Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 11 декември 2015 г.

Да, оказва се, за моя изненада, че понякога има правосъдие дори и у нас: връщам се "на бял кон" в ТЕТ "Ленин"!



Много хора ме поздравяват от вчера насам, откакто се разбра, че съм спечелил окончателно (във Върховния касационен съд!) съдебното дяло срещу моето уволнение от работа като преподавател по философия в ПГЕЕ-Пловдив. Съдът ме връща на работа - след близо две тежки години на изтощаващи съдебни битки!

Та по този повод една дама, занимаваща се от години с правораздаване (тя е била и прокурор на високо ниво, сега е адвокат), тя е именно адвокат по друго едно мое съдебно дяло, пак срещу все същата неуморна администраторка на ПГЕЕ-Пловдив, то пък е съдебно дяло за клевета, което също спечелих наскоро!) ми писа:

Е, какво да кажем? ЧЕСТИТО! ИМА ПРАВОСЪДИЕ! Понякога! :-)

Отвърнах й ето как:

Благодаря! Да, оказва се, и за моя изненада, че понякога има правосъдие дори и у нас! :-)

И в завършек ще приведа тук думите на един мой приятел, един достоен човек, бивш учител от същото това училище, от което ме уволниха, сега пенсионер, който написа ето какво във Фейсбук:

В ТЕТ-а да извадят червения килим, да го изперат и прострат пред входа! Ангел Грънчаров се връща на бял кон, спечелил ВСИЧКИ дела срещу г-жа директорката! :-) Radomir Parpulov

Апропо, да кажа още нещичко, налага се. Това как ще бъда посрещнат от загубилата съдебната битка администраторка, как тя ще постъпи в създалата се тъй неочаквана и крайно неприятна за нея ситуация, дали тя ще изнамери нов, още по-оригинален начин отново да ме уволни (нещо, което несъмнено го желае с цялата си душа и сърце!), дали, с оглед на това моя милост, като разумен човек, изобщо е нужно да се връщам на работа в ПГЕЕ-Пловдив, дали пък не е по-разумно да постъпя по друг начин и прочие са все любопитни въпроси, по които неизбежно ми се налага да размишлявам тия дни и да вземам най-рационалното решение. Много хора ме съветват да не се връщам на работа, тоест да се върна и мигновено сам да пожелая да напусна, с оглед моето присъствие в ПГЕЕ-Пловдив да не нарушава възцарилата се след моето брутално изгонване тъй умилителна и сънотворна при това, впрочем, административно-социалистическа идилия. Идилия, която напомня тъй блажените времена на социализмо-комунизма, в които всички се прекланяха пред неръкотворната непресекваща мъдрост и непогрешимост на вожда, на шефа, на началството, на партийния секретар - и го благославяха да царува доживотно!

Други хора пък ме съветват да се върна непременно, с оглед на това, че въпросното училище все пак не е бащиния на самозабравилата се администраторка, то наистина не е нейна лична или частна собственост, ето, значи училището е колкото нейно, толкова и мое, толкова и на всички пловдивчани, защо тогава пък да й го харизваме, дето се казва?! Та възниква отново една крайно възхитителна ситуация, аз лично, като човек, който много си пада по подобен вид изследвания, съм крайно развълнуван от открилите се шансове да продължа проучванията си, които по такъв превъзходен начин показват "изотвътре" плачевното състояние на прогнилата отвсякъде образователна система. Ще видим какво ще реша, има още време, докато Окръжен съд, според определението на висшестоящата инстанция, се разпореди да се върна на работа в ПГЕЕ-Пловдив. Ще мислим по тия въпроси, разбира се, а сега-засега да си пожелаем само живот и здраве да е само! 

Очевидно предстоят нови борби: доброто, правдата и правото в този наш свят не триумфират току-така, а се иска непрекъснато ний, хората, ний, гражданите, ний, човеците, да подпомагаме тържеството им. Е, що се касае до мен, аз съм готов да работя за тяхното тържество, щото като човек и особено като философ, такава, дето се казва, ми е работата, а аз съм привикнал смирено да си изпълнявам дълга, да си гледам, дето се казва, работата. А се оказа в нашите абсурдни български условия ония като мен, дето си гледаме работата истински, да сме възприемани като "народни врагове", като "злодеи", като "луди", като дисиденти спрямо системата, като "непотребни", като "вредни", като "опасни", като "ненужни", представяте ли си, хора и същества! 

Виждате ли докъде сме я докарали у нас работата, а, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! 

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

15 коментара:

Анонимен каза...

Congratulations!!!

Constantine Raida

Анонимен каза...

Недей да ликуваш няма да ти позволим да се върнеш в ТЕТ ЛЕНИН. Нашият сплотен около любимата ни директорка колектив няма да позволи да пристъпиш прага на училището ни! Не признаваме това решение на безотговорните съдии на които не им пука за състоянието на образователната ни система която е съсипана от безотговорни хора като теб, от нагли некадърници като теб които се мислите за много важни и умни. Ние такова петно а именно ти, Грънчаров да се върнеш в нашето училище няма да го допуснем. Ще обявим стачка и подписка. Ако трябва в краен случай и мечка ще ти направим но ти няма да пристъпиш прага на училището ни. Наскоро преизбрахме с пълно болшинство госпожа Камелия Стоянова за лидер на синдикат "Подкрепа" така че сме в пълна бойна готовност отново да воюваме с теб и да те сразим този път мигновено. По добре сам се откажи да се връщаш. Нали парадираш с това че си бил болен и че сърцето ти трябвало да бъде щадено, ето, добро в нашето училище няма да видиш, целият наш сплотен колектив е срещу теб и стоим като един зад любимата ни директорка затова понеже сме благородни хора те съветваме изобщо да не се връщаш при нас. Размятай кръчоли докато си жив из селските училища, но при нас няма да те пуснем.

Анонимен каза...

Поздравления за победата! Хубаво да натриете носа на комунистическата снаха!

Велислав Алтънов

Bacho Кольо каза...

Поздравления и от мен!
Победата ти е резултат на борбата, която ти не се отказа да водиш!

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря на всички, включително и на теб, Кольо! И на анонимната ранобудна другарка от "ТЕТ ЛЕНИН" също благодаря - щото, дето се казва, тъй честно си излива душата, казва си всичко, което й е на сърцето. Ще ми е много приятно в скоро време да си кажем някои неща лице в лице.

Анонимен каза...

Поздравления.
Време е да си ги кажете. Лице в лице. Какъв ли ще е отговорът им?
Томи Томев.

Анонимен каза...

Грънчаров разумно е да се оттеглиш сам защото огромната негативна енергия която клакьорките на директорката са натрупали срещу теб ще те убие. Стой си в училището в Раковски. Какъв е смисъла да се върнеш в тета и след няколко месеца да те покоси някой инфаркт. А сега срещу теб те имат един вариант - да те ликвидират физически. Психически и административно не успяха. Остана този вариант. Аз ако съм на твое място няма да се върна. Глупаво е. Не си струва. Запази си поне живота. А няма съмнение че като (ако) се върнеш ще бъдеш подложен на такъв терор че този път организмът ти няма да издържи. Отстъпи. Пообедител в тази война няма как да бъдеш.

Анонимен каза...

Честита радост, Приятелю. Все пак Истината победи, защото е свята.

Георги Кокеров

Анонимен каза...

И аз се присъединявам към г-н Кокеров! Истината наистина е СВЯТА!

StefanArt Kiuchukov

Анонимен каза...

Радвам се за теб, Ангеле! Здраве и късмет да имаш и широко сърце да приемаш и доброто и лошото! Щото не можем да го избегнем...

Тодор Марков

Анонимен каза...

Браво, г-н Грънчаров! Правото възтържествува, да не повярва човек.
Много е важно да се върнете в ПГЕЕ, защото иначе бихте признали победата на безхаберната директорка - ако не се върнете и не продължите борбата там, значи ви е пречупила.
Но разбира се, ако това много ще ви натовари, не си струва.

Анонимен каза...

На твое място бих се върнала. Мисля, че в училището ти си на мястото си и тези, които не са за учители, поради липса на морал, трябва да напуснат, а не ти. И отново, с риск да се повторя, ще бъдеш по- полезен във Висше учебно заведение или в елитно училище.Тук, в електротехникум, няма как да те разберат и приемат. Трите по- добри училища са математическата, руската, английската и хуманитарната.Използвам старите имена за по- ясно и лесно. Мисли в тази насока, ще се отървеш от излишни дребнави сплетни и желания за мъст. Най- добре да почнеш в Тета, докато откриеш правилното място. И там да не влизаш в спорове, за да си съхраниш здравето. Няма вразумяване за такива. Има, макар и рядко, такива
учители- контактуват само с учениците си.
Мария Василева

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря за на всички, за мен вашите реакции и подкрепа са много важни, дават ми сила и насърчение да продължа!

Госпожо Василева, права си, длъжен съм да се върна на работа (като примерен гражданин, уважаващ законите, ще изпълня постановлението на съда!) и аз ще го сторя, няма да дезертирам от отговорността си. Права си и за това каква линия на поведение следва да възприема по-нататък. Аз всъщност винаги съм искал само едно нещо: да си върша спокойно работата като учител по философия, нищо друго не ме занимава. Е, бидейки човек, философ и гражданин, се вълнувам много от ситуацията в образователната система и според силите си се боря за промяната й към добро. Оказа се, че тази битка за непосредствена промяна в българското образование за момента е обречена, налице е пълна хегемония и диктат на бюрократите, чиято власт се крепи на огромното малодушно, страхливо и безразлично, покорно мнозинство (и сред учителите, и сред учениците, и сред родителите), това мнозинство, на което се крепи и цялото отчайващо статукво в страната ни. Във всички сфери на живота ни е все същото мъртвило.

Аз значи в такава една ситуация съм изправен пред избора: дали да продължа открито оная тежка и неравна борба за ново и съвременно образование, която водих фактически през целия си живот, или, с оглед да се самосъхраня, да приема стратегията, която ми препоръчваш: да си върша работата, да контактувам само с учениците, да прекратя предизвикателствата си спрямо "властимеющите", да се "кротна", с оглед все пак да оцелея донякъде (според това доколко Бог ми е отредил живот, време и сили). Всички мои най-близки хора (съпруга, син и пр.) и ония, които ме ценят и уважават, ме съветват да правя това, което и ти тук ме съветваш. Да прекратя неравната и тежка борба, защото иначе наистина няма да издържа и от огромното напрежение ще рухна физически, ще загина (казано съвсем буквално). А, очевидно, е глупаво човек да се жертва, да изгори и да умре за такива безнадеждни борби, които по принцип няма как да спечели без нужната подкрепа от страна на общността. А общността у нас, знаем, е търпелива, кротка, понася всички гаври, пълно е у нас с сеирджии и с треперковци - бива ли човек заради такива да си слага главата в торбата?

Ето го тежкият избор, който трябва да направя всъщност. Да изменя на себе си и на делото на живота си, с оглед да поживея поне още малко, според отреденото ми от милостивия Бог. Ами ако в замислите на самия Бог влиза това да си изпълня мисията, щото всеки човек на тази земя, така или иначе, си има някаква мисия? Какво ще стане ако аз, в името на своето спокойствие, изменя и предам мисията си? И се опозоря и орезиля, тъй да се рече, на стари години? Щото има и такива примери, когато на моята възраст дадени хора правят неща, с които омърсяват и опошляват това, което са правили преди.

Другият вариант е да остана верен на себе си и на задачата си. Пък да става каквото ще. Един приятел вчера ми каза отново нещо, което ми е казвал и преди, още по времето на епичните борби в тета, които доведоха до изритването ми оттам; ето неговите думи:

Ангел Грънчаров каза...

- Абе, човече, помисли малко: та ти не си нито Левски, нито си Ботев, да ни си превъртял да се мислиш че си нещо като тях?! За "апостол на свободата" ли се мислиш бе, безумецо?! Да изгориш ли искаш?! Ще те смачкат без капчица жал, цяло чудо е че оцеля даже дотук, но е време да спреш и да се вразумиш! Мълчи си, трай си, гледай си работата - и тогава и ще спрат да те гонят, тормозят и мачкат. Ще те потърпят до пенсия, ако ти е писано изобщо да доживееш до пенсия. Но ти си дръж езика зад зъбите, не пиши нищо, мълчи си, отдай се на чистата философия, пиши си по разни абстрактни философски теми, но от обществени борби за промяна, от вятърничавите си идеи за "коренна промяна в образованието" (пък и в страната като цяло!) се откажи, щото това твоето, прощавай, наистина прилича на лудост. Ти не си този, който ще промени света, светът няма да успееш да го промениш, затова гледай поне себе си да съхраниш. И с чиста философия да се занимаваш, да си пишеш философски книжки има смисъл, и то много по-голям от тия твои безперспективни борби, в които ти вложи толкова енергия, че ако я беше вложил тази същата енергия в работа в сферата на философията, щеше да постигнеш нещо наистина сериозно и голямо. А ти си проигра шансовете да напишеш нещо свястно във философията, е, написа някои неща де, но можеше да направиш нещо наистина голямо. Бог ти е дал талантец, а ти не го ползваш по предназначение. И си пропиля няколко от най-добрите години в тия безполезни битки. Запомни от мен, света ти няма да го промениш, а само ще си счупиш главата. Ако има капка разум в главата ти, ще ме послушаш. Ако не - бори се и си счупи главата. Изборът е само твой.

Каза ми този мой стар приятел тия неща, а аз мълчах и нищо не можах да му отвърна. Защото е прав. От тази гледна точка наистина е много глупаво да продължа битките си за промяна в образователната сфера. Това са обречени битки. Не са безполезни, но понеже липсват прословутите условия и най-вече настроенията, духовете на хората не са в тяхна полза, затова и още доста време нищо няма да се промени. Или ще се промени, ама след като аз вече съм загинал в безперспективните и отчаяни борби. А може би пък жертвата ми все пак няма да бъде съвсем напразна, а?

Ангел Грънчаров каза...

Ето го тежкият избор пред мен. Аз много добре чувствам, че писането по философски теми също е важно занимание, а и наред с това зная, че вече комай нямам сили да се боря, дето се казва, със стени. С глава да чупя стени, е, благодаря, опитвах го много време, удрях си главата здравата, пострадах яката, едва оцелях; и то в пределно буквалния смисъл, наложи се да ми правят операция на главата, щото главата ми, колкото и да е твърда, все пак не издържа това бясно шибане в стени. А какви са тия стени всеки знае, който не знае, може да се опита да разбере като разлисти поне книгата ми със заглавие НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (Есета за освобождаващото образование), там съм описал за коя стена става дума. Впрочем, малкият бутиков тираж на тази, пък и на останалите ми книги за образованието (в които вложих душата си, идеите си, даже живота си, пък дори и парите си до последната стотинка!) си стоят непипнати от ръка на читател и непродадени! От тази гледна точка какъв е смисълът човек и да пише, а, какво ще кажете по този пък прелюбопитен въпрос?

Спирам дотук. Извинявам се, че ви занимавам с тия мои "пределно лични проблеми". Голям досадник съм, знам добре това. Нормалните хора не правят като мен. Е, аз съм ненормалник, затова така се държа. Хубав ден на всички! Бъдете здрави! И на благоразумните, и на другите, доколкото такива има сред нас, желая това. Ако всички, прочее, сме толкова благоразумни, то докъде ли ще ни доведе това наше прекалено благоразумие? Не са ли ни все пак нужни и някои "луди глави", та да има и някаква надежда за промяна и прогрес? Голяма работа, че някоя си там луда глава си била счупила главата - важното е промяна и прогрес да има, а, какво ще кажете по този въпрос? Докога ще пазим тия свои глави, дето ги държим предимно като украшение, в други епохи разни луди глави са си чупили без жал главите; е, техните имена поне ги знаем, почитаме ги, разказваме на учениците с благоговение за тях, щото те са допринесли нещичко за прогреса, а кой ли ти знае и помни имената на ония, прекалено благоразумните?! Дали това обаче е достатъчна утеха за ония, дето са си счупили главите, а, това, че потомците им знаят имената, има ли смисъл за тях лично?

Знам ли? Не съм питал душите на такива че да знам. Един ден обаче и това ще разбера. Ще го узная когато душата ми се пресели в другия, в по-хубавия свят, където няма не само стени, но няма, предполагам, и глави. И тогава там, в компанията на душите на Сократ, на Платон, на разните други личности, дето също са си счупили главите по какви ли не начини, ще разбера, да се надяваме, отговорите на всички ония въпроси, които тук по понятни причини не можем да знаем. И затова сме толкова неуверени.

Спирам, да, спирам, че да не вземе някой да даде ново документално прошение до... психиатрията, че тоя там индивид А.Г. пак е взел да превъртява...