България е на път да стане страна на антикултурата, санким, на "културата" на най-натуралната простащина - или вече сме станали такава страна?

Последното есе от поредицата, която условно наричам "Проект за незабавна реформа на НЕобразованието" (примерно), публикувах под заглавието Страх и малодушие вървят ръка за ръка, победиш ли страха, ще сразиш и слабостта: тези са първите стъпки към свободата. Стана така, че под въздействието на логиката на живота се наложи да дам предимство на въпроса за това как следва да се отнасяме към поведението на училищните директори, имащи самочувствието че са нещо като бейове от най-ранните времена на Отоманската империя - или като феодални деспоти, разполагащи с неограничена власт. Дадох конкретни примери, взети от живота, този път с поведението на директора на Математическа гимназия в Пловдив, който явно е имал шанса да обезсмърти името си, влизайки в тази поредица. Той, разбира се, все още не е реагирал никак на моето толкова любезно, но и прямо, пределно откровено писмо, което му написах; мълчи упорито, показвайки на дело, че твърдението му, че бил, видите ли, горещ привърженик на демократичния дебат, е напълно неоснователно изхвърляне; самоопровергава се по категоричен начин, независимо че като математик следва поне да не допуска толкова груби логически грешки. За да завърша подетата тема ми се налага да направя някои заключителни обобщения.

За да се разпищолят толкова училищните директори сме виновни най-вече ний, учителите, образователните дейци: това, че ни липсва развито гражданско и демократично съзнание е причината за такава една аномалия (все пак живеем в XXI-ия век, а не, примерно, в 1540-та година!). Това гражданско и демократично съзнание със съответстващите на него нрави е причината за вихрещия се произвол на училищните директори. Те са си втълпили, казах, че са нещо като турски бейове, макар че много се съмнявам, че оригиналните турски бейове едно време за се държали точно като тях: нашенските бабаити са значително по-нагли от служителите на турския султан по места, в санджаците и вилаетите, в учрежденията на Отоманската империя. Много често училищните директори у нас имат поведението на най-обикновени и банални мутри, които нямат никакъв респект и никакво приличие пред народа, пред послушните балъците, на които са се качили на главата и се чудят какви мерзости да произведат там. Най-малкото, което си позволяват, е да се гаврят с персонала както си искат, примерно, да издевателстват безсрамно над горките безработни учители, на които се налага всяка година да кандидатстват за освободилите се учителски места. Те явно имат една идея-фикс: да покажат колко са величави, колко безконтролна е тяхната власт, т.е. внимават да демонстрират непрекъснато, че могат да си правят каквото искат. (В моя екзотичен пример, случил се тия дни - не съм си го изфантазирал, наистина се случи! - въпросният директор на Образцова математическа гимназия в Пловдив си позволи да назначи за учител по философия един местен известен партиен функционер на партия АТАКА! Наистина "образцово" е това поведение, няма що, съответства на едно "образцово" за разложилите се нрави в образованието училище!) Как може да се озапти тази склонност към произвол, как могат да бъдат сложени известни граници на подобна арогантност? Ами лесно е. Стига директорите да нямаха насреща си овчици, а достойни личности и граждани.

Ето, в нашия случай директорът на МГ си позволи да се погаври със седем човека, кандидати за това учителско място. Други петима предварително се отказаха, явно защото някак са узнали предварително какво ще се случи и затова са се въздържали да участват във фарса. Значи 12 човека просто си замълчаха (и себе си слагам в това число, защото освен че писах само в блога си, до този момент не съм реагирал другояче, именно на дело). Безобразието се прави пред очите им, те си замълчават. Това ако не е насърчение на разпищолилия се управник и дори съучастие в безобразието - сполай му кажи! Сега става ли ви ясно защо у нас политическите нрави са толкова долни? Ами защото сме способни да понасяме всякакви издевателства, затова е така. Не реагираме както подобава за личности и граждани, затова злосторниците са се разпасали толкова. Липсва сдържащият фактор в лицето на смели и достойни личности и граждани, които са способни да противодействат решително на произвола, на гаврите със законността и правото, на на мутренската безцеремонност и безочие на нашите управници. Тази държава не е бащиния на мутрите, ето това трябва да се разбере! Тази държава е на нас, гражданите. Щом допускаме управници с мутренско поведение да се гаврят с нас, заслужаваме си участта. Ако поне неколцина личности и граждани издадат открито глас в защита на правото, законността, благоприличието, ако покажат решимост да се борят, злосторниците ще се позамислят дали да продължат да се държат така арогантно. Разбира се, когато само един човек се противопостави, а всички други мълчат и гледат сеир, този отделно взет човек, показващ някакво личностно и гражданско поведение, непременно ще бъде обявен от злосторниците за "ненормален", за "луд", за "неадекватен", нищо чудно тогава и диагноза да му поставят: там, където безразличието или стадността е норма, там личностно изразеното и гражданско поведение е същинско безумие!

Когато някъде у нас някой се осмели да протестира, всички други засегнати мигновено застават в поза "гледане на сеир" и не благоволяват да си мръднат и малкия пръст да го подкрепят някак, да покажат солидарност с възмущението му, не, такова нещо у нас не може да се случи. Ето причината арогантните управници, началства, чиновници да се държат толкова нагло с нас, да не уважават изобщо правата ни, да си позволяват грозно и недопустимо в нормалните страни поведение. Нали чухте какво се случи в тия летни горещини в едно нашенско село? При 35-градусова горещина всеки ден няма вода в това село. Само един човек се вдига да протестира. Не, спокойно, той даже не е българин, чужденец бил, белгиец, таман от страната, в която е столицата на Европа. Отишъл в отчаянието си при благоденстващата кметица и заявил, че докато не направи нещо да пусне водата, няма да излезе от кметския й кабинет. Стоял с часове там докато пазачите не го изгонили. Нито един нашенец обаче не го подкрепил, напротив, лезят се и, видите ли, "му се чудели на акъла"!!! Много странно в техните очи се държал белгиецът, да, странно е у нас да се държиш като личност и като гражданин! Водата, разбира се, не била пусната, кметицата даде какви ли не оправдания. Овчиците мило поблейнуват около нея. Е, белгиецът тия дни заяви, че възнамерява да продаде имота си и да вложи инвестицията си в друга страна, където живеят по-нормални хора, сиреч човеци. А не овце като у нас. Да, държим се по-зле даже и от овцете - срамота! Същински позор е това!

Да се върнем на положението в училищата, щото иначе темата е голяма. Когато директорът се държи като турски бей или като съвременна разгащена българска мутра целият персонал на въпросното образователно-възпитателно учреждение се държи, естествено, като най-презрени треперковци. А някой се осмели да покаже, че не богоговее пред деспота и мигом ще бъде изритан от топличкото си местенце. Затуй обикновено всички всеки ден се подмазват на директора, величаят го колко е добър, мъдър, как великодушно им бил давал хляба и сиренцето, да, това му думат тия презрени мишоци! Ах, колко сте красива днес, мила госпожо директор, и как приятно ухаете? Откъде намерихте тоя превъзходен парфюм?! И как добре Ви стои таз рокля, страхотна сте! Ех, какво щастие е да Ви гледа човек, да Ви се възхищава! Благодарим на съдбата, че Вие ни станахте директорка!" - ей-такива думи думат всеки ден в ушенцето на директорката си учители от някои съвсем реални и конкретни учебно-възпитателни учреждения, намиращи се около нас. Отвратителна атмосфера, разбира се! Забележете, говорим за отношения във възпитателно-образователни и личностно формиращи младежта ни учреждения! Ако тия отношения бяха характерни, примерно, за милиционерски участък, тогава проблемът нямаше да е толкова сериозен, но ето, тук такова поведение се демонстрира без капчица неудобство именно пред очите на младите! Давате ли си сметка как влияе такава една ужасна деморализация на техните съвсем свежи съзнания?

Всичко е тъкмо наопаки у нас, противно на дължимото. И на естественото, на човешкото. В страни като нашата, в които нивото на развитост на съзнанието за свобода е в своя зачатъчен вид или даже още не е започнало да се формира "масите" са се разплули от разврат, от перверзното удоволствие сами да се унижават колкото се може повече. И в резултат отношенията се объркват до невъобразимост. Всичко дори най-просто става безкрайно сложно. И безкрайно унизително. В крайна сметка хората стават съвсем безчувствени спрямо униженията. Те се възмущават когато не ги унижават, когато ги третират като личности, а не когато някой се гаври с тях, представяте ли си?! Те протестират когато някой почне да се държи достойно, както подобава за личност и за гражданин, и са спокойни, когато всички до един се държат като презрени мухльовци-мижитурки и страхливци. Да, всичко у нас е наопаки. Даже не може да бъде разпознато и възприето като такова достойното личностно и гражданско поведение. Щом някой почне да се държи като човек и гражданин с достойнство, всички се нахвърлят да го плюят, като всеки се старае да извади из гърлото си колкото се може по-голяма храчка. Това, любезни ми дами и господа българи, е положението. Да, такова е положението у нас. Изненадвам ли ви с нещо? Това, което пиша, нима е новост за вас? Нима не сте го видели с очите си? Хайде не се правете, ако обичате, на изоглавени, че тия неща не сте ги видели с очите си?

За тия неща у нас не е прието да се говори, камо ли пък да се пише. Тия неща са "обществена тайна", с която всички са се вече примирили. Никой не ще да се рови в тия мръсотии - за да не се оцапа. Щот сме много чисти, та се боим да не се оцапаме! Предпочитаме мръсотията да я държим вътре в душите си. Да не се вижда, да не се гледа. Това се възприема като "прилично". Да не се вижда, да, у нас обичат да замитат боклука под чергата.

Как може да се промени тази отчайваща ситуация ли? Ами просто е. Иска се известна промяна в съзнанията най-вече. Трябва да се осъзнаят някои най-простички истини. Трябва да се осъзнае съществуващото, каквото то е. Истината е важна, съзнанията ни са болни когато живеят в раздор с ония прости истини, които правят живота ни нормален и човешки. Ето какво следва да се осъзнае. Ще кажа какво трябва да се промени в оптиката, през която гледаме на интересуващите ни тук отношения директор-учители.

Ами от само себе си се разбира, че директорът на едно училище не е турски бей, камо ли пък султан на Отоманската империя, че никой да не смее да му държи сметка за поведението. Той просто е човек, на когото са възложени някои отговорности по управлението на училището, нищо повече от това. Властта, която има, предполага именно отговорности, нищо повече. Стига насреща си да има, повтарям, личности и граждани, а не овце. Не мило поблейващо стадо. На директора следва да се гледа като на грешен човек, на човек, който е застрашен също да прави грешки. Формулата "Началството никога не греши!" отива по дяволите. Всичко, което директорът казва или прави, бива подлагано на свободен и демократичен дебат. В който участват не треперковци, не подлизурки, а достойно държащи се личности и граждани, загрижени не за своя презрян личен комфорт, а тъкмо за най-горещите и същински въпроси на учреждението. Осъзнава се, че личното и общото, общественото, се намират в дълбоко същностно отношение: не може всеки да се стреми да прецака другите с оглед само той да е добре, да е приближен на шефа, да им прави разни мръсотийки и пр. Всички си гледат работата както трябва, влагайки цялата си душа и сърце. С глупости изобщо не щат да се занимават. Щото обикновено в нашите училища учителите биват принуждавани да се занимават предимно с глупости, а не с това, което им е истинската работа. Само на истински важното трябва да привикнем да обръщаме внимание, а от глупостите трябва да престанем да се вълнуваме чак толкова. Всички опити за интриги и мерзостчици от страна на вечно бодрите подлизурковци, тарикати и калпазани биват пресичани безпощадно от едно оформящо се мнозинство от свободолюбиви люде, а трябва да се знае, че ако един учител не е личност-свободолюбец, той не е достоен да бъде учител. Този е най-първият и решаващ критерий. Илюзия е някога да стигнем до такъв "идеален ред" в нашите училища, така ли? Не вярвате, че подобно нещо може някога да настъпи у нас?

Аз пък вярвам, че може. Вярата е нещо велико. Трябва да повярвате, без вяра нищо не се постига. Нещо повече, аз знам, че може да се постигне такова едно културно ниво, защото това е въпрос на култура. Демократична, нравствена, психологическа, политическа, каквато искате друга, с една дума казано - човешка. Културата в противоположност на натурата е онова, което човекът е създал и променил. Натурата е природното, докултурното, животинското състояние. Просто от животни трябва да се постараем да станем човеци. И личности. От овце, мило поблейващи в стадото, трябва да станем човешки същества. Човешкото, личностното у себе си градим самите ние, то е наше творение и постижение. Изисква постоянни грижи. Прекалено много сме "натурални" - поради което сме и толкова некултурни. Сега сфащате ли защо простотията у нас е толкова напреднала? Простотията именно е прекалено натурална, природна, "естествена". Липсата на всекидневни културни усилия, усилия по посока формирането на нашата автентична човечност или личност водят до дегенерацията, плот на която е ширещата се у нас простотия и антикултурност. Култура у нас е на път да стане обидна дума. "Виж го па тоа бе, че ми се праи на културен. Култура, култура, ела ме фани за... (сещате се, нали?)!" Сега сфащате ли защо у нас псуващото недоразумение, носещо името Вежди, е тъкмо министър на... културата? Е те точно затова. Да, таман за това. Загреяхте ли?

Учителите у нас да са некултурни вече е пък същински скандал. Некултурно се държи един учител когато изневерява на своята мисия и призвание. Примерно, когато дегенерира до нивото на презрян слуга на своя директор-простак. Когато става подлизурко на самозабравила се суетна и жадна за почести и власт директриса. Тия неща, лакомията за власт и прочие са компенсация за личностна непълноценност. Личностната празнота подобни жалки същества се опитват да запълнят с илюзията за надмощие, наричана власт. Аз винаги съм се чудил откъде Министерството успява да открие чак толкова непълноценни индивиди, които да тури за училищни директори-чешити. Чешити в най-лошия смисъл на тази дума. Сиреч, уроди. Човешки и личностни уроди. Които са антитеза на всякаква култура. Или са носите на една просташка, с извинение, "култура". България е на път да стане страна на антикултурата, санким, на културата на най-натуралната простащина. Или вече сме станали такава страна? Сфащате ли сега кои са изворите на простащината в нашите училища, които постоянно подхранват нейната вакханалия в обществото? Сега разбирате ли защо ако един учител в нашите условия се държи достойно, възпитано и културно в условията на ширещата се и в училищата ни простотия, той бива оценяван като ненормален? А мястото, където трябва да се поведе безпощадна битка с простотията са тъкмо училищата. В нашите училища обаче - те са и културни учреждения между другото! - простотията, уви, заема мястото на доминираща "култура". Много често, уви, учители-простаци, учители с несъмнен мутренски манталитет и поведение, биват възприемани за "най-добрите". Те виреят като риба във вода (да не търся друга, по-изразителна метафора) в нашите училища. Докато истинските учители-личности са в пълна немилост.

За тия неща ще поговорим по-нататък. Тук темата ни беше за това как по нов начин следва да възприемаме въпросните училищни директори с манталитет на турски бейове. Или които отдавна са задминали турските бейове по безочие, на които по безочие турските бейове не могат да стъпят на малкото пръстче. Казах, че се иска едно ново съзнание, едно реалистично съзнание. Без никакви митологии, без лъжливи и глупави илюзии за "величавостта" на нашия мил шеф. Разбира се, трудно е да се промени ситуацията в тази посока предвид това, че въпросните бейове са направили всичко по силите си за да поддържат мита за своята изключителност. Или незаменимост. Те са се обкръжили с гнусни подлизурковци и имат пълно мнозинство. А в някои случаи успяват да потиснат всеки порив към благоразумие и здравомислие сред "учителското тяло". Тогава нещата стават особено тежки. Но се иска смелост, иска се дързост, иска се борба.

Обикновено всичко започва от една личност. Някой трябва да даде пример. Трябва да намери сили открито да възроптае. Да се възмути и да даде категоричен външен израз на възмущението си. Да удари по масата и да каже, че така повече не може да продължава. Да, знам, всички ще се ококорят и в очите им ще можеш да прочетеш: "Горкият, какво му става, взе май да полудява, човечецът?!". Всичко знам, защото съм го преживял. И то неведнъж. Добре ми е познато положението когато някой се мъчи да се държи достойно в унизителните обстоятелства. Не е лека отговорността да си учител в истинския смисъл на тази дума. И да си възпитател на младите, който презира малодушието. И не си позволява и миг да се държи малодушно.

Опитайте да практикувате този по-различен стил на поведение. Да, ще ви сметнат за "анархисти", за "луди", "екстремисти" ще ви нарекат, ще ви се стъжни животът, презряното спокойствие и мижитуркането ще отидат по дяволите в момента, в който дръзнете да се държите като личности. Тук е възловият момент: бъди личност. У нас масово не се разбира това. Всички били, видите ли, "личности" у нас, поголовно всички. Глупости на търкалета! Това, че си човек - де да бяхме човеци де, щото и човеци не сме! - изобщо не те прави личност. А що е личност нека всеки помисли повече сам. Аз съм писал много по тази тема, това е любимата ми тема. Тук ще ви подскажа само един признак на личностното: свободолюбие. Който обича беззаветно свободата е личност, заслужава това име, страхопъзльовците личности не могат да бъдат. А отдадеността на свободата е израз на мъжество. По Аристотеловия смисъл, за Аристотел добродетелта мъжество е средно положение между безумната дързост и страхливостта. Мъжеството е нещо разумно, съдържа, мяра, умереност, щото пък безумно смелите често си чупят главите. Макар в нашите родни български условия, в които е пълно със страхливци, често се налага човек да прояви и безразсъдна дързост - ако иска нещо да промени. Ако иска да повлияе за промяната. Първо обаче в себе си трябва да надмогнем и сразим страха. Да победим малодушието. Да, да си личност можеш да претендираш само ако си победил малодушието. Ако си сразил слабостта.

Трябва да ставам, налага се да прекъсна писането тук. Имам работа, ще излизам по работа. Още съм "безработен" де, нищо че постоянно работя какво ли не. Вчера нищичко не писах в блога защото са наложи да пътувам с кола по селата наоколо. Съпругата ми - начална учителка и втора специалност има учителка по английски - също си търси работа като мен. Опитваме да й намерим работа по честния начин, без връзки, без подкупи, без политически протекции и т.н. (Нищо че министърът на образование и науката, така да се каже, е "наш", е от Реформаторския блог, но ний сме принципни хора, не търсим никакви протекции, пък и пак виждате даже и сега под "наши" трябва да се разбират съвсем други, ето, назначават за учители по философия партийни функционери на АТАКА - нищо че министърът бил, тъй да се рече, "реформатор"!) Трудна работа е да се живее честно в нашите родни условия. Плаща се голяма цена за този лукс. Даже и буквално. Но все пак всички не можем да бъдем мерзавци. Налага се за разнообразие да има и що-годе честни и по възможност чисти хора.

Ще пиша тия дни жалба до Министъра по повод скандалния случай в МГ. И до други инстанции ще пратя жалбата си. Чакам и днес реакция на писмото ми до директора на МГ и ако, както подозирам, си замълчи, сякаш е равностоен на турския султан, тогава ще го подгони, дето се казва, службата. Да, добре знам, тия хора не ги е страх от нищо. Не им пука от нищо. Поне известно приличие се иска обаче. Е, ще им преподадем нужния урок. А след малко ставам да се приготвям за тръгване, ще водя днес предаването си "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия. Темата, която искам да поставя, е тази: "Защо училището отврати младите от ученето?". За училището ще бъде темата, дали ще е точно тази или някоя друга, ще реша докато пътувам в автобуса за телевизията. До последния момент обмислям каква да бъде темата. Имам много варианти, но се колебая между тях. Може да разкажа нещичко и от тази показателна история за това как се назначават учители в МГ. За "точковата система" на класиране на кандидатите още не съм получил разяснение от тъй авангардно мислещия директор Старибратов. В която критерият "партиен функционер на братска на БСП партия" заема явно най-високото място - и дава най-много точки! Повече отколкото дава моя първи клас-квалификация и десетилетната ми пълна отдаденост на философията.

Спирам дотук. Хубав ден! Желая ви още днес да пробвате да се държите като истински личности-свободолюбци. Пробвайте, опитайте, убеден съм, че ще ви хареса. Вчера между другото ходих в едно училище да подавам документи за учител по философия. Срещнах един от кандидатите, с когото се познаваме от епичното кандидатстване в МГ. Обменихме мисли по скандалния случай. Човекът твърдо ми заяви, че не може да си позволи лукса да протестира или да пише жалби, защото има семейство, за което трябвало да се грижи, трябвало на живот и на смърт да си намери работа. Преглътнах да му кажа, че и при мен положението е абсолютно същото. То се подразбира. Но ето, май единствен - като оня лудия Мунчо от романа на Вазов "Под игото" - ще протестирам, такава е нашата българска работа. Призовавам ви и вие да се опитате да станете поне малко мунчовци, а, имам ли правото да имам чак толкова големи изисквания към вас? Сами решавайте.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo