Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 6 февруари 2015 г.

Мое най-добронамерено предложение за безболезнено излизане от един съвременен крайно заплетен правен, политически, психологически, нравствен и чисто човешки казус



Снощи написах следния важен документ и днес възнамерявам непременно да го изпратя до съответните адресати - длъжностни лица и институции:

Чрез г-жа Ст. Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив - до Педагогическия съвет на училището

Копие: До проф. Тодор Танев, Министър на образованието и науката
Копие: До г-н Константин Пенчев, омбудсман на България
Копие: До г-жа И.Киркова, Началник на РИО-Пловдив
Копие: До съответните състави на Районен съд в Пловдив

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, философ и български гражданин

Многоуважаема госпожо Директор,

Пиша Ви това писмо от болницата, където съм на лечение във връзка със заболяване на сърцето. В последните няколко месеца, вероятно във връзка с голямото напрежение, което ми се наложи да преживея след уволнението, след изгонването ми от работа като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, настъпи по-нататъшно влошаване и усложняване на здравословното ми състояние. Несъмнено проблемите около двете съдебни дела (за клевета и другото, с искане за отмяна на Вашата заповед за уволнение), които ми се наложи да преживея и изстрадам, също имаха злотворен ефект върху състоянието на моето здраве. От няколко месеца почти постоянно сърцето ми е извън ритъм, с много висок пулс, имам чувството, че жизнените ми сили вече са на изчерпване.

При това положение, намирайки се в болница, се улавям, че все по-настойчиво се питам: а какъв е смисъла да продължаваме с тия съдебни дела ако на мен, примерно, изобщо не ми е съдено да доживея до техния край? Иска ми се да вярвам, че една такава грозна евентуалност и от Вас самата не може да бъде възприета като "щастлив изход" от въпросните съдебни дела, дано е така, дано предположението ми е напълно вярно.

Наистина е безсмислено, с оглед на горната все пак тъжна констатация, да продължаваме въпросната съдебна епопея, която се очертава да бъде много дълга, едва ли не безкрайна (ако приемем, от опита на предишното съдебно дяло, което вече водихме, че неминуемо ще стигнем до Върховния касационен съд, а пък аз лично съм поставен в положение, че при евентуален незадоволителен за мен изход съм длъжен да се обърна в крайна сметка и до Европейския съд - няма как да приема мои най-фундаментални човешки и професионални права да бъдат потъпкани по такъв грозен начин!). Затова си позволявам, изхождайки от чисто хуманни (и хуманитарни) подбуди и апелирайки към Вашата човечност, да Ви предложа следното: дайте да седнем да разговаряме и обсъждайки създалата се ситуация да се опитаме да стигнем до взаимно-приемлива спогодба и по двете съдебни дела. По моя преценка параметрите на такава една спогодба е разумно и справедливо да бъдат следните:

• Връщаме отношенията си на изходното ниво, сиреч, Вие отменяте заповедта си за моето уволнение, а аз се връщам на работа в училище на предишния постоянен договор (понеже се познавам добре и изхождайки от опита на 32-годишното ми учителстване съм убеден, че това ще повлияе много благоприятно върху здравословното ми състояние, признавам си честно, много ми липсва общуването с учениците, прекратяването на крайно унизителната ситуация, в която ме поставихте с акта на позорното ми уволнение и изгонване от училището, несъмнено също ще спомогне много за рязко намаляване на напрежението, в което се намирам вече няколко месеца - а това няма как също да не се отрази благотворно на здравето ми);

• Стискаме си ръцете, прощаваме си взаимните обиди и започваме да работим заедно за благото на учениците, на младите, за порастване престижа на учреждението;

• В знак на добра воля Ви заявявам още отсега, че съм готов да оттегля всякакви искания за каквито и да било финансови обезщетения, включително и за всички понесени от мен неимуществени вреди и щети;

• Във връзка с досега направените разноски по двете дела и от двете страни (които за мен самия са огромни и изцяло непосилни, поради което в последните няколко месеца аз специално направо изнемогвам) пак в израз на добра воля съм готов да оттегля всякакви претенции към Вас в тази посока, сиреч, разходите следва да се съгласим да се поемат от всяка от страните, всяка страна да си поеме своите разходи;

• Оттеглям своето искане за незабавната Ви оставка от заеманата длъжност, този въпрос се задължавам да не го поставям до момента, в който (понеже все пак се познаваме, нали така?!) Вие не проявите първия си опит за някакъв недоброжелателен, злонамерен опит за административен тормоз или терор над мен;

• Задължавам се проблемите на училищния живот в ПГЕЕ-Пловдив повече да не ги обсъждам в блога си, за сметка на което обаче Вие би следвало да се задължите да дадете карт-бланш на всички мои инициативи за широк демократичен дебат вътре в училището, и то на всички нива, с оглед коренно реформиране, демократизиране, оздравяване, осъвременяване и либерализиране на отношенията в нашата училищна общност;

• На лицата, на персоните, които изиграха крайно недостойна роля в тормоза над мен и в оклеветяването ми, особено на някои от тях, които са на преклонна пенсионна възраст, незабавно следва да им предложите да излязат в пенсия, с оглед те да се отдадат на заслужен отдих; вярвам, че същите тия лица, понеже са Ви безпределно предани и благодарни за Вашето благоразположение до този момент, ще Ви послушат и този висящ кадрови проблем ще бъде разрешен най-безболезнено;

• Разбира се, не възразявам, нямам право да възразя ако Вие самата, по свои най-дълбоки вътрешни и идеални подбуди решите да си подадете оставката, и то именно по зова на своята съвест или на сърцето, така да се рече, но съм съгласен този въпрос да го оставим единствено на Вашето лично - суверенно и морално - решение.

Толкоз. Готов съм да вляза в диалог по всички Ваши предложения за урегулиране на отношенията ни по извънсъдебен път. Не крия, много ми е интересна реакцията Ви по повод на това мое писмо, което го пиша, както, надявам се, долавяте, съвсем добронамерено, като израз единствено на добра, бих си позволил дори да кажа мъдра воля. Мисля, че продължаването на конфликта, които и без това излишно се ожесточи (което, трябва да признаете, се дължеше на Вашата недиалогичност, на категоричното Ви нежелание да разговаряте, да преговаряте, да общувате, понеже, както е известно, през цялото време вярвахте в своята, да Ви цитирам, "пълна непогрешимост" - поради което не позволихте, не благоволихте да дадете път на всички мои предложения за дебати, отправени към самия Педагогически съвет на училището), та с оглед на всичко това, вярвам ще признаете, че прекратяването на излишно ожесточения конфликт не просто е разумно и справедливо, то е също така и от наш взаимен интерес, да не говорим пък за това, че е от интерес най-вече на цялата училищна общност, която, за жалост, беше доведена до такова крайно тежко нравствено и психологическо състояние.

Спирам дотук. Позволявам си да публикувам това свое писмо в блога си (и също да изпратя копие от него до висшестоящите нива на образователната институция) единствено поради обществения интерес към очерталия се иначе интересен правен и нравствен казус; моля да не приемате това като опит за оказване на някакъв неправомерен "медиен" натиск върху Вас. Мисля, че имаме добрия шанс да дадем пример за това, че всички, дори и най-тежките различия и противоречия в една общност КАТЕГОРИЧНО МОГАТ да се решават чрез преговори, чрез съотнасяне на различни позиции и гледни точки, чрез основани на нравствени принципи договори, сиреч, по изцяло демократичен път - нещо, в което аз лично съм дълбоко убеден. Да, този е пътят, уважаема госпожо Анастасова, а не този, по който се подхлъзнахме и още не можем да се удържим да се спрем. Аз всъщност най-вече и за това се борих в тия епични години, борих се да поемем по спасителния и разумен път на приемливите от нравствена, човешка гледна точка разумни компромиси, убеден съм, че при един по-задълбочен размисъл с лекота ще установите и ще признаете такава една констатация.

Позволете ми да смятам, че при липса на всякаква реакция от Ваша страна (сиреч, Вие реагирате по традиционния си начин, именно с пълно, непробиваемо мълчание) съм в правото си да приема, че отново сте решила мълчаливо да отхвърлите дадения Ви шанс за споразумение, за съвсем безболезнено излизане от толкова заплетения правен (юридически, съдебен), но най-вече също така и политически, административен, психологически, нравствен и в крайна сметка чисто човешки казус или възел.

Всичко добро и приятни размисли Ви желая! Нищо не пречи по поставения от мен казус в това толкова добросърдечно мое писмо да сондирате и становището на изтерзания "колектив", именно да обсъдите писмото ми на Педагогически и на Училищен съвет, към което си позволявам да Ви призова. При намеса в тази посока на висшестоящите инстанции и свикването на тия форуми съм готов лично да защитя гледната си точка пред тях в евентуалните толкова потребни дебати. Смятам, че оглушителното мълчание по казуса, в който е изпаднала цялата училищна общност, съвсем не е признак на нейното добро здраве - в психологическия и нравствения смисъл на думата. Големи общности от човешки същества мълчат по този начин (а именно оглушително, както аз обичам да се изразявам!) само по една-единствена причина: когато много, ама наистина много ги е страх...

С най-добро чувство: (подпис)

6 февруари 2015 г.
Пловдив

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

22 коментара:

Анонимен каза...

Toa pak nekadarnik gran4arov se misli za mnogu ymen a vsa6nost e mnogu prozt.... kato galo6......

Анонимен каза...

Нашият сплотен около любимата ни директорка колектив няма да се поддаде на толкова долните провокации на нашия доказан враг Грънчаров. Ние като един се разграничаваме от шантажите му и заявяваме че подкрепяме стила и методите на нашето така предано на делото на демокрацията училищно ръководство! Позор, Грънчаров стига си се навирал в нашия колектив ние не те искаме защото си вреден! Иди в психиатрията да се лекуваш......

Анонимен каза...

Горното изказване- пример за "християнска простителност"!
Кой ви дава правото да говорите от името на целия колектив и директорката? Коя сте вие?
В целия цвят хората се мъчат да стигнат до споразумение на масата за преговори. Но не и вие, вие сте за смърт и доубиване, тормоз и отмъщение, така ли? Силно се съмнявам, че с такива разбирания един колектив може да бъде сплотен. А един директор,който не слага край на непрекъснатите ви подозрения, нападки и обиди по отношение на вашия колега, независимо от това кой е прав и кой крив, несъмнено говори, че на този директор там не му е мястото, щом мълчи относно вашата простотия, подлизурство и издънки....
Мария Василева

Анонимен каза...

"Нашият сплотен около любимата ни директорка колектив"
Вашият колектив, г-жо Попова, трябва да разбере, че времето на колективните решения отдавна е приключило. Все пак живеем във време, в което личното мнение получи право да бъде изразявано свободно.
И още нещо - човекът е в болница, а вие продължавате да го обсипвате с хули и обиди. С каква цел? Да получите още един трудов договор за следващата учебна година. Не е ли малко унизително. Не всичко на този свят е пари. Има и други неща - достойнство, лична свобода, почтеност. Колкото и да са ви чужди, огледайте се. Около вас има много хора, които могат да ви бъдат за пример в това отношение.

Анонимен каза...

вече е ясно, че Грънчаров ще загуби делата и търси начини да се помири с директорката.Ще лъсне истината, че е вярна диагнозата психично рзстройство.
А тая г-жа Василева не бива да напада и кълне така хората, защото още веднъж доказава, че няма християнски морал, за какъвто говори

Анонимен каза...

Госпожо Анастасова, защо сте толкова подла? Не ви ли е срам поне малко? Пишете от свое име, защо криете самоличността си? Не се ли изморихте да правите интриги и подлости? А дали Грънчаров ще загуби делата това още съвсем не е сигурно. Ами ако ги спечели?! Тогава какво ще правите? Помислете за това. И започнете да се молите за душата си. Щото позорно изгонената от училището в крайна сметка ще сте вие.....

Анонимен каза...

не съм госпожа Анастасова, а се казвам Христо Сотиров .Но се интерсувам от казуса Грънчаров,защото мой племенник учеше в техникума и знам на какво беше подложен.Е това не му попречи да стане добър специалист-икономист и то, но му остана болката и унижението от господина.Не ме интерсесуват разприте,който имаш Грънчаров с директорката,Нея не я познавам,но от това,което съм чул за теб ,знам едно- нямаш място в училище.
Това,което знам и съм чувак, е също така, че не си добър човек, амнителен и несъгласните с теб наричаш "мерзавци", пък било то и анонимни писатели в блога ти.Е аз се обозначих.За твое сведение съм и медики предполагам се досещаш, че добре знам ,какво означава "емоционално разстройство" на психиката.Добронамерено Ви го казвам, ако сте имали ЧМТравма, това състояние на психиката Ви е неизбежно.В крайна сметка на всеки може да се случи, но злобата,която излъчвате, си е до характера Ви.
поздрави!
поздрави д-р Сотиров

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря, драги "д-р Сотиров", за толкова откровеното мнение и за нескриваната любезност. От което си правя извод, че Вие сте един изключително добросърдечен човек - какъвто и подобава да бъде един медик! :-) Бъдете здрав!

Апропо, объркал сте си професията, много Ви бива в издаването на присъди. :-) При възможност, вярвам, с удоволствие бихте се включили в състава на някой "народен съд" над "злодей" като мен, нали така! :-) Ето, и със становището си тук демонстрирате тая постоянна готовност! :-) За което именно и Ви поздравявам!

Благодарение на такива примери младите могат да опознаят истинското лице на миналото, което още не иска да си иде...

Анонимен каза...

не съм съдия от т,н,"народен съд", а съм лекар ,завършил български медицински университет.Сред предметите,които се изучават в унито има и "психиатрия".Аз не съм специализирал този дял от медицината, а съм за ваше сведение хирург.Не искам да влизам в просташки полемики,каквито се вихрят в блога Ви, но прекалено много обичам племенника си ,за да си позволя да изразя мнение.Ако действително страдате от 'органична емоционална лабилност', няма как да нямате и ппомени в поведението.Неминуемо това състояние се отразява и наконтакта Ви с околните.Сега разбирам,защо моя племенник ,често казваше че се чувства унижаван е емоционално ограбен във Вашите часове.Тое беше отличен ученик и чувствителен млад мъж, но не можеше да приеме наглото Ви поведение и отношението Ви към учениците,които не приемат методите Ви на преподаване.Предполагам, че се досещате за кого,по-точно за кой ученик става въпрос,защото този мой близък винаги открито е заявявал позицията си срещу Вас.В интерес на истината днес го попитах за тази госпожа пенсионерката,срещу която злобеете.Той изрази мнение, че тя е изключителен човек и учениците много са я обичали.
поздрави
д-р Сотиров

Ангел Грънчаров каза...

Драги "д-р Сотиров", изказването Ви е изключително интересно и богато на смисъл, много съм Ви благодарен, че благоволихте да ни разкриете своята гледна точка. А тя поставя ред важни проблеми, по които си заслужава да се дискутира - с оглед постигането на истината. Вярвам ще се съгласите, че единствено истината има значение, а отделните мнения имат значение само доколкото ни доближават до нея.

Искам в тази връзка да Ви задам няколко въпроса, с оглед на това да встъпим в ползотворен диалог:

1.) Вие защо едва сега решихте да се изкажете, защо до този момент си мълчахте, особено предвид това, че от много години сте бил наясно с проблемите - твърдите, че Ваш "племенник" бил моя, тъй да се рече, "жертва", бил жертва на моята, както благоволихте да се изразите, "безчовечност" и какво ли не още? Та ще съм Ви благодарен да опитате да ми отговорите на този въпрос.

2.) След като имате претенцията че сте медик, бихте ли опитал тогава да ми обясните как е възможно лице с Вашата квалификация да прави такава груба грешка, а именно, да проповядвате едно грубо тъждество между физиологично и психично, сиреч, да подкрепяте незащитимата теза, че всяко лице, което е имало черепно-мозъчна травма, неминуемо след това заболява и от... психично разстройство? Аз лично смятам, че лице с медицинска квалификация не би допуснало чак такава груба грешка.

3.) Трето, относно моето рисувано от Вас тъй предубедено отношение към учениците и поведение спрямо тях в час, имам чувството, че Вашият "племенник" Ви е говорил за някакъв съвършено друг човек, щото такова едно отношение, което Вие се опитвате да ми припишете, органично не съвпада с моето отношение и поведение, то няма нищо общо с моя манталитет, с моето възпитание, с моите ценности; та бихте ли опитал да направите справка, да попитате "племенника" си дали не е станала някаква грешка, дали той не Ви е говорил за някакъв друг преподавател, не за мен, почти напълно съм убеден, че е станала някаква досадна грешка, щото това, което ми приписвате, няма никакво отношение към моето действително поведение и моите разбирания за това как следва да се държи един учител в час, сиреч, е несъвместимо с ценностите ми.

4.) Вие след като се представяте тук за "медицинско лице", за лице с медицинска квалификация, би следвало да сте що-годе интелигентен човек, та в тази връзка, позволете, искам да Ви запитам за следното: нима е възможно да не схващате това просто житейско обстоятелство, че ние, човешките същества, сме твърде различни, че всеки от нас си има някакви особени ценности, представи за нещата от живота, разбирания, възгледи, позиции и т.н., следователно на тази база имаме неизбежни различия и в своите възприятия, от гледна точка на което е напълно възможно възприятията на Вашия "племенник", които ме описват в такъв един уродлив, нямащ нищо общо с моята личност, несъвместим с културното ми ниво облик, може да са прекалено субективни, в този смисъл и неверни, да изопачават моя образ, да ме представят в съвсем превратна светлина? (Примерно, аз никога не се държа и не мога да се държа... нагло, щото съм изключително възпитан и интелигентен човек и такова едно глупаво поведение е несъвместимо с културното ниво на моята личност.) Другояче казано, Вие наистина ли вярвате толкова безрезервно на "племенника" си, след като той, най-вероятно, е станал жертва на някаква оптическа илюзия, дължаща се на неговите евентуални коренно различни представи за нещата, на коренно разминаване на нашите с него ценности?

Ангел Грънчаров каза...

5.) Ето, на тази база е много любопитно, че този Ваш хипотетичен "племенник", за моя изненада, пък и за изненада на много хора, с които съм обменял мнения, е възприел "тази госпожа пенсионерката", срещу която аз, видите ли, съм бил... "злобеел" (Апропо, няма такова нещо, никаква злоба няма в моето отношение към въпросната дама на преклонна, на тъй почетна възраст, тя мен, примерно, винаги ме весели, предизвиква у мен твърде свежи чувства!). Та значи този Ваш хипотетичен "племенник" бил изразил мнение, че въпросната дама била "изключителен човек и учениците много са я обичали", това напълно е възможно да е точно така в представите на Вашия племенник, но то по коренен начин да се разминава с възприятията на много други хора по отношение на същия този субект на възприятия, към същата тази личност. Всеки що-годе интелигентен човек приема такива разминавания, дължащи се на ценностни различия, за нещо НАПЪЛНО ЕСТЕСТВЕНО, но това съвсем не значи, че тия, които имат различни възприятия в сравнение с възприятията на Вашия, тъй да се рече, "племенник", са... "психично ненормални" и пр., нали така, Вие това като "медик", предполагам, го разбирате чудесно, но все пак Ви питам, съзнавате ли го, какво бихте казал по този повод?

6.) Последно (засега) искам да Ви предложа следното: понеже виждам, че имате желание да дискутирате, да разговаряте с мен, бих си позволил да Ви поканя в моето телевизионно предаване ("На Агората с философа Ангел Грънчаров"), ето, още в този четвъртък бихме могли да осъществим в предаването една интересна дискусия, ако желаете, бихте могъл да предложите и на Вашия евентуален "племенник" (стига изобщо да съществува!) да дойде в предаването ми и в очи в очи да каже какво той мисли, как възприема моите методи на преподаване и пр., ето, предлагам Ви това, вярвам, че предложението ми ще Ви се стори приемливо, давам Ви трибуна, където открито да заявите какво мислите, ще стане, убеден съм, едно чудесно предаване, заповядайте в предаването ми! (Звъннете ми по телефона, има го в КОНТАКТИ на блога, да разговаряме и да уточним подробностите.) Убеден съм, че ако наистина сте такъв, за какъвто се представяте, непременно ще дойдете в предаването ми, ако обаче, простете, в момента лъжете и се представяте за какъвто не сте, ако сте си измислил този Ваш евентуален "племенник", то отхвърлянето на предложението ми ще означава, че Вие, драги ми "д-р Сотиров", сте чисто и просто един фалшификат, че зад това име се крие друга личност, която постъпва крайно недостойно и пр. Ето едно малко тестче за автентичност, знаете как е в интернет, налага ми се на го направя, то е в наш общ интерес.

Всичко добро! Надявам се, че ще се видим, ще се срещнем, ще си стиснем ръце и ще разговаряме на най-човечна основа в предаването "На Агората...", до скоро!

Анонимен каза...

Хм, хм, хм :)
Като ученик на ПГЕЕ Пловдив, завършил през не толкова далечната 2006-та година и бивш ученик на г-н. Грънчаров съм напълно съгласен с мнението изразено от споменатият племенник :)
Може би вижданията ви за Вас самият сериозно се различават от действителната ви същност ? :)

Относно предложението което сте отправили - Адмирирам такъв тип отношение. Винаги трябва да бъдат правени опити за диалог.

Жалко за доброто училище.

Ангел Грънчаров каза...

ОК, няма проблеми, всеки има право на преценка и на мнение. И на позиция. Аз съвсем не желая всички да ме харесват, напротив, радвам се когато има хора, които са критично настроение към мен, които не одобряват моята личности, моите подходи, моите разбирания и пр. И смело го заявяват. Без да се крият зад анонимността. Щото е израз на малодушие. Както и да е.

Имам една молба към Вас, не, тя не е да разкриете самоличността си, независимо от това, че когато някой анонимно пише, в така и създавала се ситуация винаги ще е налице съмнението, че не пише някакъв "бивш ученик", а съвсем други лица, водени от недотам пристойни подбуди. Но въпросът ми е: бихте ли се опитал със свои думи да разкажете какво именно не Ви харесва в моя подход, как сте възприел това, което аз правя, опитайте се честно да разкажете, на мен това ще ми бъде много интересно. Моля да не разказвате общи приказки, а по-конкретно и бих си позволил да добавя - разкажете всичко по един човешки начин. за мен точно това е най-интересно...

Анонимен каза...

Извинявам се за късният отговор, бях и добавил темата към фейворитс в браузъра ми, но ми изкочи от главата да погледна след като писах.
Като отношение към нас, имам много против когато се повишава тон без някаква явна причина (шумене и т.н.). Блъскане/удряне по бюрото ви с цел изразяване на неодобрение - ненавиждам това. Може би дори не се усещате, просто да е част от по-силна реакция, но отстрани се забелязва.
Прекаляване с анти соц и про Костов коментарите ви. Не го казвам защото не съм съгласен с позицията, а защото това е училище и полит темите трябва да стоят далеч от там. От друга страна политическите симпатии в голяма част са въпрос на личен избор и виждания.
При грешно мнение или различно от ващо много често се стига до едно неприятно нахокване. Да, не е проблем да се повтаря ваща позиция, завърших с отлични оценки при вас, ако не ме лъже паметта вече. Съответно това не е причина за недоволството ми. Неприятно ми е било отношението. Може би не сте такъв във всеки клас, все пак моите наблюдения са в/у някакъв доста ограничен период от време.
Вижданието ми е, че все пак това е училище и децата са там за да се учат, за да им се отворят нови врати и прозорци към света, да им се дадат нови идеи. Осмислянето им отнема време, пречупването на мисленето спрямо новата гледна точка също отнема време. Но ако някой ще ме нахоква заради мнението ми, защото според него е грешно - ами добре, ще си правя пас, ще рецитирам като роботче и ще си получа оценките.
Интересно е, защото от друга страна съм имал честта да ми преподава г-н Маренски(лека му пръст), който също беше с по-тежък характер, но този човек го уважавам. Може би подхода му е бил по-различен, но когато той ме е нахоквал съм го разбирал. Може би е защото обичам математиката, нз.
В краен сметка от единият час остава един неприятен вкус и някаква обида, а от другият не.

Убеден съм, че звучи доста отнесено, но какво да се прави :)
Поздрави и без лоши чувства :)

Анонимче :)

Ангел Грънчаров каза...

Говорите наизуст, тоест лъжете. И клеветите. Нечистоплътно. Никакъв ученик не сте бил. Моралната Ви нечистоплътност вони и се усеща отдалеко. Грозно е да е постъпва така.

Иначе изобщо не ме интересува какво мислите за мен. Хора - всякакви. Никога не съм се стремял да се харесвам някому. Правил съм каквото трябва. От само себе си се разбира, че това няма да се хареса на мнозина. Проблемът си е техен...

Ангел Грънчаров каза...

Апропо, даже сте си забравил "псевдонима". Вие сте "Сотиров", така ли? Или "племенника" на Сотиров? :-) Май се оплетохте в лъжи...

Анонимен каза...

О не, аз съм си Анонимче :)
В момента вие клеветите. Нямам проблем да си снимам дипломата, но ще получа ли извинение за глупостите които написахте по мой адрес доказвайки нещо ?

Анонимче

Анонимен каза...

Наречи е по-добре Идиотчо :-) По ще ти отива...

Анонимен каза...

Предложих елементарно решение на ситуацията. Дипломата ще ме идентифицира по достатъчно убедителен начин. Но мога ли да очаквам извинение?
Нали все се търси истината, защо да не решим проблема? Или е по-лесно да хвърляме обвинения по околните ?

Анонимче

Ангел Грънчаров каза...

Дай да видим дипломата ти де...

Анонимен каза...

Email?
Надявам се нямате против да замъгля частите с лична информация.

Анонимче

Ангел Грънчаров каза...

В раздел КОНТАКТИ на блога има всичко. Близко до ума е...