Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

четвъртък, 10 март 2016 г.

Посегнаха на вярата ни, но ние сме длъжни да я възкресим!




"Дневник" препубликува текста на Теодора Димова от портал "Култура". Заглавието и акцентите са на редакцията. Оригиналното заглавие е "Вяра колкото синапово зърно".

... Но особено ме поразиха думите на Георги Мишев. Ще преразкажа изказването му по памет, защото от мястото, където бях, дори не успявах да го виждам, слушах само бавния му, тъжен глас, слушах само думите му, които се откъртваха с болка.

Той говори за това, че така и никъде за тези двайсет и колко години вече на преход не се е появила литературна критика или литературна реакция на "Задочни репортажи" на Георги Марков, както и на неговите есета. Едва наскоро във вестник "Словото днес" – орган на СБП – е било публикувано неговото есе "Бъдни вечер", но без никакъв коментар, без никаква бележка. Като че ли възбраната за неговото творчество продължава по някаква неумолима и мълчалива своя логика и до днес. Никой не е оценил приноса на писателя към документиране на една от най-страшните епохи в българската история. Георги Мишев заяви още, че онези ценности, заради които писателят беше убит, сега, с идването на демокрацията, трябваше да се пазят и защитават от българското политическо дясно пространство. Но това не се случи, каза Георги Мишев. И тежко на вас, които оставате да живеете в тази държава. Тежко ви.

Имаше толкова болка в думите му, толкова искрена, дълбока, жива болка, че дори сега, когато пиша, някаква буца застава в гърлото ми. Имаше толкова разочарование, безсилие, толкова мъка в този бавен, тежък, топъл глас.

Да, ние всички знаем тази истина, тя вече не ни изненадва, тя дори вече е клише. Виждаме политическите съглашателства и предателства, виждаме безогледните кражби, защото е откраднато от джоба на всеки от нас, виждаме наглостта, лъжата, безскрупулността, ненаситната алчност на олигарсите. В политиката вече никой честен човек не смее да влезе, за да не се омърси.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: