Мое най-добронамерено предложение за безболезнено излизане от един съвременен крайно заплетен правен, политически, психологически, нравствен и чисто човешки казус

Снощи написах следния важен документ и днес възнамерявам непременно да го изпратя до съответните адресати - длъжностни лица и институции:

Чрез г-жа Ст. Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив - до Педагогическия съвет на училището

Копие: До проф. Тодор Танев, Министър на образованието и науката

Копие: До г-н Константин Пенчев, омбудсман на България

Копие: До г-жа И.Киркова, Началник на РИО-Пловдив

Копие: До съответните състави на Районен съд в Пловдив

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, философ и български гражданин

Многоуважаема госпожо Директор,

Пиша Ви това писмо от болницата, където съм на лечение във връзка със заболяване на сърцето. В последните няколко месеца, вероятно във връзка с голямото напрежение, което ми се наложи да преживея след уволнението, след изгонването ми от работа като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, настъпи по-нататъшно влошаване и усложняване на здравословното ми състояние. Несъмнено проблемите около двете съдебни дела (за клевета и другото, с искане за отмяна на Вашата заповед за уволнение), които ми се наложи да преживея и изстрадам, също имаха злотворен ефект върху състоянието на моето здраве. От няколко месеца почти постоянно сърцето ми е извън ритъм, с много висок пулс, имам чувството, че жизнените ми сили вече са на изчерпване.

При това положение, намирайки се в болница, се улавям, че все по-настойчиво се питам: а какъв е смисъла да продължаваме с тия съдебни дела ако на мен, примерно, изобщо не ми е съдено да доживея до техния край? Иска ми се да вярвам, че една такава грозна евентуалност и от Вас самата не може да бъде възприета като "щастлив изход" от въпросните съдебни дела, дано е така, дано предположението ми е напълно вярно.

Наистина е безсмислено, с оглед на горната все пак тъжна констатация, да продължаваме въпросната съдебна епопея, която се очертава да бъде много дълга, едва ли не безкрайна (ако приемем, от опита на предишното съдебно дяло, което вече водихме, че неминуемо ще стигнем до Върховния касационен съд, а пък аз лично съм поставен в положение, че при евентуален незадоволителен за мен изход съм длъжен да се обърна в крайна сметка и до Европейския съд - няма как да приема мои най-фундаментални човешки и професионални права да бъдат потъпкани по такъв грозен начин!). Затова си позволявам, изхождайки от чисто хуманни (и хуманитарни) подбуди и апелирайки към Вашата човечност, да Ви предложа следното: дайте да седнем да разговаряме и обсъждайки създалата се ситуация да се опитаме да стигнем до взаимно-приемлива спогодба и по двете съдебни дела. По моя преценка параметрите на такава една спогодба е разумно и справедливо да бъдат следните:

• Връщаме отношенията си на изходното ниво, сиреч, Вие отменяте заповедта си за моето уволнение, а аз се връщам на работа в училище на предишния постоянен договор (понеже се познавам добре и изхождайки от опита на 32-годишното ми учителстване съм убеден, че това ще повлияе много благоприятно върху здравословното ми състояние, признавам си честно, много ми липсва общуването с учениците, прекратяването на крайно унизителната ситуация, в която ме поставихте с акта на позорното ми уволнение и изгонване от училището, несъмнено също ще спомогне много за рязко намаляване на напрежението, в което се намирам вече няколко месеца - а това няма как също да не се отрази благотворно на здравето ми);

• Стискаме си ръцете, прощаваме си взаимните обиди и започваме да работим заедно за благото на учениците, на младите, за порастване престижа на учреждението;

• В знак на добра воля Ви заявявам още отсега, че съм готов да оттегля всякакви искания за каквито и да било финансови обезщетения, включително и за всички понесени от мен неимуществени вреди и щети;

• Във връзка с досега направените разноски по двете дела и от двете страни (които за мен самия са огромни и изцяло непосилни, поради което в последните няколко месеца аз специално направо изнемогвам) пак в израз на добра воля съм готов да оттегля всякакви претенции към Вас в тази посока, сиреч, разходите следва да се съгласим да се поемат от всяка от страните, всяка страна да си поеме своите разходи;

• Оттеглям своето искане за незабавната Ви оставка от заеманата длъжност, този въпрос се задължавам да не го поставям до момента, в който (понеже все пак се познаваме, нали така?!) Вие не проявите първия си опит за някакъв недоброжелателен, злонамерен опит за административен тормоз или терор над мен;

• Задължавам се проблемите на училищния живот в ПГЕЕ-Пловдив повече да не ги обсъждам в блога си, за сметка на което обаче Вие би следвало да се задължите да дадете карт-бланш на всички мои инициативи за широк демократичен дебат вътре в училището, и то на всички нива, с оглед коренно реформиране, демократизиране, оздравяване, осъвременяване и либерализиране на отношенията в нашата училищна общност;

• На лицата, на персоните, които изиграха крайно недостойна роля в тормоза над мен и в оклеветяването ми, особено на някои от тях, които са на преклонна пенсионна възраст, незабавно следва да им предложите да излязат в пенсия, с оглед те да се отдадат на заслужен отдих; вярвам, че същите тия лица, понеже са Ви безпределно предани и благодарни за Вашето благоразположение до този момент, ще Ви послушат и този висящ кадрови проблем ще бъде разрешен най-безболезнено;

• Разбира се, не възразявам, нямам право да възразя ако Вие самата, по свои най-дълбоки вътрешни и идеални подбуди решите да си подадете оставката, и то именно по зова на своята съвест или на сърцето, така да се рече, но съм съгласен този въпрос да го оставим единствено на Вашето лично - суверенно и морално - решение.

Толкоз. Готов съм да вляза в диалог по всички Ваши предложения за урегулиране на отношенията ни по извънсъдебен път. Не крия, много ми е интересна реакцията Ви по повод на това мое писмо, което го пиша, както, надявам се, долавяте, съвсем добронамерено, като израз единствено на добра, бих си позволил дори да кажа мъдра воля. Мисля, че продължаването на конфликта, които и без това излишно се ожесточи (което, трябва да признаете, се дължеше на Вашата недиалогичност, на категоричното Ви нежелание да разговаряте, да преговаряте, да общувате, понеже, както е известно, през цялото време вярвахте в своята, да Ви цитирам, "пълна непогрешимост" - поради което не позволихте, не благоволихте да дадете път на всички мои предложения за дебати, отправени към самия Педагогически съвет на училището), та с оглед на всичко това, вярвам ще признаете, че прекратяването на излишно ожесточения конфликт не просто е разумно и справедливо, то е също така и от наш взаимен интерес, да не говорим пък за това, че е от интерес най-вече на цялата училищна общност, която, за жалост, беше доведена до такова крайно тежко нравствено и психологическо състояние.

Спирам дотук. Позволявам си да публикувам това свое писмо в блога си (и също да изпратя копие от него до висшестоящите нива на образователната институция) единствено поради обществения интерес към очерталия се иначе интересен правен и нравствен казус; моля да не приемате това като опит за оказване на някакъв неправомерен "медиен" натиск върху Вас. Мисля, че имаме добрия шанс да дадем пример за това, че всички, дори и най-тежките различия и противоречия в една общност КАТЕГОРИЧНО МОГАТ да се решават чрез преговори, чрез съотнасяне на различни позиции и гледни точки, чрез основани на нравствени принципи договори, сиреч, по изцяло демократичен път - нещо, в което аз лично съм дълбоко убеден. Да, този е пътят, уважаема госпожо Анастасова, а не този, по който се подхлъзнахме и още не можем да се удържим да се спрем. Аз всъщност най-вече и за това се борих в тия епични години, борих се да поемем по спасителния и разумен път на приемливите от нравствена, човешка гледна точка разумни компромиси, убеден съм, че при един по-задълбочен размисъл с лекота ще установите и ще признаете такава една констатация.

Позволете ми да смятам, че при липса на всякаква реакция от Ваша страна (сиреч, Вие реагирате по традиционния си начин, именно с пълно, непробиваемо мълчание) съм в правото си да приема, че отново сте решила мълчаливо да отхвърлите дадения Ви шанс за споразумение, за съвсем безболезнено излизане от толкова заплетения правен (юридически, съдебен), но най-вече също така и политически, административен, психологически, нравствен и в крайна сметка чисто човешки казус или възел.

Всичко добро и приятни размисли Ви желая! Нищо не пречи по поставения от мен казус в това толкова добросърдечно мое писмо да сондирате и становището на изтерзания "колектив", именно да обсъдите писмото ми на Педагогически и на Училищен съвет, към което си позволявам да Ви призова. При намеса в тази посока на висшестоящите инстанции и свикването на тия форуми съм готов лично да защитя гледната си точка пред тях в евентуалните толкова потребни дебати. Смятам, че оглушителното мълчание по казуса, в който е изпаднала цялата училищна общност, съвсем не е признак на нейното добро здраве - в психологическия и нравствения смисъл на думата. Големи общности от човешки същества мълчат по този начин (а именно оглушително, както аз обичам да се изразявам!) само по една-единствена причина: когато много, ама наистина много ги е страх...

С най-добро чувство: (подпис)

6 февруари 2015 г.

Пловдив

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo