неделя, 14 февруари 2016 г.

Промяната не идва отгоре надолу, а точно обратното: и този процес започва с образованието




Той е от онази порода изчезващи българи, които силно вярват в светлото бъдеще

Томислав е от онази порода изчезващи българи, които силно вярват в светлото бъдеще. Прибира се в България въпреки възможностите, които му предлага светът, и се включва успешно в програмата „Заедно в час“. Наред с други активни, мислещи и просветени млади хора той се впуска в предизвикателството да промени представата за уроците като извор на скука и да даде шанс за образование на повече деца в неравностойно положение. Той се записа на zaednovchas.bg. Направи го и ти до 10 април.

Брюксел, Мюнхен, а след това София - кой беше моментът, в който реши да вземеш рязък завой обратно към България? И как се случи така, че кандидатства за учител на "Заедно в час"?

Не знам дали завоят беше толкова рязък, или по-скоро го взех постепенно, но си спомням вечерта, в която седях в библиотеката в Мюнхен и се подготвях за финалните си изпити. Беше малко след като бях написал дипломната си работа, разискваща развитието на НПО сектора у нас, а в България вече се организираха протестите: #КОЙ?.

През тази вечер осъзнах, че промяната не идва отгоре надолу, а точно обратното. Осъзнах също, че този процес отдолу нагоре започва с образованието и че ако едно общество действително иска да развива себе си и своите ценности, трябва да вложи усилия в проект, имащ по-дълга продължителност от един депутатски мандат. Малко след това се запознах с каузата на "Заедно в час", която цели равен достъп до качествено образование за всяко дете. Разбрах, че не е нужно да имам учителска правоспособност, за да кандидатствам, и че "Заедно в час", съвместно с Пловдивския университет, предоставя обучения, с които сертифицира учителите си. Не подадох документи никъде другаде. Бях убеден, че имам място в този проект.

Спомняш ли си първия учебен ден в ролята на учител? Имаше ли "сценична треска"?

Ооо, да! Имаха и то голяма. Да кажем, че от малък имам сценична треска и самата представа, че трябва да отворя вратата на класната си стая, да погледна всички ученици вътре и да им кажа нещо, не ме остави да спя много-много. Премислях всякакви варианти и разменях всевъзможни реплики в главата си. В момента дори не си спомням какво съм говорил в първите часове. Знам само, че се доверих на съвета на един колега, който ми препоръча да не влизам в роли, а да бъда себе си. Това се оказа най-добрият съвет. Децата винаги усещат, ако не си ти. А, и още нещо – вече нямам сценична треска! (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: