Изглежда има някаква тайнствена, мистична и много дълбока, направо съкровена връзка на българската душа с... парите

Ето какъв разговор проведох с един нашенец, който твърди, че работи и живее в Австралия и често ми пише разни имейли, в които излага мнението си по всякакви, по какви ли не въпроси (и често, разбира се, критикува написаното в блога ми); но е твърде интересно как той реагира когато му поставих един крайно неприятен му, предполагам, въпрос - да подпомогне издаването на Помагалото по вяра, което написах; щом употребих магическата дума "пари" или израза "финансово да подкрепиш", той... изчезна за много дълго време, а пек в един момент се появи и ни лук ял, ни лук мирисал, ми каза нещо, нямащо нищо общо с проблема, който му поставих; излиза, значи, че думата "пари" явно опира до най-съкровените гънки на българската душа, ето ви пример за верността на тази констатация:

А. от Австралия каза: Hey AIG, видях се в помагалото по вяра с цитат от мен, за което благодаря… Помагалото е станало доста добро, става за часове на размисъл, ти ме изненада, мислех че ще оплескаш тая тема - ей, не бива да подценяваме никого, а?...

Отвърнах му, писах му следното, с оглед да си направя своя експеримент:

... Видя ли, влизаш в историята на философията след като името ти вече е в Помагалото по вяра. :-) Ако пък малко помогнеш за излизането и на печатната (хартиената) му версия, имам предвид финансово, цена няма да имаш. Между другото ще обявя скоро, че които милеят за духовното въздигане на българите и на България и подпомогнат парично излизането на хартиеното издание на ПОМАГАЛОТО ПО ВЯРА ще бъдат обезсмъртени чрез споменаване на имената им сред спонсорите на изданието (това ще стане на почетно място на страниците на самото помагало).

Помисли си, на теб най-напред предложих щото си мой човек. Пожертвай некой лев, нема да обеднееш толкоз! Па и не требе да се ламти чак толкоз за пустите му пари - те са дяволско изобретение... :-)

С поздрав: Ангел Грънчаров

Та значи като му написах горното, австралийският нашенец сякаш онемя и изчезна вдън земя за повече от седмица (а иначе ми пише комай всеки ден!); днес, видите ли, се появява и ми пише нещо, нямащо нищо общо с поставения от мен толкова неприятен му проблем относно финансова подкрепа за издаването на помагалото по вяра; няма как, наложи се да го базикна по следния начин:

Ти къде се изгуби бе, човече? Като казах думата "пари" и ти потъна вдън земя! :-) Ами ако Бог те накаже за скъперничеството ти - проявено тъкмо по отношение на издаването на нашето Помагало по вяра? :-) Не те ли е поне малко страх от такава евентуалност? Или от службата (КГБ) не разрешават да дадеш малко пари? :-)

С поздрав: Ангел Грънчаров

Този човек твърди не само че е дълбоко вярващ, но и че най-редовно чете Библията. Да видим сега колко време ще мълчи след като аз, тъй да се рече, сипах малко сол в сърдечната му рана. Оказва се, че българската душа има твърде интересно отношение към себеотрицателността, свързана с парите; изглежда има някаква тайнствена, мистична и много дълбока, направо съкровена връзка на българската душа с парите. Та този проблем си заслужава да бъде проучен. Виждате, че правя каквото ми е по силите за вникване в него.

А вие лично какво мислите по тъй поставения прелюбопитен въпрос?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo