Dimitar Stoyanov е сложил следното изображение на фейсбук-страницата си, по повод на което ми се наложи да възразя ето как (там впрочем има и много други интересни коментари):
Аз бих си позволил да не се съглася: да си комунист не е израз на тъпотия или тъпост, щото, както е известно, комунистите доста добре се уреждат в живота, което показва, че не са тъпи или глупави. Инак те са безнравствени, това е наистина по-характерно за комунистите. Комунистът няма скрупули, готов е да лъже, да мами, да краде, да убива, което издава една безнравственост (или лошотия), но не тъпотия. И не показва глупост.
Комунистът в никакъв случай не е добър човек, т.е. е безнравствен. Комунизъм е равно на аморализъм. За да се уреди да живее за сметка на обществото, да направи нужното щото другите да го носят на гърба си, да паразитира - ето тази е същинската идея на комунизма и комунистите в гол, неприкрит вид. Това показва, че комунистите не са глупави. Но положително са безнравствени.
Значи тезата "щом си комунист значи си тъп" не е вярна. Вкратце бих я заменил с тезата "Щом си комунист значи си лош"... Ако комунистите бяха толкова тъпи тогава защо толкова пъти ни прецакваха и обираха до шушка?!
Zdravka Rusenova каза: Не може едновременно да си честен, умен и комунист. Ако си честен и умен – не си комунист. Ако си умен и комунист – не си честен. Ако пък си честен и комунист – не си особено умен!!!
Dimitar Mitev каза: Комунистите омайват със сладки думи, но това не ги прави умни, а нагли тарикати.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
6 коментара:
Избягвайте крайностите, те звучат твърде инфантилно.
Апропо, когато "значи" е начало на ново просто изречение, пред него се поставя запетая. "Щом си комунист, значи си лош".
Моля, научете се да пишете грамотно.
Ний знаем да пишем грамотно, но понякога си позволяваме да не пишем, та да ядосваме педантите...
Хайде, хайде... оправдания...
Е, другарко, не сме пред съд за да ни се налага да се оправдаваме.
Освен това е добре да се грижите само за своето ниво на грамотност, не на чуждото... това е нормалното, понимаете?
Грънчаров, само ти може да потвърдиш какво е да си комунист, все пак ти си бил член на БКП .... макар и тъп. Питай и Инджев, и той е бил партиен член на комунягите, питай и оня другия "демократ" дето бил станал комунист за да си изгради тъпата кариера, а сега е горд демократ.
Тъй ли, другарко? И кога аз съм бил член на БКП? :-) Щото това нещо не го знаех, от теб сега го чувам? :-) А може би съм бил член на БКП в някакъв друг, неизвестен за мен, илюзорен или фантастичен свят, в който обитава твоето съзнание? :-) Май си хептен изкукуригала нещо, мила другарко?
Публикуване на коментар