Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

събота, 13 февруари 2016 г.

Ето защо такива мощни исполински сили работят СРЕЩУ каквато и да било същностна промяна в образователната сфера!



Дами и господа, колеги, приятели, една мисъл гложди съзнанието ми тази сутрин, ето, ще я изразя в думи; много ми е интересно да ми кажете как тя ще ви прозвучи; ще кажа тази мисъл по своя си обичай, а именно по пределно откровен начин:

Българското училище, каквото е до ден днешен и както е устроено според държавната система на образование, продължава да е нещо като резерват на... комунизма, продължава да е нещо като люпилня на комунизъм, като разсадник, като островче на комунизма, както искате го наречете: в него са консервирани и дори циментирани всички ония моделиращи съзнанието отношения, които бяха характерни за комунизма!

Социализмът-комунизмът не е помръднал и на сантим от българските държавни училища, в тях има всичко, което имаше при комунизма: има всевластно "политбюро" или "мозъчен център" в лицето министерските чиновници, които решават абсолютно всичко, планират всичко, издават команди, инструкции, програми, заповеди, директиви, задължителни за изпълнение в по-долните нива на йерархията; има във всяко училище директор-диктатор, тиранин или нещо като партиен секретар с пълна власт, който тероризира всички до един да изпълняват безукорно министерските директиви; има сплотени около вожда или тиранина-директор колективи, съставени все от най-бодри учителки, които са готови да изпълнят всяка негова заповед, дори и най-лудешката, най-идиотската; има мълчаливо стадо от ученици, има ученически народ, който е подложен на какви ли не гаври, който търпи безропотно всички издевателства, неговата дума изобщо не се чува от никой; и тъй, младите биват пречупени още в началния курс и упорито започват да мълчат, да гледат под вежди, да търпят гаврите, но те, горките, не смеят с нищичко да се противопоставят, те са досущ каквито бяхме всички ние в тъй паметната ера на комунизмо-социализма!

Има ли ги всички тия неща в българските училища? Има ги. (С нищожни несъществени изключения, дето, примерно, има по-умен или по-човечен директор, ала терористичната система и него го мачка да се подчинява, ако някой не се подчинява, разбира се, ще си получи заслужения шут в задника!)

И за какво тогава, моля ви се, се чудим, че в България комунизмът сякаш вампиряса, не изчезва, мултиплицира се, все едно се раждат нови и нови пълчища комунисти?! Ами раждат се, да, фабрикуват се защото тези нови и нови генерации млади комунистчета идат от нашите училища, там системата ги пресова, оформя и ги пуска след това в голямата общност. Българските училища продължават да произвеждат народа-стадо, с което имат решаващ принос в запазването на комунизма по българските земи и предели.

Сега сещате ли се защо такива мощни исполински сили работят СРЕЩУ каквато и да било същностна промяна в образователната сфера? Загряхте ли за какво става дума и какъв е смисълът на цялата борба за истински демократизация на българските училища, която неколцина луди глави водим?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

4 коментара:

Анонимен каза...

Едва ли има учител,който преподава само по учебника. В много случаи той ти е просто излишен,а съдържанието на някои текстове са абсурдни /визирам читанката,човекът и обществото и човекът и природата/. Добре,че има интернет и много информация,която можеш да си я набавиш. А старите учители ползват с удоволствие и учебниците,които са запазили от миналото. В тях виждаш правилата и важните неща,които трябва да се знаят. Днес само си спомняме за онова отминало време,в което сме били ученици и имаше някакъв ред. Всеки знаеше до къде може да стигне в общуването си с преподавателите. Днес сме свидетели на един хаос, нагло и нахално държание и очакваме добри резултати. Е няма как да се случи,след като сме позволили на ниско образувани и неграмотни родители и ученици да ни оценяват и поучават как да си вършим работата.

Neli Georgieva

Ангел Грънчаров каза...

Ах, каква идилия беше времето при социализма! :-) Ах, какъв прекрасен ред имаше тогава! :-) Ах, каква превъзходна дисциплина имаше тогава! :-) Ах, колко послушни и кротички бяха децата тогава! :-) Ах, колко лошо нещо са демокрацията и свободата! :-)

Анонимен каза...

Действително имаше дисциплина. И се научаваше доста. Тук имате право.

Ангел Грънчаров каза...

Аз го казвам иронично. :-) Това беше майтап. Очевидно не сте ме разбрал(а)...