Страх и малодушие вървят ръка за ръка, победиш ли страха, ще сразиш и слабостта: тези са първите стъпки към свободата

Вчера написах есе със заглавие Бъдете немалодушни, скъпи кандидатстващи за учителско място безработни учители, моля ви се, не допускайте да ви мачкат: борете се за да спрете униженията! от моята поредица за това как практически, на дело можем да осъществяваме непосредствената, реалната промяна в образователната сфера на България. Поставих въпроса за униженията, на които са подложени учителите, които всяка година си търсят работа, за това как директорите на училища правят конкурси, тези спектакли са още по-колоритни от това как Бай Ганю прави избори примерно. Призовах към немалодушие, към достойно поведение, т.е. към борба с безобразията. Няколко часа след като публикувах този текст на сайта на МГ обявиха резултата от шоуто "правилно назначаване на учител по философия", което директорът Старибратов разигра за няколко дена, отразих случилото се ето тук: Директорът Старибратов сгафи яко, извърши политическо назначение: бивш зам.-кмет от братската на БСП партия АТАКА е новият учител по философия в МГ!. Какво да правя сега? Длъжен ли съм да противодействам някак - или да си замълча?

Приятелите, най-близките ми хора постоянно ми говорят: замълчи си най-накрая бе, човече, разбери, ти няма да промениш сам света, а само ще страдаш! Нима не ти стига това, което преживя, а искаш още? Видя ли какво стана в ПГЕЕ-Пловдив? Нима спря безобразията? Не, напротив, победиха те, другарите - и сега ликуват, радват се на бедите ти. Ако и този път почнеш борба, ще ти излезе името че не прощаваш никакво безобразие, това ще се разчуе, и тогава вече никой, абсолютно никой директор няма да те вземе на работа повече! А сега си в разцвета на силите си. Помълчи малко за да се върнеш в образованието, направи компромис: не си ти този, който нещо може да промени. Тия хора от Министъра не ги и страх, та ти ли ще ги уплашиш? Ако не спреш, ще те държат завинаги извън образованието. Ще си стоиш безработен и ненужен докато си жив. Ето такива работи ми говорят най-близките ми хора всеки ден. Наистина, какво да правя ето сега, в този момент трябва да реша. Дилемата е и нравствена. Но и екзистенциална. Аз вече месеци съм без всякакви средства за съществуване и да си намеря работа е вече въпрос на оцеляване. Нещата са сериозни. Заради тия борби със самозабравилите се образователни началства аз платих тежка и страшна цена. Включително и със здравето си. Какви са тези хора обаче, нима нямат капчица съвест?

Този въпрос мен лично много ме интересува. Ето сега ми е безкрайно интересно какво мисли директорът на МГ Старибратов, ще ми се да разбера има ли известни угризения заради стореното, заради гафа, който си позволи - или подобна емоция му е изцяло чужда. Забележете, това е ръководител на образователно-възпитателно учреждение, ако беше някакъв друг, примерно ако беше началство в милицията, да кажем, е друго, но тук работите са сериозни, в образователно-възпитателната и личностно-формиращата сфера тия неща, нравствените, имат най-важно значение. Как разсъждават тия хора, та са стигнали до положение да нямат особени нравствени скрупули? А че създават такова впечатление, това е безспорно, не вярвам да не могат да си дават сметка за това. Или могат да не си дават сметка? Възможно ли е властта да доведе до такова заслепение? Който обаче не може да издържи на изкушенията на властта, такъв не я заслужава. Такъв не е достоен за нея. Лакмусът за силната личност е този: властта да не те деморализира. Да си запазиш човечността въпреки властта. Този е критерият за силна личност според мен. Бил съм и директор на училище, и кмет също така съм бил (вярно, за кратко време, за няколко месеца само, оттеглих се сам понеже нямам апетити към властта) и затова добре зная как влияе властта върху съзнанието и душата. Та в тази връзка ми се ще да направя нещичко за да вляза в контакт със съгрешилия. Да разговарям с него обаче ми се струва, че няма смисъл. Ще стане дълга и широка. Други хора от висшестоящите инстанции са длъжни да говорят с него за сторения гаф, за голямата излагация. Но и аз нещичко мога да допринеса, та тия хора да разберат, че така не може да продължават. Поне малко да се засрамят, примерно. Каквото мога да допринеса в това отношение аз ще го сторя.

Защо ли? Ами защото това са хора на публични длъжности. И трябва да отговарят. А аз пък съм гражданин. Данъкоплатец. Имам пълното право да ги държа отговорни. Знаете ли, проблемът в тази наша злощастна страна е, че ние, гражданите, не си изпълняваме задълженията. Не се държим като граждани, а се държим като... трудно е да намеря думата, щях да напиша "льохмани" (непохватни хора са льохманите, безделници и пр.), ала се отказах, май думата балъци е по-подходяща? Държим се много глупаво, този е възловият момент. Сами си вредим като се правим на толкова щедри спрямо длъжностните лица на държавна, на обществена служба, които си позволяват какви ли не зулуми, безобразия и нарушения. Прав в този смисъл е философът Хегел, казал, че всеки народ си заслужава управниците. Или е достоен за правителството си. Всеки народ има такива управници, каквито заслужава. Оттук, от нашето безхаберие спрямо безобразията иде целият проблем. Ние сме отговорни за всичко. Понеже много им позволяваме и още повече търпим. Знаейки, че насреща си имат наивници и малодушници, които няма да ги държат отговорни, те си позволяват всичко. Сфащате ли сега откъде идва проблемът? Аз съм отговорен за това, че живея в такава страна. И докато не направя онова, което ми е по силите за промяната, няма да мирясам. Ето такова съзнание ни е потребно. Не да чакаш другите нещо да направят. Да чакаме умеем. А ти самият, като видиш неправдата, да реагираш мигновено. В един момент ще се намерят и хора, които ще те подкрепят. И злосторникът ще бъде спрян.

Много може отделната личност, аз стоя на гледището, че тя може твърде много; отделната личност е в центъра на всичко по моето разбиране. Една личност, притежаваща ново съзнание, е способна да предизвика същински поврат и промяна към по-добро. Стига да не мълчи. И да не чака другите нещо да направят. Стига да има съзнание за дълг, според което ти си този, от когото всичко зависи. Появи ли се това съзнание, промяната вече е станала. Под влиянието на това съзнание личността неминуемо ще предприеме действия за реална промяна и на ситуацията. За това се иска да реагира смело. Да, трябва да победи страха. Глупавият страх е причина у нас нещата да не вървят. Пълно е наоколо със страхливци, това поне не сте ли го забелязали? Страх и малодушие вървят ръка за ръка. Взаимно се подкрепят. Победиш ли страха, ще сразиш и малодушието. И произтичащото от него безразличие. И ще почнеш да се държиш както подобава, т.е. достойно. Това са стъпките към свободата. Робското, слугинското у себе си трябва да победиш, тръгвайки от победата над страха. Треперковци у нас колкото щеш. Треперковците само мърморят (тайничко, сакън да не ги чуе някой и да донесе "там, където трябва"!), ала нищо не правят.

Аз лично ако нищичко не предприемах и само си мърморех в блога, щях да бъда най-обикновено нашенско мрънкало. Пълно е с такива "бабаити" у нас, на думи са големи борци, пичове, не знам си какви. Особено бабаитлъка си го проявяват ако може анонимно, за да не разбере началството. А иначе са си съвсем послушни. Пред жена си в къщи са герои. Псуват на поразия. Внимавайки някой комшия да не чуе все пак. Презрян никаквец от този род аз не ща да бъда. Не съм бил и няма да бъда. Е добре, какво сега трябва да направя в така и така възникналата ситуация?

Бяхме в Математическата гимназия общо 8 човека кандидати (5-ма се отказаха предварително, дали са документи, но като са разбрали по някакъв начин за кого е мястото, са се отказали от участие), да, 8 човека, включително и победителят, атакуващият другар, който е бил зам.-кмет на район и дори експерт в РИО-Пловдив, пък е решил да се прислони на тихичко до пенсия в МГ. Значи останалите кандидати ще си замълчат, правейки се на ударени. С оглед да не се прочуят че са опърничави като мен, което ще сложи кръст на бъдещето им. Щом искаш някъде системата да благоволи да се подслониш, трябва да си кютиш. Ако не си траеш, ако тръгнеш да протестираш, ако, примерно, напишеш жалба и това се разчуе, то нито един директор след това няма да пожелае да те вземе на работа. Ще станеш като мен, дето много съм протестирал. И не само че съм протестирал срещу директорски произволи, но и публично съм обявявал това. Направил съм нужното да ме знаят що за птица съм всички директори. И ето, сега в Пловдив съм дискриминиран открито от цялото директорско съсловие. (Дали не трябва да ида да се спасявам в София?) Цяло чудо ще е да се намери някой директор в Пловдив да взема на работа проклет философ като мен, дето не си мълчи. Таралеж в гащите, с извинение, но такава е поговорката, никой директор няма да иска да си тури. А би трябвало, ако нещата в свидното ни отечество бяха нормални, ако някой мислеше за интересите на учениците или за качеството на тяхното образование, личности "черни овци" като мен щяха да бъдат най-търсени. Та 6 човека от ощетените кандидати, предполагам, благоразумно ще си замълчат, но само проклетникът Грънчаров ще реагира. И то не само с писане в блога си, а и с други, още по-неприятни за директорското съсловие неща. Как обаче да реагирам, ето в това е въпросът?

Да напиша жалба до г-м Министъра, до другите институции, до началничката на РИО-Пловдив е умряла работа. Добре знам, че е умряла работа това, не си мислете, че не знам това. Нищичко, абсолютно нищо не постигнах като писах купища жалби за неуредиците, за ексцесиите в ПГЕЕ-Пловдив, абсолютно нищичко! Ако изключим това, че само на себе си навредих. Нито едно висшестоящо началство не се трогна от моите апели да спрат безобразията. Най-малко от всички пък се трогнаха всички ония министри (на образованието и науката), до които писах; до един камък да бях писал, той повече щеше да се трогне, но министрите изобщо не се трогнаха. От което съдя, че министерските бюрократи просто скриха всички мои жалби от министрите, до които ги бях адресирал. Опитите ми да се срещна с "реформаторският министър" на образованието и да му обясня вкратце цялата работа се оказаха безнадеждни. Реформаторският министър се оказа досущ като всички останали: превърна се в покорен изпълнител и служител на волята и интереса на министерските чиновници. Тъй че сега да пиша нова жалба до Министъра (относно произшествието в МГ-Пловдив) май няма нужда, а, какво ще кажете? Или все пак има нужда, а? Поне за да имам документ, че съм реагирал някак? Щото и аз ако си замълча, кой друг тогава ще проговори и ще каже това, което трябва да бъде казано? Нереагирането спрямо безобразията е съучастие в тях. И също така е насърчение. Аз обаче не ща да насърчавам ония, които си позволяват да безобразничат. Те точно това чакат и на това разчитат. Затова безобразниците у нас са се разпасали толкова: щото никой не реагира на безобразията им. Или ако реагират, това са единици. Такива като мен реагират, на тях обаче никой не им обръща внимание. "Кучетата си лаят, керванът си върви". И също: "влачи куче диря нема".

Писах, писах, реакция от отговорните органи няма. Никой не зачита гласа на граждани като мен. Мислят ни за някакви там ненормалници. И натрапници. Отчайващо е. Пустош и мъртвило. Затова страната ни почна да прилича на пустиня. На духовна пустиня. На човешка пустиня. В която човечността е най-дефицитен продукт.

Някои приятели пък ме критикуват че грешката ми била следната: не съм бил постъпвал по християнски. Много съм бил рязък, обиждал съм бил провинилите се другари. Трябвало да се отнасям към тях с добро и с любов. Любовта може онова, което злото и омразата не могат. Добросърдечно трябвало било да се отнасям към разпасалите се другарки и другари от ръководния и властващ елит, които си безобразничат със сладострастническо някакво удоволствие. Трябвало било да не ги обиждам с нищо, щото те били имали, предполагам, крехки, обидчиви души и моите прями думи, видите ли, ги наранявали. И ожесточението се увеличавало. Безобразниците у нас били имали - запомнете това! - крехки и раними души. Трябвало било да ги щадим. Те също, видите ли, презирали подлостите, мерзавщините и мръсотиите, ала просто нямали душевната сила да се възпрат да ги правят. И ний с любовта си сме можели да подсилим душевната им сила. Да, любовта може това, което нищо друго не може. Дали в такъв случай да не напиша едно писмо до г-н Старибратов, което да е преизпълнено с любов? :-) Та да го трогна така, че да осъзнае и почувства греха и грешката си. И сам, така да се рече, да се презре. И да помогна някак да се осъществи онзи така желан поврат в душата му, към който се стреми цялото му тъй страдащо същество. Още повече че той показа оптимистични податки в тази посока: виж Директорът на ОМГ отговори на писмото ми, естествено моята кандидатура за учител по философия е елиминирана по (не)ясни субективистки и дискриминационни подбуди. Там между другото той написа следното:

... Приемете моето извинение. Лично аз следя вашето списание и работата ви с учениците и споделям подобни възгледи. Пожелавам Ви лека и ползотворна учебна година!

(Хубава подигравка, забелязвате ли между другото, си позволява, а, какво ще кажете, чудесна е, грешка няма: прогонвам те без обяснение, осъждам те по този начин да си останеш безработен, ала ти пожелавам лека и ползотворна учебна година!) За какво говорят тия прочувствени думи ако не за една страдаща, раздвоена между злото и доброто душа? Човекът просто са го притиснали да направи такава идиотщина, но той лично това не го желае - и копнее да бъде добър и справедлив, ала не му позволяват. Не е лесно да си директор в наше време, отвсякъде те атакуват различни сили, всяка си иска своето. Грънчаров иска справедливост, ала другарите от АТАКА и от БСП искат да назнача техен човек за учител по философия, брях, какво да правя? Амче на другарите от АТАКА и от БСП особено аз съм много задължен, мога ли да пречупя хатъра им? Абе какво иска тоя Грънчаров бре, не е ли време да миряса? Трябвало било да изберем най-добрия кандидат, оня, който превъзхожда всички именно като личност и като философ, като учител и пр., майната ти, кога у нас е било всичко да е както трябва и справедливо? Кога у нас най-добрите са били избирани на каквато и да е било държавна работа или длъжност? Винаги най-лошите, безскрупулните са ни управлявали, винаги те са блаженствали на високите служби особено, ех, Грънчаров, що се правиш на такъв идиот че не разбираш поне това? А и тук става дума за едно проклето даскалско място за учител по философия, голема работа, нема да пропадне света като поставим тук един заслужил другар от братската партия АТАКА?! Е, сега пък ще се правим на големи светци, обучението по философия на учениците щяло било да пострада, глупости на търкалета?! То и учениците да не би да мислиш че искат някой да ги тормози да учат истински? И те обичат даскалите, дето не им дават много зор. Ето, другарят от АТАКА е такъв популист, че учениците ще го обикнат непременно. Ще стане най-добър и обичан даскал. А такива като теб само създават проблеми. А пък и разбери, Грънчаров, не можех да пречупя хатъра хем на политическите ми другари, хем на другарите от РИО. Господинът, когото назначавам, е вътрешен човек в инспектората, да не би да ми е изпила чавка ума та да се конфронтирам с другарите от Инспектората? И за какво, моля ти се? За теб ли? Или за проклетата ти справедливост? Ти мен за мухлю ли ме мислиш?

Аз отговорих на това чистосърдечно писмо на въпросния администратор. Така му отговорих, че той се докачи и млъкна. Дали сега не е време да му напиша друго писъмце? Ей-така, заради науката да се пожертвам малко? И за демокрацията де. Що пък да не му напиша едно кратичко писъмце? Все пак първо към него трябва да се обърна. Трябва да щадим реномето му донякъде. Въпреки че той трябваше много да внимава да не сгафи. Да, ала се поддаде на натиска. Съгреши. Как ли следва да се отнасяме към грешниците? По християнски трябва да се отнасяме, нали? Или по... будистки? Забелязвам, че у нас напоследък е пълно с все повече будисти. Е, ще опитам да му напиша едно писъмце и понеже вече взе да ми писва да пиша тази сутрин, то ще бъде съвсем кратичко. Ето какво писмо се получи, пиша го тук пред вас:

Здравейте, г-н Старибратов,

Онзи ден в неделя като ми отговорихте на писмото, аз Ви писах, а Вие след това замлъкнахте. Но диалогът между нас трябва да продължи. Държанието Ви предизвиква много недоумения и куп неизбежни въпроси. Позволихте си да сторите много грешки. Не смея да твърдя, че ме излъгахте, но такова впечатление, простете, създавате. Сгафихте така, че ще Ви се наложи да давате обяснения. И то по възможност по-убедителни. Мисля че сте разбрал, че в наше време властта не Ви гарантира недосегаемост от критики. Длъжността Ви е публична и аз като гражданин имам пълното право да Ви задавам тия въпроси. Нещо повече, това е мой дълг. Привикнал съм да си изпълнявам човешкия и граждански дълг. На такива опасни неща съм учил и учениците си. Може би и затова Вие ме елиминирахте така решително, но и толкова грубо. Можеше да се опитате да го сторите с известен финес. Подозирам, че някой Ви е повлиял да заживеете с погрешното чувство за пълна безнаказаност. Такова едно съзнание е неадекватно на реалностите на съвременния живот. Време е да се събудите. Нещата днес са съвсем различни.

Както и да е, решен съм да Ви изнеса един урок. Учител съм, тази ми е работата. Урок по психология, по философия на живота и по гражданско достойнство възнамерявам да Ви изнеса. Урок, който предпочетеният от Вас кандидат, другарят Казанджиев, не може да Ви изнесе. Той няма и моралното право да Ви изнесе такъв урок.

Вие си позволихте да направите куп грешки, процедурни и от всякакво друго естество. Това показва, че сте си въобразил, че можете да си правите каквото Ви скимне. Насреща си обаче нямате балъци, а разбиращи човешки същества. Не зная как другите ощетени кандидати ще реагират. Сам разбирате обаче, че аз няма да си замълча. Ще Ви се наложи да отговаряте. Ще понесете пълна отговорност за произвола, който си позволихте.

"Точковата система", с която се опитахте да ни хвърлите прах в очите, първо, следваше да я обявите, неясни са критериите. Ще трябва сега, постфактум, да давате обяснения. В тази точкова система влизаше ли критерий ниво на квалификация на кандидатите? Аз имам чувството, че най-важният критерий във Вашата точкова система е бил "политическа принадлежност към правилна братска партия". Колко точки давате за този признак? Как можахте да си позволите такъв гаф: да назначите ярко изразено политическо лице на длъжността учител по философия в повереното Ви училище? Излишно е да казвам, че училищата са деполитизирани. Това не Ви ли смущава поне малко?

Второ, мен ме елиминирахте крайно грубо. Ще трябва да дадете обяснение колко точки съм събрал и защо не съм бил сред фаворитите. Моята кандидатура е силна. Кое по-точно Ви накара да ме елиминирате и дискриминирате по такъв един нескопосан начин? Давате ли си сметка, че не съм човек, който ще прости погазването на моите човешки и конституционни права? Аз вчера очаквах цял ден да ме поканите на разговор за да дадете подобаващите обяснения. Днес в 14 часа ще бъда в РИО-Пловдив да разговарям по прелюбопитния казус с г-жа И.Киркова. Ако желаете, можете да се присъедините към компанията ни. Веднага след разговора с нея ще предприема нужното за да известя в писмен вид и г-н Министъра за тази толкова възхитителна история. Но първо Ви давам шанс да дадете убедителни обяснения. Вие не сте на нивото на един, да речем, султан на Отоманската империя, та никой да не може да Ви иска обяснения. У нас даже властници от много по-високо ниво им се налага да дават обяснения. Между другото, аз съм и медийно лице, имам си собствена медия, това е моят блог. Блогът ми се чете от много хора. Тези хора са запознати със стореното в тия дни от Вас и също чакат Вашия отговор. Чакат Вашите обяснения. Да, демокрацията е нещо много лошо, г-н Старибратов, ето, налага се на началствата да дават обяснения на гражданите. Вие заявихте в писмото си до мен, че сте бил горещ привърженик на демократичните възгледи - в образователната сфера най-вече. Ето, давам Ви шанс на дело да докажете това. До този момент не Ви е проличало, че сте привърженик на демократичния дебат. Криете се от него, което не говори добре.

Имам много конкретни въпроси към Вас. Съветвам Ви да прочетете коментарите в блога ми по повод на цялата тази история. Примерно г-н Р.Радев, философ, пенсиониран многогодишен директор на училище, от Перник, Ви зададе чудесни въпроси. Г-жа М.Василева, учителка от Пловдив, сега пенсионерка, също Ви зададе превъзходни въпроси. Поровете се, намерете ги. Интересно е да разберем защо Протоколът, съдържащ "точките" и класирането на допуснатите за втори кръг "събеседване" е подписан едва на 31 август, а по Вашите думи е бил готов още на 28 август? Защо три дни мислихте какво да правите и накрая, след толкова много мислене, дръзнахте да сторите непростим гаф, за който много ще се говори? Съзнавате ли вече какво си позволихте да направите? Грешката Ви е голяма. Вас специално, позволете да запитам, вълнува ли Ви изобщо качеството на образованието по философия на учениците от Математическа гимназия? Как се убедихте, че най-достоен за тази функция е тъкмо въпросният партиен функционер на партия АТАКА? Смятате ли, че ще можете да убедите в правилността на своето решение самите ученици от МГ, а също и техните родители?

Сега ми хрумва: ако искате, готов съм да дебатирам с Вас и с г-н Казанджиев възникналия казус пред камерите на Пловдивската обществена телевизия. Ето, каня Ви в своето предаване "На Агората...", то се излъчва в четвъртък, от 11 часа, заповядайте в този час в сградата на ПО-тв. И без това напоследък правя поредица от предавания за състоянието на образователната ни система, предвид идващата нова учебна година. Ще се радвам да бъдете мой гост.

Толкова. Много съжалявам, че нещата стигнаха до такъв край. Наистина силно ме разочаровахте. Много жалко!

Бъдете здрав!

С поздрав: А.Г.

Това е. Спирам тук. Не ми се пише повече за нищо. Ще се отдам на почивка. Излизам на разходка. Хубав ден ви желая! До нови срещи! Не се страхувайте, подло е човек да се страхува, правете нужното да бъдете достойни човеци и граждани - ето това ви желая в завършек. ПРАВЕТЕ казах, т.е. на дело, практически, а не само мисловно. В делата, в действия, в постъпки показвайте, че сте такива. Тук е разковничето. Желанието за свобода е нищо, истинското е РЕАЛНАТА, действената, действителната свобода. Дали г-н Старибратов, прочее, не ме отритна така неблагоразумно от МГ само защото го е страх да не спомогна техните ученици да станат наистина свободни и достойни личности? Дали тази не е истинската причина да ме отхвърли така решително? Наистина, не мога да разбера какъв е този негов неистов страх от мен? Голяма загадка, но ще видим, ще направя нужното да я разгадая... ще ви известя за постиженията си в тази посока...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo