Здравейте, уважаеми г-н Министър,
Преди време Ви поканих да участвате във водено от мен телевизионно предаване в Пловдивската обществена телевизия (казва се туй предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров"), Вие обещахте (това стана в самото начало на тази година, в първите дни на януари) при първото си идване в Пловдив да гостувате в предаването, но мина доста време, не зная дали в този период сте идвал в Пловдив, факт е обаче, че обещаното интервю до този момент още не се е състояло. Пак искам да Ви напомня за обещанието Ви, още имам надежда, че ще го спазите.
По-късно и по служебен път, чрез каналите на МОН, и лично, тук, във Фейсбук, помолих за среща с Вас в качеството ми на гражданин и, така да се каже, жертва на административен тормоз от страна на една самовластна директорка на училище, която (писал съм Ви за тия неща в жалби до Вас в качеството Ви на министър) ме уволни от работа от училището, в което съм работил 14 години, именно ПГЕЕ-Пловдив. Нямам обаче отговор нито по служебен път, нито иначе, пълно мълчание, и ето, сега ми се ще да Ви попитам: може ли изобщо български гражданин да се срещне някак или някога с български министър и да разговаря с него?
Трето, г-н Министър, аз съм силно обезпокоен от някои нюанси във Ваши последни публични прояви. Примерно в едно от последните си интервюта Вие заявихте, че никакви "революции" в системата нямало да има, че Вие сте бил станал Министър за да пазите "спокойствието" в нея и прочие. За мен такива думи от един Министър, който имаше смели заявки за решително реформиране на образователната система са твърде обезпокоителни. Та искам в тази връзка да си позволя да Ви задам ето какъв въпрос, понеже аз съм избирател, дал гласа си за Реформаторския блок, чиито представител сте Вие в този кабинет: нима министерската и образователна бюрокрация успя да Ви привлече на своя страна, нима Вие вече сте на страната на силата, която няма никакъв интерес от промени в рухналата по всички линии система, силата, която заради запазването на своето всевластие, на своя егоистичен интерес е способна да прати българското образование на поразия?! Този въпрос, не крия, силно ме вълнува, а Ви го задавам, защото смятам, че имам морално право за това: аз си дадох гласа за реформаторите и приех те да влязат в това правителствено мнозинство не за това техните министри да пазят плачевното статукво, а упорито да работят за промяната му към добро.
Един от Вашите предходници на този пост, проф. Танев, се случи така да е мой бивш състудент от университета в Санкт-Петербург, имам предвид Сергей Игнатов. Понеже познавам много добре тази личност, изобщо не съм очаквал той да направи някакви смислени или сериозни промени. Вас не Ви познавах, но в един момент ми се стори, че сте решителен човек, оригинално мислещ, имащ идеи и т.н., почувствах доверие и, признавам си, почнах да тая надеждата, че нещичко във Вашия мандат ще се промени, и то към добро. Е, приема се нов закон, с всичките му кусури той прави някаква стъпка към малка промяна. Много е спорно обаче дали тази толкова плаха реформа ще има някакъв ефект, щото принципите на командно-административната система на образование си остават непокътнати. Вероятно и това мнозинство в Парламента и Вие като Министър няма да имате смелостта да тръгнете по пътя на една действителна промяна. Което се свежда, по моето разбиране, до едно нещо: да изгоните социализма и тоталитаризма от българското образование! Системата на образование трябва да се демократизира, същински скандал е това, че уж се водим демократично общество, пък такава основна сфера на живота в него е изцяло тоталитарна!
Ето, недочакал идването Ви в Пловдив и обещаното интервю в ПО-тв, аз фактически започнах да Ви задавам своите въпроси. Сега ми хрумва: защо не опитаме нещо ново, а именно, да проведем това интервю тук, във Фейсбук, аз да Ви задавам въпросите, а Вие, като имате време, да ми отговаряте? Защо пък да не направим нещо различно и ново, защо да не пробваме така, и така може, какво пречи да проведем замисленото интервю така?
Вие сте много ангажиран човек, но аз знам, че влизате във Фейсбук, затова ето, предлагам Ви да проведем интервюто тук, във Фейсбук. Или поне да го започнем тук. Аз в блога си ще публикувам това мое обръщение към Вас, което е начало на едно интервю, ще се радвам да откликнете, да отговорите на въпросите ми. Ще Ви задам още няколко въпроса. Имам желание да Ви задам ония въпроси, които нито един журналист няма да Ви ги зададе. Аз познавам много добре ситуацията в образованието, 32 години съм отдал от живота си на тази сфера, 32 години съм работил като преподавател и в университетското, и в гимназиалното ниво на образование. Та разговорът ни има всички основания да бъде интересен, полезен, многообещаващ. Призовавам Ви да отговорите на въпросите ми. Уводните ми въпроси. Да ги формулирам вкратце:
1.) Стигнаха ли изобщо до Вас моите жалби по повод скандалната история в ПГЕЕ-Пловдив? Или чиновниците от МОН ги крият от Вас?
2.) Може ли български гражданин да се срещне и да разговаря с български министър, как може да се случи това във Вашия случай?
3.) Основателно ли е съмнението ми, че Вашият реформаторски плам вече е погасен, че образователната министерско-директорска бюрокрация успя да Ви съблазни на своя страна, наистина ли Вие вече се съзнавате като пазител на статуквото в системата?
4.) Как се случи този поврат, кое Ви накара така радикално да се откажете от възгледите си, нима тази въпросната бюрокрация е толкова опасна, че пред нея даже и министрите треперят?
Тия въпроси за начало, като ми отговорите на тях (да се надяваме, ще се радвам да приемете предложението ми за едно такова необичайно интервю), ще Ви задам още някои други. И така ще проведем най-сетне замисленото интервю. Това не значи, че моята покана за телевизионно интервю с Вас отпада, не, напротив, държа да си изпълните обещанието и щом дойдете в Пловдив да минете и пред студиото на ПО-тв. (Началничката на РИО-Пловдив И.Киркова ми е обещала, че ще Ви доведе в него непременно!).
Извинете, че толкова упорито търся контакт с Вас, но то е израз на моето чисто човешко и гражданско най-вече желание с нещо да помогна, да повлияя, да допринеса за тъй дългочаканата промяна към добро в сферата на образованието. Ако това е грях, готов съм да го поема на съвестта си, но няма да се разкайвам за него.
Всичко хубаво! Приятен неделен ден Ви желая!
С най-добро чувство: Ангел Грънчаров
Търсете ПО книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване НА Времето: Изкуството на свободата , . изд A & G , 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато Обаче НИ запитат А що Е Време? , почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето , живота , свободата .
4 коментара:
Няма да ти обърне министърът никакво внимание! И той вече е наш!!!!!!!!!!!!!!!!
Поне след такива случки разбираш колко си жалък и нищожен. Важното е, че всичко което правиш е безплодно и всички около теб го виждат.
Другарко комуноидке, дето говориш от името на "всички", би ли опитала да обясниш защо смяташ, че съм бил жалък и нищожен? Би ли обяснила как става този фокус, щото започна да става интересно? :-)
Смятам, че както става и в други министерства в момента, не се оставя правото на Г-н Министъра да инициира реформи, това се решава на друго равнище.
Maria Vassileva
Публикуване на коментар