Тъй че опитайте, не се бавете, пробвайте свободата си и ще се почувствате великолепно: оставете глупавите скрупули, свободата е благо, а не прокоба!

В събота, 4 юли 2015 г., написах и публикувах следния текст в блога си: Предлагам да направим обръщение с подписка до реформаторските управници и министри, с което да им напомним за техните обещания. Излишно е да казвам, че той беше посрещнат с пълно мълчание. Впрочем, грешка, обади се само един човек, казва се Парпулов, инженер, бивш учител, ето какво писа той, прочетете непременно думите му:

За каква система става дума? Цари хаос! За какво образование става дума? Цари пълно невежество! Родители и ученици не искат развитие на способности, а високи оценки! Къде е българското училище от "турско"?! В чужда империя - елит от учители! Славейков, Ботев, Левски, даскал Ботьо Петков, бачо Киро, Райно Попович, Райко Жинзифов и безброй достойни личности. Резултатът - плеада елитни българи! Вижте какви "народни представители" имаме сега. Какъв език говорят и какво поведение имат. Те са продукт на образователната ни "система". Не са дошли от странство. Вижте къде отиват младите ни хора, които искат да изявят способностите си. За тях няма място в страна, където цари простотия, партизанщина и беззаконие. До там я докарахме - да се унищожаваме духовно и физически. Всеки ден гинат 5-6 души по пътищата в резултат на не спазване установени правила. Против всеки млад човек с качества се изправя обединения фронт на "калинките" и го принуждава да поеме към Терминал 2.

"Боже пази България"! Княз Александър I

Това пише този човек. Да продължим нататък. На следващия ден, неделя, 5 юли 2015 г., публикувах ето какво: Предложение за текст на евентуално "Обръщение на недоволни граждани към реформаторските лидери, депутати и министри". Излишно е да казвам, че и той беше посрещнат с ледено мълчание. Впрочем, обади се пак само един човек, една дама, казва се Мария Василева, пенсионирана учителка по френски език; тя написа между другото следното:

Добре написано, Г-н Грънчаров! Смятам че трябва да се пусне във всички групи с антиправителствена насоченост във фейсбук. За удобство на четящите е добре да се съкрати обема малко, а не да се добавя, според мен. Не мисля че поставяте някакво ограничение. Обръщате се към реформаторски мислещите за подпис, това не се отъждествява с привържениците на Реформаторския блок...

Иначе във фейсбук никакъв отзвук: всички реформатори мълчат упорито, пълно ледено мълчание! Никой не смее даже да гъкне! В понеделник, 6 юли 2015 г., публикувах мой коментар по тази инициатива да пратим писмо до представителите на Реформаторския блок в Парламента и правителството: Съдбовният нравствен момент, поради който българската демокрация буксува и не работи: да, нравствено е основанието за този блокаж. Излишно е да казвам, че и по него всички мълчат сконфузено, сякаш са онемели, ослепели, оглушели. Прочее, има само един показателен коментар, ето го:

Никой не те подкрепя, Грънчаров, ти разочарова всички, даже и симпатизантите на Реформаторския блок! Никой не ти вярва вече. Никой не ти се връзва. Ти остана сам. Понеже си напълно неадекватен на живота у нас. Което и показва че правилно те уволни госпожа Анастасова от нашия сплотен колектив. По този начин тя изразя цирея, който се беше образувал в нашето жизнеспособно тяло. Ти си цирей, Грънчаров, ти си язва, ти си раково образование. По тази причина не си нужен никому!!!!!!!!!!!!!!!!!

Вчера, вторник, 7 юли 2015 г., публикувам Нов вариант на текста за Обръщение към реформаторските управляващи - лидери, депутати и министри, в който съм добивал още няколко важни според мен момента, които конкретизират някои претенции към управляващите; текстът стана "безбожно дълъг", зная добре, че този дефект ще се отправи към него, но аз предвидливо в началото съм предупредил защо съзнателно правя това, именно защо не съкращавам текста, ами го и увеличавам:

Проблемът е, че нашите съзнания не са адекватни на ситуацията, която изисква от нас дълбока промяна на съзнанията и настройката ни. Ето този пункт е главният, който ме накара да напиша това предложение за обръщение. Е, който иска да промени нещичко в съзнанието си, примерно, като да види нещата от друг ъгъл или да бъде подбуден да се позамисли по-сериозно, по-дълбоко и пр., на такъв ще му се наложи да изчете няколко листа плътен по смисъл текст, който при това извежда нещата, не ги просто постулира, т.е. помага да се осъзнаят реалностите по-пълно и по-цялостно.

Излишно е да казвам, че в целия интернет няма никакъв отзвук по този текст, особено пък от страна на прореформаторските сили, силите на "наште". Към мен вече се е присъединил само един човек с името си: г-н Владимир Петков-Трашов. Никой друг. Има много готови да се присъединят, те са ме известили за това по различни канали, но имат претенция, че текстът е прекалено дълъг, настояват да го режа и съкращавам. Аз се инатя и засега не правя това. Един приятел във фейсбук ме предупреждава: Ангеле, работи върху лаконичността. Толкова изобилен текст никой няма да прочете! Аз му отвръщам шеговито:

Здраве да е. :-) Няма да се нагласям според издръжливостта на хората към четене, а ще правя нещо за да я увеличавам! :-)

Той ми отвръща: То едното не отменя другото. Вкарай си текста в програма за текстообработка и чукни статистика за броя знаци. Ще се изненадам, ако е по-малко от 12 хиляди знака, което е две пълни страници на вестник Култура и отгоре! :-) Туйто, народът не обича да чете, май трябва да се пренагаждам. Ще видим какво ще правя. Съкращения на текста ще се наложат. За добавки към него почти няма предложения. И в този момент се решавам на нещо един вид отчаяно, моля с имейл Иво Инджев да ми помогне в популяризирането на текста на евентуалното обръщение. След няколко минути той вече е откликнал с препубликуване на текста: Граждански призив към реформаторите. В неговия блог вече има 27 коментара, най-различни. Неколцина подкрепят. Общо взето хората считат инициативата за навременна, дори за закъсняла. Отбелязвам препубликацията в блога на И.Инджев: В блога на Иво Инджев беше публикувано "Обръщението към реформаторските лидери, депутати и министри". Под нея няма коментари. Мълчанието обаче от страна на хора, за които добре знам, че са пререформаторски настроени, е не само пълно и ледено, то е направо смразяващо - и убийствено! Няма как, понеже съм зевзек, понеже съм и крайно лош човек, не пропускам да напиша във фейсбук ето какво, та да туря "пръст право в раната":

Абе, защо всички, дето се афишират като прореформаторски настроени, се изпокриха откак се появи този текст? :-) Изглежда ги е страх да не би да си развалят имиджа и кариерата ли ако покажат, че имат отношение към "предателската инициатива" на тоя проклетник Грънчаров? :-) Нима не се съзнава от тия общо взето умни хора, че когато критикуваме "наште", ние по този начин фактически им помагаме, все едно им подаваме ръка, та да излязат от дупката, в която са паднали? Как е възможно да смятат такива общо взето умни хора, че критикуването на "наште" е "предателство"? Какво, "наште" трябва само да ги хвалим ли? Майко мила, кога ще надмогнем тоя не просто толкова опасен и вреден, но и чисто и просто глупав партизански манталитет?

Мисля, че тия думи е необходимо някой да ги каже. Е, казвам ги, длъжен съм да ги кажа. Както и да е. Идеята ми е друга: за да има някакви обнадеждаващи симптоми за промяна в нашите български реалности първо нещо вътре в нас, в душите ни, трябва да се пречупи и промени; условието за външната, за действителната промяна, за промяната в действителността и живота, е промяната в мисленето, в съзнанията; без второто го няма първото, което значи, че истинското първо е точно това, промяната в съзнанията, в душите. От нея всичко зависи. А съзнанията и душите се променят по този начин: като разговаряме, като спорим, като обменяме мисли. Като мълчим недоволни, като мърморим, като взаимно се подозираме в какво ли не, прогрес няма и не може да има. Просто се иска пределно открит и честен, при това публичен разговор, а не разговор на четири очи, сакън, да не би да "изложим наште", пък от това да спечели "класовия враг". Щото някои така мислят: да си се критикуваме, ама да го правим вътре, в нашите среди, не публично, щото тогава, видите ли, "класовият враг" щял бил да ликува. Майната му на "класовия враг", нека да ликува, ала ний, реформаторски и най-вече демократично мислещите нека да не бъдем слаби и малодушни, нека да имаме достойнството да говорим пределно открито и честно за проблемите пред цялото общество: щото сектанти да бъдем е глупаво, не бива да се подценява цялата общност, пък и така, като се разговаря за истинските проблеми пределно открито и честно, така се печелят и привърженици. Това е демокрацията: свободен, пределно открит и честен дебат по всички проблеми с участието на всякакви хора, на разномислещи хора, на спорещи хора, така функционира демокрацията. И в нея медиите имат огромна роля. В този смисъл благодаря на И.Инджев че подкрепи инициативата ми. Аз безброй пъти съм настоявал да правим онова, което навремето нарекох "блогърско цунами", е, никой тогава не ме подкрепи, изглежда бях "прекалено ранно пиле", да се надяваме сега ще ме подкрепят повече хора. Може да се направи такова не само блогърско, но и изобщо медийно цунами върху властта, върху управляващите, което е полезно най-вече за самите управляващи, за самата власт, а в крайна сметка и за всички нас, за българите като цяло. Ако ние, гражданите, правим нещо за да държим под всекидневен бдителен контрол управляващите, които сами сме упълномощили да вършат някаква важна работа, значително се увеличават шансовете тази работа да бъде свършена. Ако ние обаче нищо не правим, управляващите се самозабравят, един вид се влюбват в себе си, почват да се мислят за велики, обхващат ги разни мании и в един момент си счупват вратовете. А сметките в края на краищата ги плащаме винаги ние, гражданите, общността като цяло. Тия неща са толкова ясни и прости, че направо ми е неудобно да ги повтарям повече.

Спирам дотук. И ще свърша по моя си обичай с нещо пределно лично. Просто, така да се каже, "за протокола". Важно е, пък макар и да е лично. Щото показва как едно семейство от нашата българска общност живее в този момент.

Вчера се връщам от разходка (ходих на църква, посетих църквата "Света Неделя" в Стария град, направих и клипче за това, което вече е в блога) и гледам, че синът е в къщи, не е отишъл на работа. Синът ми е на 26 години, завърши политология, но работи каквото падне, защото... абе ясно защо. Питам го защо така, казва ми: напуснах работа. И ми обясни ситуацията, каза ми покъртителни неща, направо ужасни неща, за това как се отнасяли към тях на работата, как всички бягали, щото не се търпяло, как заплатата е направо унизителна и пр. Месец и половина едва издържа, стискал зъби, но вече не се търпяло. И ето, сега и тримата в къщи вече сме безработни! Аз бях уволнен от работа като преподавател по философия и по гражданско образование, щото заради моите "неправилни подходи в преподаването" образователни бюрократи, за да ми отмъстят, ме уволниха с гриф "абсолютно негоден за системата" и дори "пълен некадърник", това означава, че съм лишен от преподавателски права; сега водя две тежки съдебни дела да си върна правата и работата. Съпругата ми, начална учителка (второ образование учителка по английски език) пък беше на срочен договор от една година, тя така работи от 20 години, изтече й договора и ето, и тя също е безработна; синът пък вчера напуснал, щото направо не се търпял терорът и гаврите на работодателите. Пълен комплект безработни сме вече в моето семейство! Какво да правим умът ми не го побира. Винаги в тия години на прехода аз поне съм имал работа, та някак сме живели, с учителска заплата знаете как може да се живее, но двата края сме свързвали някак. Сега заради моето волнодумство и аз бях наказан с уволнение и вече виждате не само аз, но и семейството ми е без средства за съществуване. Моята е такава: "Да бе мирно седяло, не би чудо видяло!", факт е, че бях уволнен от работа за да ми бъде отмъстено заради неприятни за властниците писания в блога. Седмица след едно мое писмо до Б. Борисов в блога (нарекох го безпощадно-откровено!) назначена от него администраторка, дето се казва, "ми сви сърмите" и ме уволни! Да, да би мирно седяло, не би чудо видяло, така стават нещата у нас. Чудно ли е тогава защо толкова много хора у нас така упорито мълчат?

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Но не мълчете, рискувайте да проговорите: знаете ли колко е хубаво човек да се ползва от свободата си? Е, има някои неудобства, за всичко в този живот се плаща, и за лукса да си свободен у нас се плаща съответната цена, на за сметка на това е прекрасно да си свободен, опитайте, няма да съжалявате! гарантирам ви го! Тъй че опитайте, не се бавете, пробвайте свободата си, ще се почувствате великолепно! Оставете скрупулите, свободата е благо, а не прокоба! Е, и едното, и другото е, но едно е ясно: колкото повече свободни хора у нас се появят, толкова по-скоро свободата у нас ще почне да престава да е прокоба. Така стоят нещата по този важен въпрос. Свободните хора страдат когато са нищожно малцинство, почнат ли да стават повече, работите в това общество почват да се променят към добро. Тия неща са проверени в историята. Не ви ги казвам току-така - или пък да ви подведа. Но сами ще се убедите в тях като ги проверите. Опитайте. Това ви съветвам. Чао и до скоро!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Добави в Svejo