Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 18 февруари 2016 г.

Русия никога не е искала да има единна и силна България!



Карта на България според окончателния вариант, договорен от Великите сили на Цариградската конференция – декември 1876 г. – януари 1877 г. На 15 януари Русия подписва с Австро-Унгария секретната Будапещенска конвенция, в която се договарят за разпределяне на сферите на влияние и приемат клауза, че създаването на голяма и сплотена държава е изключено. Цариградската конференция е саботирана и на 18 януари е разтурено всичко договорено. Пътят към съсипване на българската национална кауза от Русия е отворен.


Наскоро се сдобих от библиотеката на Министерството на отбраната на РФ със сборника с тайните договори на Русия до 1918 г. На първата карта са границите на Българската Екзархия, извоювани от българската общност и скрепени със султански ферман от 1870г., чийто оригинал също прилагам. На втората карта са границите на България, договорени на Цариградската мирна Конференция през декември-януари 1876-77 г. В същия момент Русия сключва тайната Будапещенска конвенция, с която разпокъсва България и залага основите на Берлинския договор. Не са случайни и заточението на българските митрополити още през 1861 г. в Диарбекир по настояване на руския консул в Цариград княз Лобанов:

„Тогава започнаха репресалите. На 29 април, в събота, 1861 година, по искането на патриарха, подкрепено от руското посолство, тримата български владици бидоха заточени. На вратите на българския храм във Фенер се спусна черно платно с бял кръст по средата.“ (Симеон Радев – „Строители на съвременна България“.)

Не е случайна и схизмата срещу българската църква през 1872 г. и повторното заточение на българските митрополити по искане на Граф Игнатиев. Не са случайни и съпротивата срещу Съединението през 1885 г., искането на руския император към турския султан да ни нападне, за да възстанови статуквото и нападението в гръб на машата им - Сърбия. Не е случайно и скъсването на дипломатически отношения с България след успешното Съединение…

Русия никога не е искала да има единна и силна България!!!

Между другото – в чл. 8 на Сан Стефанският временен договор Русия залага текст, според който издръжката на руския окупационен корпус се поема от българското население. текстът е копиран направо и в чл. 22 на Берлинския договор, като само престоят е ограничен на 9 месеца. Та тези 9 месеца България ги изплаща до 1902 г., като спира да плаща, когато Русия се противопоставя на Съединението и къса дипломатически отношения с България. Когато през 1908 г. България обявява независимостта си, нарушавайки Берлинския договор, единствените претенции които има срещу нас са от Русия и България е задължена да изплаща колосалната сума от 82 милиона франка за 75 г. с Руско-Български протокол от април 1909 г….

За да се стигне до 1916 г., когато Русия напада България и до най-унизителния мир, който Русия е подписвала – Брест-Литовския договор, подписан на 3 МАРТ 1918 г. ДАТА НЕ Е СЛУЧАЙНА, А Е ИЗБРАНА ОТ ЕДИН ОТ ПОБЕДИТЕЛИТЕ – БЪЛГАРСКИЯТ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РАДОСЛАВОВ!!! (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: