На мен часовете му ми харесват, с интерес съм ги слушал. Така че твоето крайно негативно възприятие и оценка се дължи най-вероятно на доста примитивната ти представа за това как трябва да се държи един учител......
Това дело ще го спечелиш и ще се върнеш на работното си място! Но иска търпение, защото съдът работи по определени процедури. Все пак и това си има добрите страни - може така да се получи, че като се върнеш на работа да не завариш там директорката Стоянка Анастасова. Кой знае ?
Държи се човечно с учениците?!? Не знае нито едно име, обръща се към тях с "Ей!" "Ти, бе!" "Алоу!" "Малоумен ли си, бе!"
Машалла на такъв даскал и - по-добре без него.
Вие фантазирате! Няма такова нещо, и къде чухте така да се държи с учениците?! Много мразите г-н Гранчаров явно, я обяснете ако обичате защо толкова го мразите, да знаем, интересно е..... обикновено мразят един човек защото му завиждат, познах ли?
Гледайте видеозаписите и пак ще говорим.
Гледали сме ги. Вие обаче говорите наизуст, явно не сте ги гледала. Този Грънчаров Ви е заседнал като рибя кост в гърлото. И сте крайно необективна в оценката си за него. Вече забелязвам че имате халюцинации по повод на него. Смятам, че е време да потърсите помощ при психиатър....
Публикуване на коментар