Да се помолим Бог да подкрепи семейството на г-н Р.Плевнелиев в този толкова тежък момент!

Lydia Staikova написа нещо на стената си по повод реакциите на хората във връзка с толкова тъжната новина: внезапно почина най-големият син на президента Плевнелиев. Написаното от нея ме провокира да заема друга, по-различна позиция; ето двата коментара в тяхната последователност:

Фейсбук съболезнованията за сина на Плевнелиев и възмущението от коментарите по този повод са толкова досадни. Първо, и без да пишете във ФБ, всички ще разберат за смъртта на детето му; второ, така ли си изразявате съболезнованията обикновено - на собствената си Фейсбук стена? Или очаквате опечаленият президент да прегледа фб профилите на нацията за да приеме съболезнованията - да лайкне, да остави коментар? Трето, всеки ден някой пише нещо злобно - като го споделяме, само го мултиплицираме и отделяме време да се ядосваме и подтикваме другите да правят същото. И стига вече с тая снобария да се фукате, че ваши приятели не били написали нещо гадно по случая. Не ви ли мързи да проверявате всеки един от тях? (Lydia Staikova)

Моят спонтанен отклик на горенаписаното:

Да прояви човек човечността си никога не може да е излишно или досадно. А проявяват човечността си всички ония, които откликват, т.е. изказват чувството, което ги обхваща - като са разбрали за печалната новина. Най-естественото нещо е да изразяваме свободно чувствата си. Да не ги крием. А ние, хората, сме различни, ето защо душите ни биват обхващани от различни чувства.

Някакви човешки уроди, да предположим, ги обхваща уродливото чувство, че видите ли, имало справедливост, "лошият президент" бил наказан "справедливо" от съдбата за "лошотията си", бил си получил "заслуженото"; да, оказва се, сред нас има и такива уроди! Има уроди, чиито души биват обхващани от подобни уродливи чувства. И е добре те също да могат свободно да изявят уродливостта си, та другите хора, като прочетат, да съзрат неподправената картина на такава страшна човешка уродливост, да се отвратят от нея, да я презрат и т.н.

Затова аз стоя на принципа да можем напълно свободно да изразяваме мислите и чувствата си най-вече, та по този начин да показваме личностите си в тяхната истина; ненавиждам фалшивите, лицемерни хора, които едно мислят и чувстват, а пък друго казват.

Е, има и сред нас хора, на които просто им е станало тъжно като са разбрали за толкова злата орис, сполетяла нашия президент - сполетя го най-страшното нещо, което може да сполети един баща! - и с няколко думи са изразили тъгата си, съчувствието си; в това няма нищо лошо. Така правят нормалните хора - откликват. А темерутите само мълчат и в един момент се провикват: "Я го виж тоя пак какво каза, виж го па тоа какав е!".

Ами всеки нека да бъде себе си, всеки е свободен, нека да изразява душата си, това именно е нещото, което ни прави истински човеци. Мълчанието е злото, мълчанието не е злато - по думите на Иво Инджев. Да си човек означава да реагираш напълно свободно когато някакво вълнение овладее душата ти.

Тия чувства, които овладяват душата ни, са чист израз на нашата човечност. Не трябва да ги крием. Трябва да имаме достойнството да бъдем себе си без глупави скрупули. Трябва да привикваме към свободата, трябва да се учим да бъдем свободни.

Така виждам проблема аз. И казах съвсем открито какво мисля. Не ми е в характера да мълча. Не ща да бъда "праведник", които има "винаги единствено-правилните мисли", дотолкова, че постоянно мърмори недоволно от това какво правят другите - и при това си позволява да ги учи как е правилно да мислят, да чувстват, да действат, да живеят.

ДОБАВКА КЪМ ГОРНОТО: Във фейсбук широко от вчера насам се коментира и следното:

Възмутен от ужасяващите коментари на хора в социалните мрежи и форуми по повод трагичната вест за смъртта на сина на президента Плевнелиев, актьорът Иван Ласин написа във Фейсбук следното:

„Изроди! Покайте се, засрамете се, осъзнайте се! “Чехлю”, “Мехлю” си го бил получил! Какъвто ще да е! И аз не го харесвах... Ама, Осъзнайте, се бе! Това е детенце и татко му го е загубил! Засрамете се пред мъката му и гледайте надолу от срам, бе изроди гадни! Как може да се радвате на смъртта на детенце, защото татко му бил лош Президент! Престанете с тези изродски писания в Мрежата и се смирете! Помолете се! Добро направете! Горкият човек! Срама нямате! Презирам ви! Гнус ме е от всеки урод, злорадстващ над семейното нещастие! Гнус ме е от злобата и отмъстителността ви (незнайно за какво)! Покайте се и не записвайте гнойните си злорадства върху тъгата на хората! Баси майката: “така му се падало” - Изроди!”.

По повод на написаното от И.Ласкин написах на страницата си следното:

Да, точно така е, напълно безчовечни и аморални уроди са тия, които заради някакви тъпи политически пристрастия не почитат скръбта на един баща, загубил своя син!

А г-н Radomir Parpulov написа следното: Голяма е скръбта да загубиш детето си! Няма думи с които да изразиш съболезнованията си ! Можем само да се молим за Божията помощ за това семейство в този толкова тежък за тях момент!

Благодаря Ви г-н Ласкин за написаното! Който има сърце ще го разбере.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo