Моята позиция по въпроса какво за нас, българите, е 3-ти март

Таз свобода нам не ни е дар!, Автор: Ангел Грънчаров

Това са думи на народния поет Иван Вазов. Припомням ги във връзка с наближаването на 3 март. Една дата, която ни беше наложена за „национален празник“ по същия начин, по който преди „национален празник“ ни беше… 9 септември. Просто едните „освободители“ бяха заменени с други – тъй да се каже, щото те са си пак същите де! Същината, разбира се, не се промени: националното самоунижение продължава. И дума не смеят да издумат нашите „русофили“ на какво основание тази дата беше изтипосана за „национален празник“ и особено какво символизира тя. Да знаят всички кому дължим „свободата“ си ли? Да сме вечно благодарни на „освободителите“ си ли? Или вечно да сме обвързани дори и емоционално с тираничната империя на североизток, от която добро не сме видели?! Защото ако на един народ му се втълпява, че свободата му била „подарена“ от „братушките“, това означава никога този народ да не осъзнае, че по принцип свобода не се „дарява“ или „дава“, тя се взема! Ето защо ние още не сме си взели свободата от самите наши „освободители“. Ето защо явно още сме си робски народ, щом не усещаме срама…

Руските войски не са дошли тук нас да ни „освобождават“, защото самите руснаци тогава в пределите на самата Руска империя са били по-големи роби от нас. Дето уж сме живели в страховитата Османска империя. Не може роби като руснаците някому да даряват… свобода: те ако знаеха какво е свобода първом себе си да бяха освободили. Писано е, че когато руските войски тогава минавали през китните наши градчета и села, руснаците се дивели и говорели: от какво идем да ги освобождаваме, та те си живеят по-добре от нас?! Припомням, че руснаците са живели и тогава, пък и досега в села със сламени покриви, сам съм ги виждал когато съм живял в Русия. „Цар Освободител“ се зове императорът Александър Втори не защото нас ни е „освободил“, а защото той е подписал някакъв указ уж за „освобождаване“ на руските крепостни селяни. Които са си били именно по-големи роби и от нас. И са си останали роби и след указа му, и си остават роби и досега: руснаците винаги са си били роби на Държавата. Там изобщо не знаят какво е това свобода.

Никога не са я усетили самите те, не знаят какво е това чудо - как тогава нас да са били „освободили“?! Айде де! Колкото ни „освободиха“ на 9 септември, толкова са ни освободили и на 3 март: освободиха ни от самата свобода. След 9-ти септември сега всички уж вече разбират, че това не е било никаква свобода. Но за 3 март до такава степен изкривеното ни национално съзнание пречи, че сега само малцина проумяват каква е била онази тяхната „дарена свобода“. А каква е била си личи от поведението на Руската империя по повод на нашия си подвиг по Съединението: Русия е против него и апелира за влизането на турски войски. Като не може да подскокороса турците, праща да ни забият нож в гърба сърбите. Нали знаете всички тази история? Могат ли „освободители“ да постъпват така подло? Ясно е, че не, ето защо руснаците не са ни никакви освободители. (Прочети ДО КРАЯ

)

МАЛКА ДОБАВКА ОТ ДНЕС: "Тоз, който ще ни освободи, той ще ни и пороби..." Написал го е Васил Левски. Свободата също така не е дар. Тя също така не се поднася на тепсия. Пак думи на Левски. Не става и за... ядене.

По тази логика излиза, че днес на 3 март празнуват ония, за които, първо, не знаят що е това свобода. Второ, са поклонници на робуването на руските "освободители", сиреч, за тях робуването на "братушките" е нещо като "свобода", а това значи, че за тях тиранията, щом е "братска" е, видите ли, "по-приятна", а пък руският камшик, явно, бие по-хубаво от турския. Между другото руснаците, ако бяха такива "освобождавачи", първом себе си да бяха освободили, а те не само тогава, а и досега, както виждаме, са по-големи роби и от нас.

Тъй че за мен 3-ти март е празник на ония, за които робуването на руснаците не е нещо недостойно, т.е. на ония, които не се смущават да клечат и да целуват вечно чизмите на "освободителите" си. Е, някои го правят и срещу заплащане в рубли, тоест в такъв един вид "свобода" виждат една добра далавера.

Толкоз. Няма смисъл да се говори повече. Всичко е ясно...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo