Българският патриарх Неофит бе награден днес в Москва за принос към единството на православните народи и за утвърждаване на християнските нравствени ценности в обществото, предаде БНР. Тя бе връчена от Международния обществен фонд "Единство на православните народи". Това стана в голямата зала на храма "Христос Спасител", при особени мерки за сигурност.
В словото си руският патриарх Кирил изтъкна, че православната църква работи за запазването на мира по света и за утвърждаването на християнските ценности. "Днес имаме истинско разбирателство с Римокатолическата църква след срещата в Хавана", каза Кирил, който наскоро имаше възможност да разговаря на четири очи с папа Франциск в кубинската столица Хавана. Според руския патриарх българският му колега се е доказал като радетел на единението в православния свят. "Той има специален принос в запазването на християнските ценности", категоричен бе Кирил.
Стойко Стоянов каза: Срамувам се от Неофит! Пропиля рядък шанс - вместо да вземе награда от затъналия в кръв Путин, можеше да въздигне глас за освобождаването на Савченко и да поиска свобода за стотици противници на режима, които гният в руските затвори, защото мислят различно от господаря. Можеше да поиска мир в Украйна и Сирия, но не. Предпочете да легитимира един омразен за Европа и света режими, и да стане истински рубладжия, взимайки награда от 1 млн. долара. Това е истинската същност на цялата ни православна църква - забравила страдащите, отритнатите, заклеймените, измъчваните! А нали Исус им завеща да се грижат именно за тях...
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Ченгето и комунистът си е ченге и комунист и си остава ченге и комунист завинаги. Остава си мерзавец. Независимо дали се крие под патриаршеско було или под нещо друго. А комунистът и ченгето са наистина такива доколкото са и материалисти - и безбожници. Тях нищо друго не ги интересува освен интересът и сметката. Ето, въпросният Неофит доказва истинността на такава една констатация. Успя да освети пред всички истинската си същност и при това, забележете, не изпитва никакво неудобство за това. Дебелоочието, лъжливостта, арогантността, безскрупулността също са отличителни черти на комунистите и техния железен юмрук - ченгетата. Точка по този въпрос. Няма нужда повече да се говори. Ще завърша само с ето това: вие признавате ли въпросният другар при това положение за "патриарх"?! За мен той не е и не може да бъде никакъв патриарх. Или пък "православен", или пък, опази Боже, християнин. Независимо в какви златоткани дрехи се облича за да се дегизира от него отвсякъде прозира комунистическо-ченгесарската му бесовска същина.
Та нали комунистите бяха тези, които взривяваха храмове и тъпчеха иконите с ботушите си. Неофит да е казал нещо против тия бесовски изстъпления на бойните си другари? Не е казал и няма да каже. Щото е като тях. Не може да е християнин един толкова лъжлив и опорочен човек. Който при това очевидно няма и понятие за грях. Комунистът по презумпция е аморалист, той няма никакви морални скрупули. Комунистът е наглец. Гледайте другаря Неофит за да разберете що е комунист. Погледнете и какви са неговите московски началници. Не изпитвате ли отвращение от тях? Значи сте като тях...
Ако Неофит, моля ви се, е български патриарх, тогава аз лично в такъв случай предпочитам да не съм българин. Ако Неофит е, моля ви се, "християнин", то аз предпочитам тогава да не съм християнин - за да не съм като него. Не съм аз този, който ще съди такива като Неофит. Друг, много справедлив Съдия тях ще ги съди. Ако поне малко вярваха в Него, щяха да се ужасят от това, което си позволяват да правят. Но такива антихристияни не служат на Бога, такива служат на най-злия враг на Бога - Сатана.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар