Пределно честно Отворено писмо до уважаемия г-н Министър на образованието и науката

Преди три месеца изпратих едно ПРЕДЕЛНО ОТКРОВЕНО ОТВОРЕНО ПИСМО ДО Г-ЖА МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА, именно до г-жа Р.Коларова, изпратил съм го в четвъртък, на 28 август 2014 г. Излишно е да казвам, че по повод на писмото ми от министерството нямаше никаква, да, повтарям, абсолютно никаква реакция! Сега вече имаме нов министър, който за момента сякаш показва, че е по-различен, впечатлението ми от него е добро, дори чудесно - оптимист съм, заявката му е изключително обнадеждаваща.

Понеже съм един от ония дейци на образованието, които не се чувстваме комфортно в рухналата, в банкрутиралата по всички линии образователна система (наскоро бях изритан от системата, бях уволнен от работата си като преподавател по философия и гражданско образование в едно пловдивско училище), и то по параграфа "напълно негоден за системата" (което, както и да го погледнем, все пак е своеобразен комплимент за моята 30-годишна кариера в образованието), та значи, изхождайки от всичко това, аз, разбира се, няма да се примиря и ще продължа своята лична битка за коренна промяна в образователната сфера. Ето, тия дни, както вече знаете, работя по инициативата да събера една депутация, съставена от репресирани от системата като мен, от всички нас, които сме нещо като дисиденти на аморалната система, от хора, които също така имаме напредничави възгледи за същностна промяна в образователната сфера; искам да съставя една депутация от ангажирани граждани, която да изиска среща с министъра и в лицето да му разкаже за вършещите се безобразия, а най-вече да му изяви готовността си за участие и подкрепа на многострадалната българска образователна реформа.

Малък лакмус в тази посока е да изпратя и на новия министър едно писмо, щото съвсем не съм убеден, че новият министър чете писмата и жалбите, изпратени до предшественика му, след като изглежда министрите и изпратените до тях едва ли четат (услужливите министерски чиновници явно ги облекчават от тая грижа, скривайки всички неудобни сигнали до министъра в папки, положени на недостъпни места - или хвърляйки ги направо в коша за боклук!). Седнах тази сутрин да пиша ново писмо до министъра, но изведнъж установих, че няма смисъл да правя това, достатъчно му е просто да преадресирам до него своето писмо до предшественичката му, която изобщо не реагира, с което, прочее, пак убедително ме информира за онова, което исках да разбера, което ме интересуваше. Аз и сега искам да разбера дали има някаква реално основание и надежда за промяна или и този министър ще бъде приласкан от министерската администрация така грижовно, че скоро да забрави всичките си намерения за правене на истинска реформа. Аз това искам да разбера, просто ми е потребен малък лакмус, и ето, решавам в този момент да му пратя същото писмо, след като предишният адресат изобщо не даде знак, че е получил писмото ми, а камо ли пък да се впечатли от написаното в него. Проявявам настойчивост, само това искам да добавя, няма да се откажа, ето сега и самото писмо (разбира се, ще внеса някои леки промени, ще добавя някои нови неща, естествено, че ще редактирам и ще адаптирам писмото си, това се подразбира):

До проф. Тодор Танев, Министър на образованието и науката, София

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование, от Пловдив, адрес: Ж.К. Тракия, бл. ..., ап. ..., e-mail: angeligdb [@] abv.bg, тел. 0878269488

Уважаеми господин Министър,

Позволявам си да се обърна към Вас, тъй като, убеден съм, казусът, който искам да поставя, силно ще Ви заинтригува, не само като Министър, но и като учен, като изследовател на социалните отношения и нрави; това наистина е интересен за проучвания научен и правен казус, наподобяващ роман на абсурда, при това той има характера на една същинска административна епопея, илюстрираща прекрасно на какви епични подвизи е способна родната ни образователна бюрокрация. Темата е голяма, ще се постарая да бъда обаче пределно кратък или лаконичен, което е доста трудна задача предвид наистина епично-епохалния характер на историята, която възнамерявам да ви разкажа. Искам да Ви съобщя, че публикувам този документ в блога си под формата на нещо като "отворено писмо", тъй като смятам, че той ще е интересен и за гражданското ни общество, ще е любопитен за всеки човек, за всеки българин; по тази причина моята, така да се каже, жалба има характера на "отворена" или "открита" жалба, тя е нещо като "открито" или "отворено" писмо.

Вкратце за себе си, да се представя. Аз съм философ, работил съм повече от 30 години като преподавател по философия в системите на университетското и гимназиалното образование. През всичките тия години съм се старал да работя според разбиранията си относно съвременните потребности за едно най-ефективно и пълноценно духовно въздействие върху съзнанията на младите. По тази причина, примерно, разработих цяла една поредица от учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски предмети, години наред съм експериментирал около тяхно използване в обучението, променял съм ги с оглед да станат по-близки до потребностите на учениците, пробвал съм най-различни нови методики и подходи, все по посока на либерализиране и демократизиране на отношенията учител-ученик (учител-учител, учител-образователни мениджъри и пр.). Изхождал съм от убеждението, че е необходима коренна промяна в начина на организация на училищните общности с оглед те да заживеят един по-смислен, пълноценен и богат живот, а не само да са уродлива карикатура на живота, отличаваща се с ужасна стерилност и сивота. Твърдо смятам, че е крайно време да се откажем от остарялата командно-административна, директивна система, неуважаваща личността и на учениците, и на учителите, и на родителите, нито пък отчитаща нито техните потребности, нито потребностите на цялата общност и т.н.

През последните няколко години написах и издадох няколко книги по тия така силно вълнуващи ме проблеми, свързани с изявяването на истината за тежката ситуация в образователната сфера, с потребността от модернизиране на учебния и образователен процес и пр. Ще цитирам тук заглавията на няколко от тях (всички те са публикувани и в интернет, могат да се ползват свободно от всички интересуващи се), примерно книгата ми със заглавие Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България, също така книгата със заглавие Ние не сме тухли в стената! (и подзаглавие Есета за освобождаващото образование), имам и книга, представляваща едно приложно психологическо изследване със заглавие Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот), или пък най-новата ми книга, излязла наскоро, тя носи заглавието Изкуството да си учител и др. Иначе съм написал и доста по-специализирани книги и също цяла една поредица от учебни помагала, свързани с философското образование на младите, научни монографии и т.н. С група колеги, философи, психолози, историци, социолози издаваме вече шеста година списание ИДЕИ, имащо за цел да подпомага духовното и личностното израстване и укрепване най-вече на младите хора; то излиза три пъти в годината, разпространява се под формата на дарения най-вече на градски, училищни и читалищни библиотеки; на това особено списание моя милост има честта да е главен редактор. От две години излиза и международно многоезично приложение на списанието, издавано в сътрудничество с колеги от Украйна, Чехия, Русия, Япония, САЩ, напоследък и от Индия. През последните години, от 2006-та насам, съм един от най-активните блогъри, пиша предимно по нравствени и психологически проблеми, свързани най-вече с образованието, с политическия живот, със ситуацията в културата, духовния живот и пр.

А иначе съм най-вече практикуващ преподавател, напоследък близо 14 години работих в ПГЕЕ-Пловдив, едно чудесно учебно заведение, което, макар че е професионално, ми даде много добри шансове да работя в указаните посоки, свързани с изнамирането на съвременни подходи за едно ефективно духовно въздействие върху младите. В тази връзка обаче искам да Ви разкажа вкратце една крайно показателна, имаща богат смисъл история, илюстрираща по превъзходен начин типичната ситуация в нашите училищни общности.

И тъй, в последните две-три години в училището, в което работих, дойде нова директорка, името ù е Стоянка Анастасова; оказа се, че с нея имаме коренно различни разбирания по проблемите, в което няма нищо лошо, напротив, то е добра предпоставка за воденето на пълноценни дискусии; да, ама не, другата страна, дето се казва, не откликна на моите желания за установяване на демократичен дебат по реалните, по горещите проблеми на училищния живот. Кой знае защо, а най-вероятно поради своите особени представи за нещата, в един момент въпросната администраторка видя в мое лице нещо като "народен враг", "крайно опасен човек", подлежащ на незабавно уволнение. Както е обичайно в такива случаи тя се постара да приложи спрямо мен всички добре известни и изпитани средства за административен тормоз и дори терор, разигра целия репертоар в тази посока, направи нужното да ме дискредитира като личност, като обществено лице и като преподавател. За жалост тя не се се възпря да въвлече в разразилия се конфликт не само колеги, не само родители, но дори и ученици, което вече е съвсем недопустимо; то не бяха "другарски съдилища" и "трибунали", доноси, жалби, какво ли не, всичко, което може човек да си представи, с оглед една личност да бъде порядъчно оплюта, компрометирана и дискредитирана. Да, колкото и да е невероятно, уважаеми г-н Министър, това се случи в реалността, в живота, в действителността; съгласен съм, че е сякаш невъобразимо в днешните условия, но, уви, е самата истина - де да беше само фантастика!

Е, крайно озадачен от поведението на въпросната директорка, реагирах по единствено достъпния ми начин: след като в училището липсваха всякакви условия за истински демократичен дебат, аз изнесох дебата в блога си, почнах поредица от публикации за случващите се недопустими ексцесии в училищния живот. Вместо да се включи в предложения публичен демократичен дебат и да се опита да защити своята гледна точка, въпросната администраторка предприе невиждана кампания по организиране, съчиняване, произвеждане на компромати срещу мен - с оглед да постигне заветната си цел: моето уволнение. Извършени бяха големи, направо титанични подвизи от нейна страна в тази посока, тя опита всички възможни средства за разправа, включително и най-абсурдни, даже немислимите; примерно, в официален документ до ТЕЛК - аз съм инвалидизиран, страдам от заболяване на сърцето - ми вписа своя оригинална самоделна "диагноза", именно "склонност към чести нервно-психически разстройства", един вид ме обяви за... "луд" (!); ТЕЛК, разбира се, отхвърли въпросната смехотворна "диагноза", но тази чудата история показва, че някои администратори и в наше време са способни да възкресят срамни рецидиви на миналото - когато другоячемислещите и по-свободолюбивите са били тикани за "превъзпитание" в... психиатриите! Най-накрая г-жа Анастасова дръзна все пак да ме уволни и то със смехотворен "мотив", именно "пълна некадърност", "абсолютна неспособност и негодност да бъде учител", "цялостно несправяне с работата" и т.н. (ще приложа нейната заповед за уволнение, която е същински шедьовър на административната литература; пропуснах да кажа, че директорката на нашата професионална гимназия по електротехника и електроника иначе е преподавателка по... български език и литература, което обяснява несъмнената ù способност да пише такива литературни бисери).

Да оставим настрана това, че в непоносимата психологическа и нравствена обстановка в училището, в което работих, имам предвид трите последни години, в които негов директор е г-жа Стоянка Анастасова, в резултат на напрежението, което трябваше да понеса, в опасна степен се изостриха здравословните ми проблеми (страдам от заболяване, спадащо към групата на т.н. исхемична болест на сърцето) и то дотам, че бях инвалидизиран от ТЕЛК. Вместо обаче административният тормоз да отслабне, от този момент той се засили. В тази ужасна обстановка на всекидневен тормоз и след инцидент (подхлъзване, падане и удряне на главата в бетонна стена) се стигна дотам, че получих обилен вътрешно-черепен кръвоизлив, заради който се наложи да преживея тежка животоспасяваща операция с трапанация на черепа - за изваждане на получения хематом. Бях в 8-месечен болничен отпуск по възстановяване, но в момента на връщането ми на работа натискът и тормозът от страна на директорката вече стана направо неудържим, всекидневен, невероятно брутален.

Естествено е, че аз се видях принуден да се защищавам от тия чудати атаки по най-естествения начин, именно, обърнах се към съда. Първото заведено от мен дело, за отмяна на наложено от директорката дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" го спечелих и на трите инстанции, в момента водя съдебно дело за клевета, именно по повод на оригиналната "диагноза", която директорката дръзна да ми постави, а също така заведох и друго дело, за отмяна на нейната заповед за уволнение по такива интересни и духовити причини, изобретени от така усърдната в преследването на целите си администраторка. Ще кажете: защо мен, Министъра, ме занимавате с тия неща, ами че съдете си се, търсете си правата чрез съда? Ще Ви отвърна, ще Ви отговоря ето как.

Просто смятам, че ще Ви бъде интересно, уважаеми господин Министър, да имате този пример за това до какви ексцесии се стига в реалния живот благодарение на това законово устройство, според което директорите на училища имат пълна власт, имат едно абсолютно феодално самовластие да си правят каквото им скимне, да тероризират училищните общности, да ги моделират по свой вкус, според своята пристрастност, според капризите си и пр. Също така е интересно според мен да разберете, че висшестоящите административни органи, включително и най-висшето, Министерството, в лицето на Вашите предшественици на този пост, не си мръднаха дори и малкия пръст нещичко да направят, та да спрат своеволията на въпросната администраторка или директорка. Да, за всичко случило се в тия две-три последни години аз най-надлежно уведомявах в писмен вид и РИО-Пловдив, и Министъра на образованието и науката, дори и Омбусмана на републиката (той единствен сякаш се трогна и направи каквото можа, ала пълномощията му не са кой знае какви). Е, все пак от Министерството назначаваха разни проверки по мои сигнали, за резултатите от които аз обаче даже не бях известяван; да, тези резултати от проверките бяха крити от мен, аз все още нищичко не зная за резултатите от тия проверки по мои сигнали. Само г-н Омбудсманът ми отговаряше на писмата, от негово писмо зная, че на директорката било наложено някакво наказание, но само толкова; това, разбира се, не я спря и тя дръзна да ме уволни по такъв недопустимо груб, безцеремонен даже начин и да ме изпъди от училището, разглеждано от нея все едно ù е нещо като бащиния, все едно е нейна частна собственост.

Да, наистина, никакъв, абсолютно никакъв афект нямаше намесата на висшестоящите органи, даже имам чувството, че тяхната незаинтересованост от установяване на истината сякаш стимулираше и насърчаваше директорката още по-агресивно да продължи със своите административни издевателства и атаки над мен. Това също много говори и показва: административната система в образованието отдавна си е изживяла времето, тя в съвременните условия създава всички предпоставки за възникване на такива ексцесии, каквито здравият разсъдък не може даже да си ги представи, сиреч, анахронизма ù, нейната негодност води до огромни вреди най-вече върху онова, за което в така създадената обстановка комай никой не мисли: качеството на образованието на младите. Това последното, което е най-важно, е станало в рамките на въпросната система нещо като "последната дупка на кавала", докато на преден план е излязло ето какво: запазване на пагубното и така удобно за администрацията статукво; всички мислят само как да запазят топлите си местенца и друго изобщо не ги вълнува. За жалост, това важи и за учителите даже: в ПГЕЕ-Пловдив, интересно е да подчертая, възникна такъв ужасен психологически и нравствен климат или атмосфера, в която процъфтяват позорни явления като подлизурство спрямо началството, тотален страх от репресии в случай че бъдеш заподозрян, че не си беззаветно верен на директорката, лицемерие, интригантство, угодничество и пр. Като вземете предвид, че тия неща се случват в едно образователно-възпитателно учреждение (!!!), правете си извод какъв страшен деморализиращ ефект има всичко това върху съзнанията на нашите ученици, на нашите възпитаници, на младите! Срамна работа, същински позор е това, аз така мисля за тия недопустими неща, които се случиха в периода на така славното тригодишно властване на въпросната директорска особа, назначена на поста си от Вашия предшественик на министерския пост, именно от г-н Сергей Игнатов.

Аз си давам сметка, че Вие прекрасно разбирате, че е необходима спешна законова промяна, която най-вече да възпре директорския авторитаризъм, диктата на директорите над училищните общности; трябва да се променя закона, да се прави нов закон, и то нещата да се променят не палиативно, а коренно, из основи; да, необходима е същностна, дълбока промяна на образователната ни система по посока на нейната либерализация и демократизиране. Тъй като тази система е тотално сбъркана, ретроградна, анахронична, тя изцяло не отговаря на потребностите на младите хора в съвременната коренно различна епоха. Мисля, че в тази посока Вие като Министър много можете да направите ако поне алармирате обществеността за съдбовната потребност от такива същностни промени. Защото сам знаете и си давате сметка, че без промяна на съзнанията не е възможна промяна и в отношенията, в действителността, в живота. Е, аз в тази посока правя каквото мога със скромните възможности на моя блог, на сп. ИДЕИ, с книгите си и пр.

Та Ви моля ако все пак искате и ако Ви е интересно да изискате и да се запознаете с онази огромна папка, съдържаща моите жалби, сигнали, открити писма, възвания, апели и пр. до Министерството, останали като "глас в пустиня" - тази папка, предполагам, се държи някъде в някое далечно чекмедже, покрита с дебел слой прах. И да наредите, по Ваша преценка, една проверка защо тия административни своеволия на въпросната директорка все пак не са били възпрени, щото невъзпирането на такива действия означава, че същите тези по-висши ръководни звена, след като не са реагирали подобаващо, фактически са поели пълната отговорност за случващото се; за случилото се все някой трябва да отговаря. Е, тази отговорност, струва ми се, би следвало да им бъде поискана от виновните, нека да имат добрината да я поемат и понесат. И съответно налага се да бъдат наказани ония длъжностни лица, които са могли да повлияят в позитивна посока, ала не са се възползвали от властта си, не са я употребили по предназначение, съгрешили в посока на непростим субективизъм, водени от принципа "Гарван гарвану око не вади!". Сторили са това по неизвестни причини, но вече са нанесени съответните щети, поражения, били са направени недопустими нарушения и т.н.

Мисля, че в тази връзка е наложително да се потърси отговорност за стореното и от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, явно се налага нейните представи за нещата да бъдат коригирани, а ако това не се получи, мисля, че не е фатално тя бъде лишена от пълномощията, с които е злоупотребила по един такъв недопустим и безпрецедентен начин - само и само да угоди на собствените си капризи и според сгрешените си представи за нещата. Защото – това именно съм длъжен дебело да подчертая - нейното стоене във въпросното училище всекидневно нанася неизчислими поражения най-вече на качеството на образованието на младите; казах вече, че системата е така устроена, че за истински важното никой не мисли, а всички се занимават в крайна сметка с някакви си там болни амбиции, суетности, с угаждане на субективните си капризи, с болезненото си самолюбие, с властолюбието си и т.н. Щом като от личното благоволение на началството зависи оцеляването ти, щом като в това учреждение отново е в сила позорната българска поговорка "Преклонена главица сабя не я сече!", щом като колегите ми са поставени в тия унизителни условия, аз смятам, че висшестоящата отговорна власт трябва да стори изискващото се от закона с цел аномалията все пак да бъде възпряна, макар и доста късно, щото пораженията, както виждате, са вече факт, и то не от вчера - тече четвърта година от епохалното директорстване на въпросната администраторка.

Това в общи линии исках да Ви кажа, да алармирам чрез Вас институцията, щото все пак коренният интерес на общността би следвало да стои над всичко друго; отделните лица се сменят, но институцията остава, а пък все пак образованието е една деликатна духовна сфера, която изисква целенасочена работа от всички. За жалост се е стигнало до абсурда никой да не си гледа същинската работа, а всички да са загрижени единствено за запазване на статуквото – и на своите облаги от него. Така повече не бива да продължава. Заявявам това не само като учител, но и като ангажиран гражданин. Крайно време е нещата да започнат да се променят по посока на истински необходимото – понеже допуснахме да се изгуби самия смисъл на дейността, наречена образование.

Уважаеми господин Министър,

От Вашите публични изяви след избирането Ви разбирам, че имате пределна яснота относно тежкото състояние в образователната сфера. Разбира се за да промените нещо се иска не само смелост и ясно съзнание за съдбовната потребност от промени, но и мощна подкрепа от страна на гражданите, на родителите, на образователните дейци, на цялата общност. Мъчно ми стана когато заявихте в едно свое интервю ето това: „Реформата в образованието прилича на реформата в гробището - тъй като няма подкрепа отвътре“. За жалост обаче сте напълно прав. Като активен и ангажиран най-вече с проблемите на образованието блогър следя всяка Ваша публична изява, убеден съм, че заслужавате подкрепа в начеващата се битка за провеждането на една истинска и същностна реформа; ето в тази връзка едно свидетелство в тази посока: Превъзходна идея за съставяне на депутация от активни граждани, искаща спешна среща с новия министър на образованието и нàуката. Това е публикация в блога ми от преди няколко дни, от която може да разберете, че има хора, които Ви подкрепят, че положението, да се надяваме, не е толкова отчайващо. Да, наистина в момента сформираме група от граждани и образователни дейци, която възнамерява да поиска среща с Вас, на която директно да заявим какво мислим, как ние виждаме нещата. Искаме да изкажем също така безрезервната си подкрепа - стига наистина да устоите на натиска и да заработите за действителната промяна и реформа. Разбираме от Ваши интервюта, че от Ваша страна също имате желание за такива срещи; е, да се надяваме, че насрещното ни желание ще се осъществи в най-скоро време.

Спирам дотук. Ще се радвам тази моя жалба или това мое отворено писмо да има все пак някакъв благотворен ефект. Понеже този "частен случай", за който ми се наложи да Ви разкажа в началото на писмото си, е симптом за това в какво невероятно и ужасно тежко състояние е цялата система. От все сърце Ви желая успех в дейността като министър на образованието и науката!

17 ноември 2014 г.

Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo