По темата, поставена в публикацията със заглавие Мой бивш ученик подхвърли идеята да се захвана с политика, да стана политик - какво ще кажете, как ви звучи такава една екстравагантна мисъл? продължават да ми пишат разни хора, включително и добронамерени (тия, дето ме плюят и подиграват тях да не ги броим). На мен този проблем ми се вижда интересен и важен, затова решавам да дам гласност на казаното ми от един човек (по разбираеми причини си виждам принуден да скрия името му). Ето какво ми пише този човек, а пък по-долу можете да видите как аз му отговарям, очертавайки важния проблем, свързан с функционирането на нашенската демокрация, а именно Може ли ако нямаш пари да те допуснат нещо да решаваш, сиреч, да станеш политик и управник? (както го е формулирал този проблем не кой да е, а непрежалимия Тодор Живков, възпитател на мнозина от нашия актуален политически елит):
Приятелю, ще те разочаровам. За участието ти в политиката ще искат да си платиш, за местните избори по-малко, в зависимост от това дали да си на избираемо място като общински съветник (не мисля, че можеш да се кандидатираш за кмет, там се искат огромни пари), за парламентарните се плаща много повече. Това са пари за финансиране на кампанията през този период, радиа, телевизии, вестници, печатници дерат яко за рекламите.
Не искам да те отказвам от идеята ти, но ми е мъчно за теб, защото ще се хвърлиш с цялата си сила и накрая ще разбереш, че си работил за друго. Там се играе с много пари и залозите са големи. Тия неща ти ги казвам от най-добри чувства и са ми мисъл по цял ден, работейки из градината често се улавям, че за това мисля.
Не искам да те обезсърчавам, ти си много умен, с богат житейски опит и поглед върху целия политически живот не само в България. Между другото, Костов определя влизането си в политиката като грешка. Търси мястото си там, дето си най-силен.
В нашия край е популярен и печели Борислав Великов, разполага с много пари, раздава навсякъде! :-) Накрая пак си плаща кеш за всеки глас. Тарифата беше 50 лева. Никой у нас не гласува за без пари. На тоя народ каквото и да му говориш, той не вярва, единственото, което може да го убеди, са петдесетачките. Всички чакат денят на изборите за да вземат някой лев. Какво можеш да направиш ти в политиката като нямаш пари?
Нито Путин ще те финансира, нито Цветан Василев. В твоя градски (Бареков) наляха много пари, успя и на Евроизборите, и на парламентарните, но парите спряха и приказката свърши. За Сидеров знаеш, ако руснаците не бяха налели наистина много пари в него, той още щеше да умира от глад като водещ в некоя телевизия. Ако се създаде някаква нова партия, с много пари, напр. някаква много проруска, която да мобилизира цялата руска колония у нас, може, но трябва и промяна в законодателството, което ще стане лесно, но за там не ставаш, щото имаш вече име на русофоб. Може би Бачо Кольо или някой друг от най-близкото ти "обкръжение" ще успеят там, но ти - не, разбира се.
Това ми пише този мъдър човек, който при това има реалистичния поглед (щото много е участвал в избори, не като политик, а като организатор от екип на една партия) и не говори наизуст. (По същия проблем можете да видите и ето това: Приятел ме поздрави с чалга-песен и ми сподели преценката си че от мен политик-крадец, видите ли, не ставало....) Отвърнах му следното:
Имах снощи проблеми с компютъра, извинявай, че не можах да ти отговоря. А иначе това, което ми пишеш, е много важно за мен. Знаеш, аз често "летя в облаците", а ето, ти ми казваш какви са реалностите. Без пари, казваш, не става, не може човек да стане политик без някой да го финансира. Изглежда партиите така си правят листите, който колкото повече даде, толкова по-напред в листата отива. (То и филм имаше вече по тази тема, "Столичани в повече".) Аз като не мога да дам нищо, ще ме гледат все едно съм марсианец. Но нямат ли акъл да разберат, че един може да даде пари ("... богатият с парите, бедният - с труда и т.н."), друг обаче може да даде, да речем, акъл - и че акълът може да е по-ценен дори и от парите? Нима не могат да го схванат поне това?
Или нашенската приказка "Ти акъл не ми давай, аз си имам - пари ми дай!" важи и в тази област, политическата? Но ето как стигнахме до хубава тема: може ли без пари човек да стане политик у нас? Има едно клипче, в което е откъс от реч на Тодор Живков, дето наглецът се хили и казва, че без пари нищо не ставало, като немаш пари, нищо не ставало от теб, ти нищо не си можел да решаваш и пр. Ще го намеря този клип и ще ти пратя линка. Ето го:
E, какво излиза? Ами излиза, че е непълно прав бай Тодор. Та той ги възпита почти всичките наши политици, особено сега действащите: майчице, не сме мръднали в мисленето от неговото и на сантим по-напред! А нещо трябва да се промени.
Аз въпреки това не се отказвам. Ето, като водещ на телевизионно предаване, пък макар в една най-малка и бедна (но затова пък честна, сиреч, съвсем рядка!) телевизия, имам една идея за това как да направя пробив в политиката на съвсем честна и чиста, бих казал нравствена основа. Имам такава идея, ще опитам. Тия дни ще предприема стъпки в тази посока.
Знам, че ще оцениш идеята ми като шантава, знам, такава е, лудешка е моята идея, но нека, имам чувството, че са ни нужни в този момент точно такива идеи от "ненормални" хора като мен. Апропо, щом ония, другите, са "нормалните", аз нямам нищо против да бъда смятан за "ненормален". Такъв съм. Не ща да бъда "нормален", именно като тях. Ще правим друга "норма" и "нормалност". Ще загинем ако не е направим. Длъжни сме да променим представите за нормалност, иначе за нищо не ставаме...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
1 коментар:
Не само „у нас“ и „у вас“, а никъде по света не може да станеш политик без пари и това е една азбучна истина, важаща най-вече за самите Съединени щати. За съжаление така са устроени политиката и светът и посткомунистически страни като България не правят изключение. Никой не Ви пречи да опитате, но още отсега се пригответе за евентуален неуспех и после да не стоварвате пак всичко върху „българите“, „комуноидите“ и т.н., понеже без пари и в старите демокрации нищо не става.
Публикуване на коментар