Ето защо още не можем да се отървем от комунизма и от комунистите: защото душите ни не са готови за този поврат!

De Profundis: Не сме готови да се отървем от комунизма, Автор: Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Всички ние, живите в момента българи, 26 години след промените, продължаваме да сме жертви на комунизма, независимо дали си даваме сметка за това или не

„Готови сме, ако умът ни е готов” – заявява крал Хенри V в едноименната пиеса на Шекспир. Казано под секрет, граждани – не сме готови. Изобщо не сме готови да се разделим с комунизма в нас и комунизма наоколо.

Не сме готови да се превърнем в общество, което наистина живее и работи по демократичните правила. Не сме готови да потърсим и разберем истината, да се ужасим, да се засрамим до дъно или трезво да се поучим от нея, та затова да се променим - не защото някой (времето, обстоятелствата, Бойко Борисов, световната конспирация или старата ми шапка) така ни налага, а защото промяната ни идва отвътре, защото не можем без нея.

Умът ни не е готов за тези неща

Не знам колко време трябва да мине, за да направи цял оборот и да прищрака този наш колективен ум. Или колективното ни подсъзнание, по-скоро. Виждаме, че то е способно хем да ражда чудовища, хем да се страхува от тях, хем само да намира най-добрите оправдания, за да продължи да си ги развъжда и отглежда. Шантава работа, не е шега!

Добре, де, и на мен не ми се ще да вярвам, че е така, но доказателствата валят, човек няма време дори да ги каталогизира и прегледа всичките на спокойствие. Така беше и тези дни, покрай поредния Ден за почит към жертвите на комунизма.

Няма да се връщам към него. Искам непременно да подчертая обаче нещо, което май за пореден път около 1 февруари никой не каза - всички ние, живите в момента българи, 26 години след промените, продължаваме да сме жертви на комунизма.

Така е, независимо дали си даваме сметка за това или не, независимо дали обичаме или мразим този налудничав феномен, независимо дали подкрепяме партиите, които го олицетворяват или гласуваме, макар често с отвращение, за някакви техни политически опоненти, в желанието си да изберем поне по-малкото зло.

Но сме истински жертви, защото около нас и вътре в нас продължават да живеят три отровни октопода – хората от онова време, отношенията от онова време и символите на онова време. (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo