Тия, които обичат да слушат, те обичат и да мислят

Напълно вярно, споделям, така е! Макар че аз бих го казал по друг начин, така с тия уши, мозък, уста, език ми звучи много... физиологично; бих го казал ето как:

Тия, които обичат да слушат, те обичат и да мислят; които не обичат да мислят те само говорят. Мисленето го свързвам със слушането (не с послушанието, разликата е огромна!), със съсредоточеното вникване в смисъла на това, което друг човек ти казва; на който не му работи акъла, той по тази причина не обича да слуша; такъв се разпознава и по това, че устата му мели като воденица. Разбира се, подобни плямпала дърдорят все празни приказки, глупости, простотии разни и т.н.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo