Имам един дефект: искрен съм, не обичам да лицемеря, казвам каквото мисля право в очите, много рядко преглъщам, не умея да крия истината, не ме бива в лъженето хич

Дежурният по блог коментатор, дето се представя, че уж живеел и работел в Австралия (аз обаче съм твърдо убеден, че лъже, щото нищо западно няма в него, не е възможно нищичко от западния манталитет тоя тип да не е усвоил щом твърди, че бил живял в Америка и в Австралия повече от 20 години!) от известно време ме пита нещо, упорито поставя въпроса си, аз обаче не му отговарям, и то неслучайно. Но той не се отказва. Напоследък е особено настойчив, явно това много го вълнува; давам по-долу част от полемиката ни по този въпрос, забележете обаче как той ми поставя въпроса това кагебистко зомби (тоя същия твърди, че щом се пенсионира "в Австралия" щял бил да иде да живее в... Русия, което е доста показателно най-малкото за умствените му сили!), а накрая ще разберете защо аз не ща да му отговоря:

А. от Австралия каза: ... Е да, ама ако не възприемаш идеи си един ментàк. Направил ми той списание ИДЕИ, а не приема нищо. Отговаряй ми: защо не се сприятели с ЕДИН руснак - питам искрено, нито се подигравам за нещо, но ми е необяснимо, ОК?

Ангел Грънчаров каза: ... Ако искам ще ти отговарям, ти заповядваш ли ми да ти отговарям? Апропо, ако си формулираш въпроса нормално, може и да ти отговоря. На тъпи въпроси не отговарям.

А. от Австралия каза: А ти чука ли в Русия поне една рускиня? Съмнявам се. Затова и не разбираш кво ти говоря. (Тук ми пише някакви гнусни простотии за някакъв "Васко-гларуса", пише такива простотии, че изобщо не мога да ги публикувам по никакъв начин, че ще си оцапам блога, значи тоя "Васко" се бил скъсал от чукане на рускини по нашето Черноморие и пр. идиотщини ми пише все в гадния тролско-комуноиден стил.)

Ангел Грънчаров каза: ... Майната ти! Прави каквото щеш. С мен обаче защо се занимаваш? Гледай себе си. Мен ме остави. Нищо западно няма в теб щом си вреш така носа в живота на друг човек. Ще ме учи той как било правилно да мисля! Загрижил се той за мен. Откъде-накъде?! Ами няма да стане тая. Учи щерка си.

И така нататък, от доста време той нахалства и ми поставя въпроса за моите отношения с руснаците и с рускините докато съм бил студент в Русия, в Петербург. Тази сутрин пак пита и дори се опитва да ме убеди че било трябвало да отговоря и защо било трябвало:

А. от Австралия каза: ... Тоя въпрос касае и блога - на читателите ще е интересно да научат как ти там (Russia) немаш и един приятел или сродна душа да го наречем. Все едно че не са хора, или пък ти не си човек, де да знам. Ние хората се сприятеляваме, ако не знаеш. Не е само да се хапем както в БГ, ОК? Тонове изписа за Русия но колко странно отминаваш тоя въпрос за общуването си с местното население?? Предлагам да отговориш в блога, читателите ще оценят това. Иначе криеш нещо, ОК?

Ангел Грънчаров каза: Няма да отговоря. Щото поставяш въпроса си тъпо: "... как ти там (Russia) немаш и един приятел или сродна душа да го наречем?" - та нали сам пишеш, че съм бил упорито отминавал този въпрос и значи няма откъде да имаш информация за това, видиш ли, че "... как ти там (Russia) немаш и един приятел или сродна душа да го наречем..."; кажи ми, дебилчо, защо си мислиш че аз "... там (в Russia) немам и един приятел или сродна душа да го наречем...", при положение че сам твърдиш, че аз не съм казал нищо по този въпрос? Щом така поставяш въпроса, един вид ми приписваш особеността "че не съм човек"; е, аз пък не съм дебил, че да ти отговарям на такъв по дебилски поставен въпрос; като не съм човек, що ме питаш тогава, олигофренино?!

Ти как изобщо разбра, че не съм бил имал приятели-руснаци или рускини, кажи сега, съгласи се, не е ли съвсем идиотско допускането ти?! Ами ако съм имал приятели руснаци и рускини? :-) Та по тази причина аз няма да ти отговоря на въпроса, щото сам си виновен да не ти отговоря; а не съм писал по този въпрос щото изобщо не е ставало дума за това. Прочее, писал съм, ама ти не си чел. В моята книга ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ има такъв пасаж, и на други места има, ти хем не си чел, хем не знаеш, хем си позволяваш да си ме представяш като някакъв урод или като темерут.

Ако беше поставил въпроса си нормално и човешки, щях да отговоря; имам какво да кажа, какви са руснаците, как аз съм ги възприел, как съм общувал с тях, какви спомени имам, доколко съм се сближавал с тях и пр. Имаше и един друг момент, който трябва да се вземе предвид: комунизмът доста беше повредил руснаците, аз още тогава интуитивно, а в един момент и съзнателно, усещах и разбирах тия неща. И те ме дразнеха. Рядкост беше човек да срещне в ония условия неповреден от комунизма руснак, но съм срещал такива и точно с такива съм се сближавал. Имал съм чудесни отношения с тях.

Но към комуноидите (като теб), дето не можете да поставите човешки е един въпрос, още тогава се държах дистанцирано - щото ме дразнеха. И ти ме дразниш и затова се държа така с теб. Имам един дефект, не знам дали си го забелязал: искрен съм, не обичам да лицемеря, казвам каквото мисля право в лицето. Много рядко преглъщам. И не умея да крия истината, не ме бива в лъженето хич.

Та на идиотския и злобния ти въпрос няма да отговоря, казах тия неща не толкова за теб (знам, убеден съм, че си непоправим, вероятно и службата ти в КГБ те е опорочила безкрайно, нищо човешко не намирам, прощавай, в теб; тъй че не мога човешки да общувам с теб и с такива като теб, свръх силите ми е такава жертва!), та казах тия неща не толкова за теб, а за читателите на блога.

Ако някой ме попита нормално и човешки за руснаците като човеци какви са, как съм ги възприел, как съм общувал с тях, може доста неща да кажа и напиша - при настроение и стига време да имам де, щото имам много работа винаги. Щот съм безработен, та по тази причина се скъсвам от работа, затова така...

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo