Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 15 февруари 2016 г.

Османската империя, представяте ли си, била "социална държава": "страшното турско робство" май не е било както са ни го набивали в главите!


Общественная столовая Стамбула уже 224 года служит нуждающимся

Стамбул. — Ежедневно 2 тысячи беженцев, малоимущих и бездомных получают помощь и питание в общественной столовой, сохранившейся в столице Турции со времен Османской империи. Расположенная в стамбульском районе Эюп столовая, именуемая имарет Михришах Валиде Султан, была основана в 1792 году и открывает свои двери для бедных и нуждающихся уже 224 года.

По словам представителя руководства Главного управления благотворительного фонда Стамбула Мюрселя Сары (Mürsel Sarı), имарет Михришах Валиде Султан — официально признанный исторический памятник Стамбула. Столовая была построена по распоряжению супруги султана Мустафы III Михришах Валиде Султан.

«Поэтому мы стараемся поддерживать в нем жизнь. Раздача еды идет каждый день с 10 утра до 4 вечера…», — сказал он. По заказу еду могут доставить на дом. Эта же столовая заботится и о ежедневном питании почти трехсот сирийских беженцев. «Мы пытаемся делать все, что в наших силах. Местные жители передают нам жертвенное мясо (в Курбан-байрам)», — объясняет чиновник.

Люди, нуждающиеся в услугах бесплатной столовой, должны подать заявку, и после проверки их заносят в список получателей благотворительной помощи. Они приходят в столовую со своей посудой и несут еду домой, впрочем, там же можно присесть за стол и поесть и на месте.

История

В османский период в стране было множество благотворительных учреждений, и все они служили важным инструментом социальной политики государства. Бесплатные столовые обычно открывали государственные деятели, визири и султаны. При Османах и Сельджуках в таких столовых кормили бедных, путников, учащихся. В некоторых из них можно было и переночевать. Тесно связанные с филантропией, ранее они были частью вакфа – целого комплекса благотворительных учреждений, включающего караван-сараи, странноприимные дома, мечети. Еда в имарет была бесплатной, все затраты покрывались за счет средств состоятельных людей. Каждый день в Стамбуле накрывали примерно 4-5 тысяч бесплатных обедов, а в дни религиозных праздников и особых мероприятий – еще больше.

По некоторым данным, число клиентов общественных столовых Стамбула к концу XVIII века достигало почти 30 тысяч человек. Самые большие такие столовые действовали при мечетях Айя-Софья, Бейазит, Фатих, Сулеймание, Нуруосмание, Лалели, Эюп и Ускюдар. За исключением имарет в районе Эюп, все остальные со временем закрылись.

Еще один хороший пример такой столовой – имарет в Иерусалиме, открытая по приказу Хюррем Султан, жены султана Сулеймана I.

Кроме общественных столовых, на протяжении многих лет большую пользу обществу приносили приюты для бедных. Например, при приюте в стамбульском квартале Окмейданы одновременно работали мечеть, синагога и церковь, стоявшие в одном саду. Построенный в 1895 году, приют также существовал исключительно на пожертвования и добровольные взносы.

Kanybek Bakirovich‎

Кратък мой коментар: За мен това нещо е новост. Съществувало е, представяте ли си, в Османската империя! Нямах такава представа за онова време. Времето на "страшното турско робство".

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

5 коментара:

Анонимен каза...

Не е чак толкова важен въпросът дали прословутото турско - или пък византийско робство - са били „страшни“, а в това, че българите са били под чуждо господство. Англичаните например днес вече не репресират специално шотландците, но въпреки това формално шотландците продължават да са под английско иго.

Освен това трябва да отчетем, че турците за съжаление не са били носители на висока култура, а напротив, са унищожили по-високата балканска и българска култура. Забележете, че през 17, 18 и 19-ти век Османската империя не е произвела НИЩО в науката и философията и почти нищо в изкуствата. Назовете ми известни османски философи, композитори и учени! Писани ли са в Османската империя опери и симфонии? Имало ли е астрономически обсерватории, симфонични оркестри, опери, балет? Имали ли е философи от ранга на Кант? За съжаление нищо подобно не е имало, но е факт, че щом се освобождават, балканските народи, включително българите, веднага създават висока култура, каквато в Османската империя няма. Това обстоятелство въобще не се отчита, а се спори само за това колко репресивно е било турското робство.

Ангел Грънчаров каза...

В Османската империя не може да се очаква да има култура, досущ еднаква с европейската, такова очакване е глупаво! Там има друг тип култура, османска, мюсюлманска, естествено! И тя си има своите постижения. Ходил ли сте в Истанбул? Разглеждал ли сте джамиите на Коджа Мимар Синан ага (на османски турски: قوجه معمار سنان آغا) е османски архитект и инженер, смятан за най-значимия строител в историята на османската архитектура? Имат си турците своя култура... не са без култура, недейте да говорите глупости... Кант си били нямали турците :-)

Анонимен каза...

На тази дата: 16 февруари 1836 г. се узаконява първата българска фабрика
1836 г. султан Махмуд II подписва ферман, с който се узаконява първата българска фабрика в Сливен - на Добри Желязков.

Анонимен каза...

Оригинална османска култура почти няма, а доколкото я има, тя е заемка от арабите и персийците, но всичко това не променя факта, че Османска Турция е като цяло културно изостанала страна в сравнение с Европа и че турското робство фатално откъсва България за столетия от европейското културно развитие и тук никакви увъртания не помагат. Прочетете както казва проф. Николай Генчев по въпроса. Нещо повече: никой не отрича културните постижения на различните цивилизации, още повече че те често са се обогатявали взаимно, но първо всички те с изключение на европейската култури са мъртви и второ, без да сме шовинисти трябва да признаем, че повечето от върховите постижения принадлежат именно на европейската култура. Впрочем неслучайни след Освобождението България бързо изпреварва Турция в своето развитие и Ататюрк се вдъхновява именно от България за своите реформи в Турция.

Това обаче не означава някакъв европоцентризъм, защото аз се интересувам от културата и езика на всички народи и страни по света и съжалявам, че не мога да обърна дължимото внимание на всички.

Анонимен каза...

Поддържането на кухни за бедни в Османската империя не е било в резултат на административни мерки. От тук и коментарите за "турско робство" са излишни. Който иска да се счита за потомък на роби е свободен да го прави. Но да се върнем към въпроса за благодеянията. Съгласно Исляма те са задължителни за всеки вярващ и са поставени като второ негово основно задължение след първото - вярата в единния Бог. Към всяка джамия е имало безплатно училище, приют, болница или друго място за осъществяване на милосърдна дейност. Ислямът задължава събирането на милостиня "закат" от вярващите юдеи и християни, които практикуват вярата си като посещават собствените си молитвени храмове. Приема се, че те вярват в същия единен Бог и за това приобщаването им към Исляма се смята за излишно. Естествено, че и тук е имало моменти на крайности, които не са чужди и на много от религиите. Насилственото похристиянчване в Южна Америка, разрушаването на манастири и избиване на монаси в Света Гора по време на III -тия Кръстоносен поход и много други трагични събития. Не от това трябва да се учим, а от думите на Спасителя и на Мохамед - да правим добрини е наше основно задължение като вярващи.

Radomir Parpulov