Преди около седмица в две публикации - виж Бъдете по-смели, бъдете отговорни граждани, не позволявайте никой да ви подценява и да ви ощетява! и Предлагам гражданска акция, свързана със свободата на медиите, чиято цел е България да стане пълноценно живееща национална и културна общност - предложих следната инициатива: ние, зрителите, ние, гражданите да направим нещичко по повод на това, че големите доставчици на телевизии, примерно ВИВАКОМ си позволяват да игнорират нашите зрителски предпочитания и не са включили в своите пакети интересни регионални телевизии като Пловдивската обществена телевизия примерно; там също така публикувах и текста на свое писмо до моя доставчик ВИВАКОМ, с което настоявам той да включи въпросната телевизия в своя пакет; в противен случай заплаших, че ще се откажа от всички ползвани услуги от тоя оператор или доставчик. Тази вечер забелязвам, че още на 20 януари съм получил писмо със следното съдържание от ВИВАКОМ (цитирам в оригиналния вид и правопис):
Здравейте г-н Грънчаров,
Благодарим Ви за интересът към излъчваните от VIVACOM тв. канали. Препоръката Ви е отправена към компетентният отдел, свързан с тв. услугите.
Ценим мнението, което получаваме от клиентите си и се стремим да изпълним техните предпочитания. Не бихме могли да обявим промени в излъчваните канали, преди това официално да е факт.
Към момента, включените тв. канали ( някой от тях в допълнителни пакети), може да разгледате на сайта тук.
Благодарим Ви, че използвате VIVAONLINE!
С Уважение, Д. Николаев
VIVACOM Обслужване на клиенти.
ЗАБЕЛЕЖКА: Междувременно тази инициатива (аз тогава призовах и други граждани да протестират по аналогичен начин) очерта един по-голям проблем, който представих в ето тези две публикации: виж Има ли заговор срещу регионалните "непредвидими" телевизии и срещу свободните медии въобще? и също Текстът на една петиция, свързана с важна инициатива в областта на медийната свобода у нас, която влиятелните медии, естествено, изобщо няма да подкрепят. Оставих време за предложения по повод на предложената петиция, която да бъде адресирана до компетентните органи (Комисия по медиите и културата на Народното събрание, до българските депутати в Европейския парламент, до СЕМ), в съвсем скоро време ще обобщя предложенията, отправени ми в блога и чрез имейли и ще разположа текста на петицията в сайта, където под нея вече да могат да се събират подписи.
Толкова сега по този въпрос, разбира се, впечатлението ми е, че отзвукът от страна на гражданите (да не говорим пък за такъв от страна на медиите!) по повод на тази инициатива, както може да се очаква, е минимален, направо нищожен, което и обяснява добре защо страната ни е на позорното 100-но място в класациите по свобода на словото; тук също явно действа все същата максима (в префразиран за случая вариант) "Всеки народ си заслужава... медиите!" (иначе в оригинал, както е известно, звучи така: "Всеки народ си заслужава управниците", "Всеки народ е достоен за своето правителство", по думите на философа Хегел).
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар