Трябва, разбира се, да се мисли, да мислиш съвсем не е осъдително - както мнозина кой знае защо са си втълпили!

Да си продължа анализа, обещан в Прелюдията на едно паметно и сюблимно по епохалността си министерско-чиновническо говорене. Значи главният експерт по философия на Министерството на образованието и науката г-н Коста Костов двукратно бие пътя от София до Пловдив и обратно, най-напред понеже е командирован от моята политическа "приятелка" от БСП г-жа Атанаска Тенева (тогава зам.-министър на образованието и науката) и явно е натоварен с някаква строго определена задача, тогава той влиза в два мои часа, за да констатира колко "неправилно" преподавам, как "неправилно" си водя часовете, а вторият път е командирован незнайно от кого, защото е бил призован да свидетелства в полза на многострадалната директорка на ПГЕЕ-Пловдив, която вече (въз основа на неговите писмени констатации при въпросната проверка) ме е уволнила от длъжността преподавател по философия в същото това училище със смехотворния мотив "пълна некадърност" и "абсолютна негодност да бъде учител" и ето, услужливият г-н Костов, явно тласкан единствено от чисти кавалерски, от джентълменски подбуди, се притичва на помощ на директорката, щото тя вече си има проблеми с правосъдието, на нея й се налага да обоснове съмнителната си теза пред съда, защото аз съм завел съдебно дяло за отмяна на заповедта й за уволнение. След като за сетен път сме длъжни да изразим възхитата си от себеотрицателността на г-н Костов, който явно е движен от съвсем идеални подбуди в своята тъй похвална героична постъпка да напусне уютния си кабинет в Министерството и да помогне на тъй затруднената госпожа директорка, преминаваме към конкретния съдържателен и смислов анализ, сиреч към тълкуването на неговите толкова красноречиви свидетелски показания. Само съм длъжен да добавя, че правим всичко това единствено в интерес на науката и да бъдещото бляскаво развитие на също тъй многострадалното българско образование, заради което сме работили неуморно на неговата нива цели 30 години.

Тъй. Ний, или моя милост вече е подложила на анализ сътвореният в онази същата проверка епичен документ-шедьовър, наречен "констативен протокол", тъй че на мен работата ми сега вече значително е облекчена: виж публикацията в този блог със заглавие Очертаване на общия контекст на една прелестно-вълнуваща административна история, написана в събота, 15 март 2014 г., сиреч, повече от два месеца преди уволнението ми и най-вече публикацията със заглавие Отворено "писмо-жалба" до Министъра на образованието и науката, до Омбудсмана на Републиката и до всички медии от същия този мартенски ден, в който, след не по-малко епична битка (виж поне това: Получих многозначителен административен отговор за това защо няма да получа достъп до обществена информация) съм успял все пак да получа най-сетне въпросния документ и вече имам възможността да представя на публиката своя прочит, което съм и сторил във въпросната жалба до Министъра (тогава проф. А.Клисарова). Ето, ако позволите, един малък откъс от тия два документа, само колкото да ни въведе в същината на анализираната ситуация:

... Та значи ми се налага да направя своя коментар на един наистина умонепостижим административен документ, т.н. "констативен протокол", заведен под вх. № 094 от 6.02.2014 г., който при това е написан и подписан от двама бдителни охранители на днешното плачевно статукво в образователната сфера, имащи при това... "философско образование", двамата автори на този шедьовър са главният експерт по философските дисциплини в Министерството на образованието и науката Коста Костов и Антоанета Кръстанова, старши експерт по обществени науки и гражданско образование в РИО-Пловдив.

Да, тези две лица преди време ненадейно дойдоха на проверка на два мои часа, ей-така, дойдоха съвсем ненадейно, в нарушение на всяка процедура, обявиха ми, че ще влязат в час само две минути преди самия час, което, съгласете се, е доста стресиращо - и за учениците, и за преподавателя. Както и да е, явно са си въобразили, че като имат власт, могат да си правят каквото им скимне. И г-жа директорката на училището, госпожа Стоянка Анастасова, както си му е редът, дойде на проверката, тя иначе често си ме проверява, пак така, без предварително известяване, но понеже нейните "констатации" са още по-смехотворни, понеже тя не е с философско образование, й се наложи, за да си постигне целта, именно, да ме заклещи в някакво "нарушение", да повика въпросните проверяващи и сама да организира туй ненадейно, направо пожарникарско проверяване или посещение. Тя от години не прави друго в своето епично директорстване освен да търси и да съчинява някакви компромати спрямо моя милост, с оглед да намери повод да се разправи с мен, сиреч, да ме уволни, това й е заветната и съкровената цел...

Тъй. Та значи същата тази "импровизирана проверка" и писмените констатации по нея, както се и полага за една европейска, демократична и правова държава, вече са предмет на съдебно търсене на истината. И сега вече, след като очертахме в основни линии контекста на туй свидетелстване на г-н Костов пред съда, нека да се съсредоточим на твърденията в неговите свидетелски показания пред съда. Аз предлагам анализа ми да протече по следния начин: последователно ще подложа на тълкуване всяка възлова "смислова фигура" в твърденията му, като ще се постарая да изявя точния й смисъл, нейната същина. Да процедираме по този начин, та нали постигането на верния смисъл е онова, което в случая ни вдъхновява.

"Установих разлика, основно се състои в липсата на стоене в рамките на философската традиция" е първото многозначително изказване на г-н експерта Костов, на което се налага да обърнем внимание; по него държа да кажа следното:

- Наистина се нуждаем от тълкуване, туй министерско изказване, както и подобава, е преизпълнено с богат смисъл;

- Г-н Костов казва малко по-горе, че през цялата си славна министерска кариера е бил два пъти на такива проверки, единият път е именно този същият, на моите часове, и ето, фактът, че само на базата на тъй оскъдните си наблюдения той прави това фундаментално заключение, го прави още по-интересно и интригуващо;

- "Липсва стоене" в "рамките на философската традиция", ако липсва "стоене", значи ли това, че е налице динамика, вървене, движение?

- Както липсва нещото, наречено "философията" - има философии, много философии, не една-единствена - така липсва и "философската традиция", една-единствена, свята, "правилна" и ненакърнима, а има много философски традиции; защо г-н експертът игнорира това най-значимо обстоятелство? Ний не можем да допуснем, че той не е наясно с него; в тази връзка той би следвало да посочи в коя именно, от многото философски традиции, липсва тъй загадъчното "стоене";

- В тази връзка се поражда следното неприятно за г-н експерта питане: ако даден човек в рамките на една традиция "просто стои", не е ли възможно в пределите на друга, алтернативна философска традиция този същият човек или философ да е "в движение"?

- Като се напуснат пределите на една философска традиция, това не води ли до вместване (с оглед тъй приятното на министерския експерт "стоене") в пределите на друга, алтернативна философска традиция;

- Защо г-н експертът имплицитно допуска съществуването на една-единствена, привилегирована философска традиция, не е ли това признак и белег че той в някакъв смисъл е жертва на анахроничната представа за някаква "единствена" и "най-правилна", тъй да се рече, "държавна философия"?

Като поставяме тия необходими питания, ний се отправяме по-нататък в дебрите на така вълнуващата, както сами се убеждавате, министерско-чиновническа мисъл.

"За тези два часа поне до голяма степен това, което за мен е като основен проблем, наред с чисто формалното, това е до голяма степен липсата на философския инструментариум, необходим за провеждане на часовете"; ето какви мисли буди и туй многозначително министерско-чиновническо наблюдение:

- Що стои зад тъй внушително звучащата фраза "философски инструментариум" е тема, която ако се опитаме да я разнищим, ще ни отведе надалеко;

- Затуй сме длъжни да се опираме на първичните интуиции най-вече на слушателя на това многозначително министерско и чиновническо заключение, а този слушател, в случая, е... съдията, комуто предстои да се ориентира сам в така витиеватата чиновническа мисъл;

- Спор няма, че звучи крайно плашещо тази "липса" на въпросния "философски инструментариум"; дали г-н свидетелят не се старае да породи, пък макар и на безсъзнателно ниво, един уплах у съдията, щото нали знаете какво може да постигне някакъв човек, който съвсем без никакъв "инструментариум" може да опитва да направи нещо? Ами че, разбира се, без "инструментариум" абсолютно нищичко не може да се постигне, напротив, може да се развали, примерно часовникарят нима може да поправи разваления часовник без никакви инструменти?

- Аджеба, какъв ли е "инструментариумът" на философите, най-грубо нека да се опитаме да си го представим? Дали пък това не е... разсъждението, мисълта, философската проницателност, духът на философа, най-общо казано? Туй ли е, до това ли се свежда така заинтригувалият ни и тъй уплашилият ни, заради "липсата" си, "инструментариум"?

- Г-н експертът не казва, да речем, "методологически", "педагогически", "методически", "дидактически" или някакъв друг "инструментариум", той директно говори за философски такъв, явно това означава, казано по човешки, не по чиновнически начин, че г-н експертът е установил "липса" у преподавателя на... разсъдък, на ум, на мисъл, дали по този начин той не иска да внуши, по-просто казано, че преподавателят, тъй да се рече, е "обезумял"?!

- Нека да припомним, тезата на подсъдимата, на ответницата, в чиито интерес той свидетелства, е че същият този преподавател е "абсолютно некадърен", ето, свидетелят по най-фин начин "обосновава" нейната теза с пробутването на нелепото в същината си твърдение, че преподавателят е "съвсем безумен" (липсва му ум, мисъл, разсъдък, сиреч, липсва му "философски инструментариум"!);

- Да, ала това все пак е съд, уважавана институция, дали по този начин, чрез пробутването на тъй витиевати и общо взето, както се убеждавате сами, изцяло безсъдържателни, абсурдни, кухи, нелепи в същината си министерско-чиновнически твърдения свидетелят, без да си дава сметка, се опитва лекичко да се гаври с търпението на съда?

- Има един останал от древни времена канцеларско-административен или дори направо казано бюрократичен език или стил на изразяване, който, както знаем, обича с прекалено много думи да казва обикновено... съвсем нищо; или пък да ни прави разни ирационални внушения, примерно, че бялото е черно, че лъжата е истина и пр.; дали в случая г-н експертът не се опитва да се майтапи с нас като си позволява да ни будалка по този все пак неподобаващ за достолепието на съда начин?

- Да минем по-нататък, щото подетата тук тема е тъй интересна, че бихме могли много да кажем по нея, щото тя е отдавнашна тема на нашите научни интереси, моя милост от години е работил, мислил и писал по темата за това как може да се надмогне оня казионен и нищо неказващ бюрократичен език, който навремето се беше настанил в рамките на онова, което тогава се наричаше и дори минаваше за "философия", при това "единствено-правилната" и дори "най-научната" (имам доста публикации по този проблем, при това някои от тях са излезли от печат в реномирани научни списания от онова време, имам предвид времето от преди 1989 г., примерно в сп. "Философска мисъл", по-възрастните си спомняме, че тогава това беше единственото философско списание в България).

"В много отношения и в дълги периоди не си личеше, че това е час по "Етика и право" или по "философия". Вместо това задаване на въпроси, които обаче след това липсва следване на веднъж зададения въпрос за някакво извеждане."

- Между другото "етиката" всъщност е философия на морала, тъй че тя си е част от философията, тя също е философия; тъй че едва ли е някакъв особен недъг, че етиката била обсъждана тъй философски, че не си било личало, че е... етика; напротив, това е постижение, похвала, това е нещо като комплимент;

- Г-н експертът е забелязал, че моя милост участва в обсъждането като предимно задава на учениците въпроси; от това свое наблюдение той би следвало да си направи извода, че съм привърженик на метода (да го наречем така) на сократовата беседа в обучението по философия, това е един чудесен метод, изцяло вписващ се в определена философска традиция (който при това е изключително съвременен, подходящ за нашето време, в което все по-остро се изпитва потребността от коренна промяна в утвърдилите се подходи и стилове на преподаване, доказали отдавна неефикасността си!), поради което първоначалното твърдение на г-н експерта, че в моите часове било липсвало "стоене в рамките на философскаТА традиция" както се казва, "отива на кино", щото е опровергано от самия тъй старателно опитващ се да мисли философски експерт;

- Доста примитивно си представя г-н експертът смисъла на туй поставяне на въпроси; въпросът не се поставя с оглед да му намерим набързо някакъв "окончателен отговор", който учениците да запаметят, така, примерно, в сферата на философията такива отговори просто няма и не може да има; философските въпроси притежават това чудно свойство, че сякаш "нямат отговор", сиреч, имат много и най-различни, при това взаимно отричащи се и пр. отговори, поради което неговият упрек, че аз не съм бил "извеждал" някакъв хипотетичен "най-приемлив" и "задължителен" за всички ученици отговор всъщност отново не е упрек, а е истински комплимент; добрият философ прави така, че въпросите "засядат" в съзнанията на учениците и на тази база те вече съвсем самостоятелно, в един духовен и творчески процес самостоятелно започват да дирят тъй потребната на душата им истина; недаването на "единствено правилния" и "задължителен" отговор в рамките дори на "философскаТА традиция", която е тъй мила на експертното сърце, е аксиома на философското изследване, е задължително за философията по презумпция; нима г-н експертът ме упреква за това, че в своите часове по философия се държа изцяло философски, именно както подобава за философа?

- Тия толкова прости неща г-н експертът по философия, който, предполагаме, задължително е един добре образован във философско отношение човек, няма начин да не ги знае; защо обаче ги игнорира така решително?

- Дали пък това не свидетелства, че него в случая го вълнува нещо съвършено друго, а не истината по тия въпроси?

- Значи ли това, че той съзнателно иска да въведе съда в заблуждение относно това каква е същината на философското дирене на истината, значи ли това, че г-н експертът се мъчи да излъже съдията по тия тъй важни въпроси?

"Той да каже отговор на въпроса - не. Липса на собствено ръководене на часа."

- Мерси за похвалата, ала просто немаше, както казахме, нужда: това, че "той", сиреч моя милост, не дава окончателни и задължителни за учениците отговори, казахме, е голямо постижение на моя преподавателски подход и стил, така следва да се правят нещата - в рамките дори на "философскаТА традиция", тъй любимата на г-н експерта Костов; на мен обаче ми е чудно, съгласете се, това е доста любопитно: как така се стига дотам, че когато г-н експертът си мисли, че ме укорява за нещо, той фактически без да иска ме... хвали, значи ли това, че неговите собствени представи за философия са тъй нефилософски, че повече от това не може и да бъде?

- Или г-н експертът пак, волю или неволю, се мъчи да подведе съда, да го въведе в заблуждение? - ето, отново пред нас изплува този тъй интересен въпрос, щото, както е известно, е строго забранено пред съда да се дават подвеждащи твърдения, служещи за натрапването на някаква неистина или, директно казано, лъжа, знаем, пред съда е осъдително да се лъжесвидетелства;

- За т.н. "ръко-водене" на часа си заслужава да се пише повече, това е важен въпрос на методиката на преподаване на философски знания и идеи, но тук, за жалост, съм принуден да се огранича със следното: аз съм принципен противник на "воденето с ръка" или за ръчичка на учениците към "единствено правилното знание", щото това "ръко-водене" е израз на една крайно несъвременна образователна технология, подценяваща именно "учениковата личност", ако ми позволите да употребя този тъй любим на съвременната канцеларско-бюрократична педагогическа теория и практика чепат израз; за мен е принцип, че учениците не бива да бъдат подценявани и унизявани, а това неизбежно става когато даскалите от "старата школа", както знаем, не правят друго, освен да им набиват главите с някакви банални "единствено-правилни" мисли, знания, убеждения и пр.; ний сме привърженик на теорията, че в тази фина сфера каквато е образованието и в частност философското образование най-вече подобна брутална инвазия в съзнанията на младите е съвършено недопустима; позволяваме да посъветваме г-н експерта да вземе да почете и да осъвремени представите си за това какво собствено следва да става в един учебен час, особено пък такъв по философия, щото на мен лично просто ми е неудобно да му разказвам тук такива прости, очебийно ясни неща.

- Аз си водя часа по моя изпитана методика, която, вярно, в рамките на господстващата в днешното училище брутална административно-командна педагогика изглежда сякаш е нещо като "бяла лястовица", но това съвсем не значи, че г-н експертът има възможността или правото и мен да натика в рамките на господстващия анахроничен и ретрограден педагогически канон или стереотип.

"Другите учители различно подхождат, някои действат повече на лекционен тип. Говорят теоретично. Бил съм в час на Теодора Рибарова, на който учениците го изнасят. Постигаха се държавните изисквания и се постига резултат."

- Туй твърдение заслужава повече внимание, ала в светлината на вече казаното потребността от това отпада съвсем; интересно е, че оттук г-н експертът започва да повтаря все едно и също, явно набляга на това щото чрез изпитания школски прийом "Повторението като майка на знанието" иска да внуши на съда откровено подвеждаща информация за това що следва да се прави в един час по философия;

- Никъде в тия същите "държавни изисквания" не е записано, че учителите, все едно са нещо като роботчета, следва да правят нещата в един час по философия все по един и същ начин, стереотипно, типово, униформено и пр.

- Едни преподаватели предпочитат "лекционния тип" на съобщаване на учениците на "едната и единствена най-правилна държавна истина" по всички философски проблеми, сиреч, са предпочели по-лесния подход, други обаче, като моя милост, предпочитаме значително по-трудния, ала по-верен подход, именно мъчителното изследване на проблемите, всеотдайното търсене на една убягваща ни постоянно истина, това е същинската одисея на познанието, да не говорим пък за философското, това именно е и най-вълнуващото и най-потребното на учениците, на младите хора, които неслучайно са отвратени до дъното на душите си от папагалското повтаряне на някакви "единствено-правилни истини", в пораждането на които тяхното съзнание съвсем не е участвало; да, г-н Костов, според моята (и на Сократ де, тя си е изцяло негова, аз просто се старая да я прилагам в съвременните условия!) обучителна технология, според която всеки час е едно вълнуващо пътешествие към истината, която трябва да се роди в душите на младите, а не да им се "присади" там, е равно на престъпление на учениците да бъде "набивана" в главите и натрапвана някаква "общозадължителна истина", някаква догма, не, тия неща за нас са съвсем нежелани и неприемливи; моля да разберете най-сетне това: няма как да направите учителите по философия еднакви, да ги направите прости изпълнители на тъй бедната министерска и чиновническа представа за това що следва да става в училище, напротив, учителите по философия има съответните права, от които аз лично няма да се откажа никога;

- Едни учители по философия следват едни методи, подходи или технологии, други - други, трети - трети (стига да има такива, примерно, да си изобретят нещо съвсем свое, новаторско, оригинално, личностно и пр.), в това няма нищо лошо, няма нищо неестествено или ненормално; г-н експертът по философия, ако не знае това или пък го знае, но не ще да се съобрази с него, какво изобщо тогава прави в Министерството, неговата работа там нима е да вреди на учителите, да се опитва да ги унифицира, да погасява или да убива техния творчески порив, плам или подем? А нима работата на експерта по философия в съвременни условия не е тъкмо да насърчава учителите да разгърнат своя творчески потенциал, а, г-н Костов, Вие що правите изобщо в това министерство, Вие изобщо изпълнявате ли си задачата? Не Ви личи обаче изобщо, че правите това, което трябва, щом сте се вдигнал от София до Пловдив да пътувате два пъти само и само да ме изобличите колко "неправилно" според Вас преподавам философия, сиреч, сте се хванал за тази кауза пердута да покажете че съм "абсолютен некадърник" във философията ли? Я помислете още малко, мен обвинихте, че съм бил нямал... разсъдък, а Вие за какво използвате Вашия собствен?!

По-надолу г-н Костов се захваща да разказва че съм бил, видите ли, нарушавал "програмата по философия", по тия пунктове също имам да кажа доста важни неща, ще поспоря с него, но в момента взе да ми писва, признавам си, да пиша този текст, ето, ще си дам почивка и на мен, пък и на вас, в четенето. Има време, утре ще продължим. Не бива да се престараваме сега, работата не е заек че да избяга, нали? Хайде, хубав ден ви желая, бъдете здрави! Нека да си позволя да ви пожелая и да мислите по-усърдно, това нещо, мисленето, сами виждате, е нещо най-приятно, то не е както мнозина си го представят, най-неприятна работа, която следва да се мрази, напротив, чудесно е да се мисли, да се изследва истината, да се напредва в постигането на смисъла!

Чудесно и най-вдъхновяващо е това нещо, сами виждате, вярвам, се убеждавате в това; ето, примерно, сега анализирахме един най-скучен административен документ, но пак се оказва, че има много интересни и приятни за обсъждане неща, нали така, г-н Костов? Вие поне осъзнахте ли най-сетне това? Мама му стара, ще си позволя да кажа и ето това: министерското безделничене доста Ви се е отразило, то всяко безделничене по принцип е вредно за мисленето, но министерското, чини ми се, е особено вредно. Е, както и да е, ето, аз Ви давам сега обилна пища (стара дума, означаваща "храна"), дето се казва, за мислене, за тренинг на мисълта си, това ми е, дето се казва, работата, вервам, нема да ми се обидите за туй добро, дето Ви сторвам? Приятно мислене и Вам, и на всички останали, требе, разбира се, да се мисли, това съвсем не е осъдително толкова - както мнозина кой знае защо са си втълпили!

(Следва продължение)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo